Целта ни е да направим България Силициевата долина на Европа
За да се случи това, е необходимо качествено образование за софтуерни инженери от най-ранна детска възраст, смята Светлин Наков - мениджър „Технологично обучение” в „Телерик”
Светлин Наков - мениджър „Технологично обучение” в „Телерик”
„Националната детска академия на „Телерик” има за цел да подпомогне навлизането на деца в програмирането, за да се запалят по компютърните технологии в ранна детска възраст. След това да поемат по пътя на националните състезания и олимпиади, което е мерило и за техните успехи, а по-нататък и да дойдат в софтуерната индустрия, за която толкова много липсват кадри”, казва Светлин Наков - мениджър „Техническо обучение” в „Телерик”. Българската софтуерна компания стартира инициативата миналата година и днес в детската академия се обучават деца от втори до шести клас в 25 школи в страната.
По думите на Наков глобалната им е цел е България да стане Силициевата долина на Европа, а за да се случи това, е необходимо качествено образование за софтуерни инженери от най-ранна детска възраст.
Кога „Телерик” стартира детската академия, какъв е интересът към нея и къде в страната са най-активните школи?
Г-н Наков, кога „Телерик” стартира детската академия и какъв е интересът към тази инициатива? Стартирахме детската академия през есента на 2011 редом с учебната година. Тогава имахме 12 града, където се събираха групи от 10-15 деца с местни учители. Тази година имаме 25 школи в страната в 17 града. Ние даваме на учителите учебни програми, материали и задачи за упражнения, които са в синхрон с официалните изисквания за олимпиади и състезания в България. Всеки месец всички деца от цяла България се явяват на онлайн състезание, на което мерят сили. Обикновено участват около 200-300 деца, но се е случвало да се явят и по повече от 500. Това е единият от начините да измерваме какво се случва. Разбира се, по-авторитетни са присъствените състезания, където няма възможност да се подсказва и ползва чужда помощ. Цифрите показват, че на олимпиадите миналата година броят състезатели на възраст 4-5 клас се е удвоил, което е впечатляващ резултат. Такъв резултат не е имало никога откакто се провеждат олимпиадите по информатика в категорията на най-малките – 4-5 клас.
Къде в страната виждате най-голяма активност? Ако погледнем резултатите, можем да кажем, че най-голяма активност има в Габрово. Там единият преподавател има 12 деца. И 12-те участват на национално ниво и имат смислен резултат, което означава, че детето е решило поне половин задача. Другите силни градове са Плевен, Варна, Пловдив и Шумен. В София започнахме една година по-късно. Школата тук е два пъти по-голяма от всички останали, взети заедно. Имаме около 600 деца, но ще намалеят. Идеята е да не ги филтрираме по входни изпити, а да вземем всички деца, които имат желание, и в края на първото състезание да покажат докъде са стигнали. Тези, които имат ниски резутати, ще повтарят. Другата разлика в София е, че независимо от възрастта си, всеки попада в определено ниво. Ако трябва да кажа на некомпютърен език, например групата първо ниво означава, че знаят азбуката, второ - че вече могат да пишат думи, трето – цели изречения и т.н. Това е съобразено със системата за олимпиадите, а не е толкова обвързано с възрастта. По този начин ученик от четвърти клас може да дойде и да се запише наравно с шестокласниците. В страната не е точно така. Там децата са разделени по класове и следват хода на учебната година.
Вижте какво знаят децата от Академията за програмирането и какво искат да научат
Днес децата израстват с телефон, компютър, таблет... Какво им е интересно? Интересът към технологиите винаги е имало и това е нормално. Този интерес може да прерасне и да се задълбочи. Могат да станат геймъри, което не мисля, че е добра диагноза, но се случва често. Геймърите, когато се излекуват и им омръзне, обикновено се насочват към нещо практично. Някои например се насочват към дизайна и започват да рисуват. Други започват да програмират. Например правят сайта на фирмата на баща си или на съседа.
На какво учите децата? Какво могат да правят, след като преминат през академията? Зависи от нивото, но накратко, владеят основите на програмирането, като знанията им съответстват на изискванията на олимпиадите. Могат да пишат прости програмки, например програма, която взема едно число и го казва с думи. Програма, която прави сметки и, да кажем, изчислява лица на геометрични фигури. Академията не е ориентирана към софтуерното инженерство. Не могат да пишат софтуер за iPhone и не могат да направят уебсайт. Причината е, че на тази възраст те напредват много бавно и ние искаме да им дадем основните на т.нар. алгоритмично програмиране, защото им развива мисленето, а това е нашата основна задача.
В детската академия се обучават най-малките. Как се развиват след това? Цялата академия на „Телерик” е доста по-сериозна и задълбочена инициатива. Децата, които се справят добре и надминат това, което се учи в детското ниво, могат да продължат в две различни посоки. Едната е алгоритмичната академия, която съответства на големите възрастови групи за олимпиадата по информатика (НОИ). Можем да кажем, че това е логико-математическият апарат на програмирането. Алгоритъм означава да измислиш решение на задача, като имаш какво прави първа стъпка, втора стъпка и т.н. и ако не се получи, какво се случва. Насочено е най-вече към мисленето – това, което работодателите търсят. Те казват: „Дайте ни хора, които мислят, ние ще ги научим на технологиите”. Втората посока, в която могат да поемат, са технологиите – практическо разработване на софтуер – например да направят приложения като Facebook, сайтове, софтуер за iPhone.
Каква е целта на Академията и от къде идва интересът към нея - от децата или от родителите?
Каква е целта, която си поставяте? Глобалната ни цел е да направим България Силициевата долина на Европа. На по-детайлно ниво това означава да направим качествено образование за софтуерни инженери за цялата ИТ индустрия и да подпомогнем предприемаческото мислене и дух на младите. За да се случи това, трябва да започнем от най-ранна детска възраст. Моето мнение е, че трябва да се започне от детската градина, но е много трудно за реализиране. Нашата цел е наши възпитаници да спечелят всички национални състезания и да се борят да печелят и международните. За съжаление в 4-5 клас международни състезания по програмиране няма, като за големите възрастови групи. Учениците, които ги показват по телевизията, са вече 11-12 клас. Ние подготвяме малките за тези състезания и най-важното е да им запалим интереса.
Успявате ли? Да го запалите и да го задържите? Според мен – да, и това си личи по техния ентусиазъм. За да можем да го потвърдим дългосрочно, трябва да минат няколко години и да проследим какво се случва с едно дете след 2, 3, 5, 10 години. Аз съм абсолютно убеден, че от такова дете ще стане човек. Дали ще му остане траен интересът към програмирането? С много голяма вероятност – да, и ще стане добър програмист, инженер или човек от технологиите. Но дори и да промени посоката, както всяка друга извънкласна форма, ще му даде качества, които ще го направят успешен. Например ученик, който 10 години е играл баскетбол или волейбол, след това е добър екипен играч, работи добре с хора, справя се със задачи и проблеми. Аз имам колеги, на които им е писнало да са програмисти и единият започна да продава автомобилни гуми. Да, но е сред лидерите и ги продава по интернет, което е иновация. Така че това са плюсове, дори и ако игнорираме технологиите и факта, че половината работни места са в ИТ сферата.
Какво учат децата и какво могат да правят, след като преминат през Академията?
По-скоро интересът идва от децата или от родителите им? Различно е. Родителите обикновено смятат, че трябва да покажат пътя, а от детето зависи дали ще поеме по него. От друга страна, децата в училище си говорят и когато едно дете ходи на кръжок, другите около него се запалват. Може би в София инициативата идва повече от родителите, защото тук има 10 000 програмисти. От тях, ако 20% имат деца, това означава 2 000 деца на програмисти. Но не знам някое дете да е заставено с пръчка да идва тук, както навремето свиреха на пиано и цигулка.
Кои са преподавателите в страната и как ги избирате? В някои градове сме привлекли учители, които и преди са се занимавали с подобни инициативи под формата на кръжоци. В нови градове ги подбираме по CV и препоръка. При учителите също има състезателен принцип – има А и Б група. След като одобрим даден учител, първоначално той стартира в Б група, събира деца, среща се с родителите, директори, осигурява зала. Ако се справя добре, може да влезе от Б група в А, където осигуряваме двойно заплащане.
Инвестицията в децата е дългосрочна и резултатите ще бъдат видими след години. Мислили ли сте за обща инициатива с други технологични компании, за да включите повече градове и деца? Това би трябвало да се прави от държавата. Аз не вярвам, че е възможно, затова ние го правим, докъдето ни стигат силите. Много ще се радвам, ако и други компании започнат да го правят. Цялостно и глобално, за да се направи такова нещо, трябва държавна политика или много мощни компании. Предполагам, че донякъде го има момента на конкуренцията и той задържа съвместните инициативи между различни фирми, защото не е тайна, че хора, които блеснат, ние ги вземаме на работа в „Телерик”. Другата причина е, че 90% от по-големите и мощни ИТ фирми не са български. Те гледат на пазара като консуматор. Като градина с узрели плодове, от която да берат. Никой от тях няма да дойде и да засади.
Със сухопътния Шенген стоките ще пътуват по-бързо и с по-малко администрация, разходите за бизнеса ще са по-ниски, а хората ще получават по-свежи продукти – Вигинтас Шапокас, управител на BILLA България, пред Economy.bg