петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4724 прочитания

    Тези сектори и тези градове привличат нови германски инвестиции у нас

    След Благоевград германската „Оттобок“ ще инвестира и в София, предстои голям производител от автомобилната индустрия да обяви инвестицията си – Стефан Йонков, консул по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство в Мюнхен, пред Economy.bg
    10 октомври 2022, 10:06 a+ a- a

    България, Румъния, Словакия, Полша, Чехия ще стават все по-атрактивни за германския бизнес като ниършоринг дестинации в условията на тежката енергийна и икомомическа криза, в която се намираме. Това пише германското икономическо издание Wirtschaftswoche. Според него високите цени на енергията карат германския бизнес да търси алтернативи и „превръщат Източна Европа в новия Китай“.
    За подобна тенденция потвърди пред Economy.bg и Стефан Йонков, консул по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство на България в Мюнхен. Той придружи министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на срещите му с бизнеса в Бавария преди дни.

    Коментирани ли бяха нови германски инвестиции у нас по време на тези срещи, какъв е профилът на фирмите с интерес да стъпят в България, с какво страната ни е атрактивна за германския бизнес в тези кризисни времена, промени ли се през годините профилът на германските компании с интерес за инвестиции у нас, не се ли притеснява германският бизнес от продължаващата политическа несигурност у нас, как оценяват бизнес средата у нас германските компании, които вече са активни в България – тези и други въпроси коментирахме със Стефан Йонков.

    Стефан Йонков е консул по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство на България в Мюнхен. Възпитаник е на Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Германия (2017) и на Европейския център за изследвания в областта на сигурността „Джордж Маршал“ в Гармиш-Партенкирхен, Бавария (2021). Завършил е Лятната академия на ООН във ФРГ (2018). Специализирал в Мюнхенското бизнес училище (2020) и в Академията за културна дипломация – Берлин (2017). Магистър по МИО, УНСС – София. Носител е на Почетната награда на германската икономика в България за задълбочаване на българо-германските икономически отношения.

    Г-н Йонков, придружавахте министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на срещите му с бизнеса и властите в Бавария. Коментирани ли бяха нови германски инвестиции у нас по време на тези срещи?
    Привличането на германски инвестиции в България е приоритет за страната ни, постоянен фокус за Министерството на икономиката и индустрията и основна задача на Службата по търговско-икономическите отношения на България в Мюнхен. Съвсем естествено германските инвестиции стояха в центъра на посещението на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов в Бавария. Срещите при това посещение станаха добра възможност за издигане на доверието на инвеститорите към нашата страна. Същевременно при визитата бе заявена категоричната подкрепа на най-високо държавно равнище от страна на България за финализирането на процесите по няколко нови инвестиционни решения на баварски и баден-вюртембергски компании, с които ръководената от мен Служба по търговско-икономически въпроси работи активно.

    Беше обявено, че новите инвестиционни проекти ще създадат 3500 работни места у нас. Какъв тип компании ще създадат тези работни места и в кои български градове?
    Новите инвеститори, чийто интерес бе спечелен за България, са в традиционните сектори на германския бизнес у нас и в Източна Европа – аутомотив, информационни технологии и дигитализация. Избраните от тях български градове са онези, които успяха да предложат най-важния елемент за успех на чуждестранната инвестиция – наличие на висококвалифицирани и опитни кадри за съответните сектори. Бих запазил конфиденциалност за конкретните локации, тъй като предстои компаниите официално да обявят своите решения.
    По линия на производствените инвестиции се наблюдава разширяване на интереса на германския бизнес освен към традиционните дестинации (напр. Русе, където наскоро бе обявена инвестиция на баден-вюртембергската копмания „Ебершпрехер“, или Пловдив, който от години е предпочитан от германските компании), така и към нови локации: Стара Загора, Велико Търново, Благоевград, градове в Северозападна България. Тези градове предлагат наличие на висококвалифицирани специалисти, разполагат с авторитетни университети и гимназии, имат изградени индустриални зони или такива са планирани, предлагат и терени и готови производствени халета. Не трябва да забравяме, че водещ елемент сред факторите, играещи роля при вземането на инвестиционно решение, е и предлагането в съответната община на относително по-голям брой необходими специалисти за работа в компаниите.
    В областта на развойната дейност София остава главен притегателен център предвид големия пул от ИТ специалисти и наличните в столицата образователни институти, ИТ академии и атрактивни възможности за създаването на работни бази за специалистите в модерни офис центрове. Пловдив, Варна и Бургас също присъстват на картата на инвестиционния интерес за този тип компании.

    Министър Стоянов обяви, че има потвърждение от нов инвеститор, който е глобален производител в автомобилната индустрия. Кога се очаква да стартира тази инвестиция и къде?
    По време на разговорите с въпросния инвеститор в Генералното консулство на България в Мюнхен компанията не само потвърди своето решение пред министър Стоянов, а и прие поканата от българска страна за среща още през октомври в Министерството на икономиката и индустрията, която подготвяме в момента. Да проявим още малко търпение, съвсем скоро компанията сама ще обяви своя проект, който ще стартира ускорено още от началото на 2023.

    Имахте разговори и с изпълнителния директор на Adidas. Какъв инвестиционен интерес има компанията към България?
    На срещата с изпълнителния директор и ръководния екип на компанията бяха представени успешните истории на германски и международни компании, създали вече развойни центрове у нас: Фликсбус, Комерцбанк, Бош Енджиниъринг, Шварц ИТ и много други. Бяха изтъкнати инвестиционните предимства на страната ни основно в човешкия фактор – креативен, иновативен, говорещ чужди езици, разбира се, и очакващ високоплатена работа в своята родина. Екосистемата от компании и специалисти с опит, близостта на България до Германия посредством полет от час и половина време, едночасовата времева разлика между страните ни наред с атрактивната обща среда за правене на бизнес у нас бяха откроени от партньорите ни като впечатляващи за германския концерн.

    Разговаряхте в Дюселдорф с две германски компании за нови инвестиции у нас. От кои сектори са те? Доколко България има шанс да ги привлече?
    Службата по търговско-икономическите въпроси в Мюнхен работи с цитираните две компании от близо година и вече решенията им са на финалната права. И двете компании вече посетиха България, проведоха срещи с министър Стоянов в София и в Мюнхен, предстоят допълнителни техни срещи с министъра, с МИР, с БАИ. Доказателство за силния им интерес към нас е и приетата от тях моя покана за участие във форума на Българската агенция за инвестиции в Дюселдорф и фактът, че пътуваха за участието си в него до столицата на Северен Рейн – Вестфалия от Бавария и Баден-Вюртемберг. Тук е мястото да се отбележи, че форумът бе организиран на много високо ниво, с интересни панелисти на БАИ, Аутмотив клъстер България, ИТ сектора. Бе представена важна, актуална и интересуваща компаниите информация за България в сферата на секторите аутомотив и ИТ, за което използвам случая да поздравя колегите от БАИ, панелистите и участниците във форума.

    С какво България е атрактивна за германския бизнес в тези кризисни времена?
    Още през 2019 германската автомобилна индустрия започна преориентирането и преструктурирането си в посока преминаване към производството на електрически превозни средства и постепенно намаляване производствата на т.нар. Verbrenner – автомобили с двигатели с вътрешно горене. По естествен път това доведе до криза сред производителите на компоненти за класическите двигатели, някои от тях дори преустановиха дейността си. Производителите на компоненти, използвани в елктромобилността – батерии, окабеляване, електроника, други автомобилни детайли независими от вида на двигателя в автомобила, се подготвяха за бум в производството. И тогава, в началото на 2020, светът бе ударен от КОВИД-кризата, която разруши веригите на доставка. Производителите на автомобили, зависими от свои далечни азиатски подразделения, произвеждащи гореспоменатите компоненти, пострадаха и така разбраха, че Европа остава сигурното и ефективно място за техните поддоставки. Освен това много по-атрактивен избор е Европа като разходи на фона на рекордно повишените цени за карго транспорт от Азия, последвали кризата. Тези процеси предизвикаха популяризирането на ниършоринга, който обхвана и други индустрии (например текстилната) в рамките на Европа. Актуалната криза в Германия днес е свързана с войната в Украйна и рекордните цени на електроенергията и суровините, с инфлацията, която неминуемо води до ръст на разходите за производство. Тази „перфектна буря“ буквално застрашава голяма част от индустрията, засилва естествения интерес към търсене на бързи решения, а България е една от страните в Европа, които дават такива решения и алтернативи.
    Наред с предимства като по-ниски общи разходи за бизнеса у нас, липса на валутен риск при фиксирания валутен курс, поетия курс към Еврозоната, членството в ЕС България е основен производител на електроенергия с достъпни цени и предлага сигурност за бизнеса в тези несигурни кризисни времена. На срещите на българския министър на икономиката и индустрията с германските бизнес среди бе декларирано от българска страна, че ние не се ограничаваме само в търсенето на техните инвестиции, а предлагаме нещо повече – цялостно партньорство, включващо участие във взаимноизгодни двустранни проекти и нови контакти между компаниите. Това е пътят към общ успех и за двете страни.

    Промени ли се през годините профилът на германските компании с интерес за инвестиции у нас?
    С ускореното развитие на дигитализацията необходимостта от ИТ специалисти се увеличи с много бързи темпове през последните няколко години. Тези специалисти са дефицитни за Германия. По тази причина интересът на компании, инвестиращи в развойни центрове, нарасна напоследък значително. Традиционен е интересът на компании от аутомотив сектора, където оставаме сред най-атрактивните дестинации в Европа и новите инвестиции, които предстои да обявим, са поредно доказателство за това.

    Не се ли притеснява германският бизнес от продължаващата политическа несигурност у нас?
    Когато германският бизнес инвестира зад граница, го прави с дългосрочен хоризонт и е напълно естествено да търси политическа стабилност. За бизнесa е важно поетите ангажименти и рамковите икономически условия при старт в България по отношение на инвестициите да бъдат коректно спазвани и устойчиво поддържани.

    Имате ли обратна връзка от компаниите, които сте убедили да инвестират у нас? Какво Ви споделят те? Доволни ли са от решението си? Как оценяват бизнес средата у нас?
    През 2021 г., когато работихме с ФЛИКСБУС за спечелване на инвестицията им в развоен център у нас, се конкурирахме с 6 други държави, но България победи. Преди седмица, по време на срещата на министър Никола Стоянов с ръководството на компанията, те споделиха, че са изключително доволни от инвестицията си в България и от таланта на българските ИТ специалисти. Именно кадрите в страната са били сред водещите причини да изберат страната ни. През 2021 бе официално открит и заводът на световния лидер в производството на протези и ортези ОТТОБОК в Благоевград, с който работихме за привличането му като инвеститор през 2019 и 2020. Компанията е изключително доволна от бизнес средата и българските специалисти и дори премести свои производствени процеси от Азия и САЩ в България. В тази връзка ето и една новина: преди няколко седмици тя взе решение за разширяване на дейността си в нова локация в София, която е вече факт, разкривайки нови работни места и допълвайки вече утвърдената си оперативна дейност в Благоевград. Разширението на инвестициите е най-добрият лакмус за удовлетвореността на инвеститорите у нас, а много от инвеститорите добавят инвестиции в развойна дейност към чисто производствената такава. Близо 100% от запитаните от Германо-българската камара германски фирми в България в ежегодната анкета за бизнес средата и през 2021 отговарят, че и днес биха взели решение да инвестират в България и са успешни с взетото решение.
    Повече от ясно е, че неминуемо съществуват и проблеми за разрешаване, като например недостиг на работна ръка, но те съществуват навсякъде в Европа в по-малка или в по-голяма степен.
    Голямата картина разкрива, че днес определено има засилен инвестиционен интерес както към страната ни, така и към страните от ЦИЕ и за да печелим в конкурентната борба и да бъдем предпочитани, е необходимо да засилим проактивния инвестиционен маркетинг, да бъдем забележими и да даваме бързи, гъвкави и конкретни цялостни решения за инвеститорите. Вярвам, че надграждайки инвестициите в предизвикателните времена днес, ще допринесем за по-добри времена утре.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 минути
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 8 минути
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 1 час
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове
    преди 16 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 17 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България