Очакват ли се нови инвеститори и ще продължат ли да растат заплатите – Илия Кръстев, председател на AIBEST, пред Economy.bg
Двоен ръст през 2021, леко свиване през 2022 и охлаждане през 2023. Така обобщено изглежда ситуацията за аутсорсинг индустрията в България според Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Възможност или предизвикателство е кризата за индустрията, как се отразява политическата нестабилност у нас на плановете за нови инвестиции, как можем да привлечем кадри от трети страни извън ЕС, вкл. от Русия и Украйна, кога ITO компаниите и R&D центровете ще станат водещи в сектора, в кои градове има потенциал за развитие на индустрията, ще продължат ли да растат заплатите – тези и други въпроси коментирахме с Илия Кръстев, председател на AIBEST.
Господин Кръстев, кои са основните акценти от доклада, който представихте? С какво може да се похвали аутсорсинг индустрията и кои са основните опасения?
Ако погледнем 2021, има няколко ключови числа. Това е година, в която индустрията расте с 22,4% на годишна база спрямо 2020. Това е изключително сериозен растеж, най-високият в последните 5 години. За сравнение растежът през 2020 спрямо 2019 беше около 13%. От друга страна, 10 000 души са добавени в индустрията през 2021 – също много сериозен ръст, като се има предвид, че средно индустрията добавя между 3000 – 4000 души на годишна база.
Кои са основните фактори за тези рекордни ръстове?
Има няколко фактора. През 2020 глобално се наблюдаваха две неща. Едното беше свиване на инвестиции и преструктуриране на вътрешни процеси в глобалните компании. Другото беше търсене на алтернативи на текущите инвестиционни намерения към региони по-близки до Европейския съюз. Дигиталният сектор като цяло направи един отскок от една по-слаба към изключително силна година. Това е валидно както за България, така и за други региони.
Когато говорим за растежа, при служителите помогна това, че по време на Covid много хора се прибраха в България. Тепърва предстои да видим каква част от тях ще останат, но някои започнаха да работят в индустрията. Това са подготвени хора с добър бекграунд. От друга страна, увеличеното търсене на продукти и услуги глобално мотивира компаниите на българския пазар да наемат и да развиват хора, и да увеличават операциите си.
А каква 2022 ще изпрати аутсорсинг индустрията у нас? Наблюдавате ли същите положителни тенденции и през настоящата година?
2022 също ще бъде силна. Но едва ли ще достигнем тези ръстове от 2021. Отново очаквам двуцифрен растеж по отношение на приходи и увеличаване на броя на служителите от може би 3 – 4 хил. души.
Това свиване през 2022 на какво се дължи? На кризата ли?
Свиването се дължи на лекото охлаждане на пазара. От друга страна, ние не сме екосистема, която може да расте с 10 хил. души на годишна база. Не е реалистично да го очакваме.
Притеснителното е, че политическата ситуация в момента и високата нестабилност ни поставят в положение, при което има достатъчно неща да се свършат по комуникиране на България като добро място за живеене и работа и по отношение на регламенти и регулации, свързани с улесняването на компаниите на българския пазар за това как да наемат хора от трети страни. В текущия парламент например законопроект за промяна, свързана със сините карти, на практика е оставен назад в приоритетите. Не му се обръща достатъчно внимание и няма достатъчно разбиране колко е важно това за развитието на пазара в бъдеще.
Колко са издадените сини карти тази година?
За последната година има издадени над 700, което е недостатъчно. Това, за да работи, трябва да имаме 5 – 6 – 7 хил. сини карти на година. Всички други държави в района имат доста по-разумна политика по отношение на това как привличат хора. Говорим за привличане на хора с високи доходи, с опит и т. н.
Колко са заетите в сектора от трети страни извън ЕС?
Повече са от 3000.
От кои страни основно са те?
Преобладаващо са от Югоизточна Европа. Има хора от Сърбия, Украйна, естествено, но това е в последната година. Македония, Албания, Молдова и т.н. Има все повече интерес от хора от бившите съветски републики – Казахстан, Узбекистан.
От Русия – това е развитие в последните 5 – 6 месеца. Големият проблем беше, че тук пак реагираме по-бавно. Защото предвид санкциите спрямо страната, това се прехвърляше и по отношение на отваряне на банкови сметки. Беше преодоляно, но отне доста време. И тези хора от Русия бягат основно в Сърбия, в Турция и оттам търсят други възможности. Голяма част от компаниите, опериращи в Русия, затвориха и преместиха хората в Сърбия и Турция. Но търсят възможности тези хора да работят в държави от ЕС, където имат големи операции. Ние имаме поне няколко такива компании в България.
Кои са те?
Не мога да кажа имената им, но имаме няколко такива компании в България, които могат да привлекат тези хора.
Така че ние сме в ситуация, в която възможностите ги има, но предвид политическата нестабилност може да изтървем шансове, които не мисля, че скоро ще имаме. Защото, ако България успее да вкара още 15 – 20 хил. души с такъв бекграунд в индустрията, може да си представите какво значи това по отношение на БВП.
Казахте по-рано, че в последните 6 месеца се усеща по-силен интерес от страна на нови компании, които искат да навлязат у нас. Откъде са те и доколко политическата нестабилност ще повлияе за решението им?
Евентуалната промяна на данъчната система е най-сериозният въпрос, който интересува всеки един инвеститор. Той е свързан и с политическата нестабилност. „Какво очаква България по отношение на данъчната система в следващите 2 – 3 години“ е най-често задаваният въпрос в момента. И няма кой да даде отговор.
Все пак смятам, че ще видим поне 2 – 3 нови компании през следващата година от ITO и от BPO. Няма да са в мащаба от предишни години. Ще са в сегменти с по-висока добавена стойност и R&D центрове.
От кои страни са тези нови компании?
В крайна сметка големите инвеститори в България са американски компании, които имат клонове във Великобритания, в Германия и т.н.
За първи път в доклада отделяте R&D центровете. Защо?
Защото в предишни години те по някакъв начин се загубваха в общата статистика. А ще имат все по-голямо значение в индустрията и е необходимо да имат отделно място. Все повече инвестиции се случват там и все повече хора ще работят в такива центрове.
Това е чудесна новина за България и това е пътят напред – все повече R&D, все повече продукти и все повече добавена стойност. Защото ние не сме и не трябва да се представяме като дестинация с ниски разходи.
В момента с най-голям дял в индустрията са BPO компаниите. Какви са прогнозите Ви – кога ITO компаниите и R&D центровете ще станат водещи в сектора?
Според мен до година или две ITO ще изпревари BPO като приходи. А като брой хора ще отнеме повече време. Но като приходи вървим натам.
Усеща ли се вече ефектът на кризата? Много технологични компании съкращават служители. Как това се отразява на локалната екосистема?
Тук има два фактора. Единият е достъпът до пари, който става все по-труден, но това в по-голяма степен засяга стартъп системата и по-малките компании, които още не са във фаза на печалба или имат достатъчно приходи. Но това в крайна сметка се отразява и на цялата екосистема. При всички случаи ще има охлаждане през следващата година. Ние като пазар сме добре позиционирани, така че това охлаждане да ни засегне по-малко спрямо други пазари. Защото то ще е свързано с намаляване на инвестиции, но и с търсене на нови автоматизации и ефикасност в тези глобални компании. Може би ще видим при някои от компаниите намаляване на броя служители. Но тези хора няма да останат без работа, защото продължава да има глад за кадри.
При всички случаи компаниите ще бъдат по-предпазливи следващата година. Някои от инвестиционните намерения ще бъдат намалени, включително и на българските компании.
Охлаждане ли ще е ключовата дума за 2023?
Охлаждане ще е, да. Охлаждане и нови възможности за българския пазар през 2024 и към края на 2023, които в момента не са видими, но тях ще ги има.
Заплатите отчитат ли ръст? Ще продължи ли той и през 2023?
На годишна база през 2021 спрямо 2020 имаме 21% средно увеличение на възнагражденията. През 2022 ще е по-малко, ще е над 10%.
В кои градове аутсорсинг индустрията е най-силно представена? Има ли интерес към нови локации?
След Tier 1 градовете, които са Бургас, Варна, Пловдив и Русе до някаква степен, тази година вече се насочваме към Tier 2 градове. Това са Благоевград, Стара Загора и Велико Търново.