Над 34 хил. нови работни места ще открие софтуерният сектор у нас до 2026

Информационните и комуникационните технологии, в които софтуерният сектор е водещ, има реалната възможност в следващите 5 години да заеме първото място по приходи сред индустриите в българската икономика. Това каза министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на дискусията за представянето на данните от годишния доклад за състоянието на софтуерния сектор в България – „БАСКОМ Барометър 2022“.

„Привлечените чуждестранни инвестиции в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ през миналата година подобриха 7-годишен рекорд и достигат близо половин милиард лева“, подчертаСтоянов. По думите му това е секторът на българската икономика, в който има най-голямо съсредоточаване на компании, които са европейски и световни лидери в своята дейност.

25,9% е очакваният ръст на приходите на сектора, достигайки 7,34 млрд. лв. за приключващата 2022. За изминалата 2021 ръстът е с 1,22 млрд. лв. по-висок спрямо предходната 2020, като за последните 10 години секторът е увеличил над 6 пъти оперативните си приходи. За 2021 отново основният процент от приходите - над 80% - е от износ, сочат данните.

През 2022 очакванията са софтуерният сектор да достигне 4,5% спрямо БВП на България, като за последните 10 години делът се е увеличил тройно. Този успех се постига с едва 50 000 заети служители в сектора, което ясно доказва, че техният принос за българската икономика е значителен. Прогнозата е през 2022 г. софтуерният бранш да внесе в бюджета 214 млн. лв повече данъци и такси в сравнение с 2021 г., когато секторът е допринесъл за националния бюджет с общо 1,055 млрд. лв. данъчни постъпления.

„Отделно към директните данъци трябва да добавим приноса в косвените данъци – потребления, ДДС, акцизи. Всички знаем, че софтуерният сектор е водеща сила в много други отрасли като недвижими имоти, туризъм, развлечения. Без нас тези сектори биха имали сериозен проблем в развитието си. В допълнение, софтуерният сектор е един от малкото в българската икономика, който е изцяло на светло. Ние отдавна сме се разделили с българската мечта да крием данъци и това следва да е норма за всички, отбеляза Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията.

Близо 3 млрд. лв. ще достигнат данъчните постъпления от софтуерния сектор в 5-годишната прогноза на БАСКОМ, която предвижда още до 2026 г. приходите на сектора да надхвърлят 15 млрд. лв, а нови 34 000 таланти ще са необходими на софтуерните компании. Не е ясно обаче откъде ще дойдат те.

„Ние трябва да добавяме по 5-6 хил. работни места всяка една година, а през 2026 г. те ще са 9 хил. само за софтуерния сектор, без да броим всички останали сектори, в които са необходими ИТ специалисти и софтуеристи, вкл. публичната администрация. Ако очакваме тези таланти да дойдат от университетите, това няма да се случи, тъй като от статистиката, която получаваме от Министерство на образованието и науката, най-оптимистичната прогноза е до 2800 човека годишно да завършват специалности, които са свързани със софтуерната индустрия. Въпреки, че има много частни инициативи и университети, които работят в тази посока, това не е консистентно решение“, коментира Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

По думите му в софтуерната индустрия работят 5000 компании, като 370 са новорегистрираните през 2021.

Именно достъпът до таланти е посочен от софтуерните компании като един от най-сериозните рискови фактори, които могат да се отразят негативно на възходящото им развитие. Другите са: процесите в националната и глобалната икономики, държавната политика, конкуренцията и последствията от Covid 19.

"От БАСКОМ Барометъра е ясно, че софтуерният сектор всяка година расте с огромни проценти, а от догодина този ръст ще е още по-експоненциален. Но цялата българска икономика или ще настигне останалите държави, или ще изостане отчайващо“, предупреди Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

По думите му 5-тата индустриална революция е изукстевият интелект, която вече е тук. По думите му тя ще донесе огромни сътресения. "ИИ не само, че няма да замести хората, а най-вероятно ще създаде повече работни места, отколкото ще отнеме, но само когато хората са се адаптирали. Затова е нужен фокус върху образование и преквалификация". 

Каква 2022 ще изпрати софтуерната индустрия у нас и какви са прогнозите за 2023 - очаквайте в интервюто на Economy.bg с Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ!