петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3727 прочитания

    България е най-изгодното място за стартиране на бизнес на Балканите

    Над 1000 са стартъпите у нас, а заетите в тях са между 20-25 хил. души, до 1-2 години страната ще има нови „еднорози“ – Макс Гурвиц, член на Борда на директорите на BVCA, пред Economy.bg
    19 декември 2022, 09:13 a+ a- a

    Как се развива стартъп екосистемата у нас, колко са стартиращите компании в България, в кои индустрии работят основно те, колко са заетите в тях, ще имаме ли скоро нови „еднорози“, къде е България в сравнение със страните от региона, какъв ще е ефектът на стартъп визата върху средата у нас, как глобалната криза ще се отрази на местния пазар – тези и други въпроси коментирахме с Макс Гурвиц, член на Борда на директорите на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) и управляващ съдружник във Vitosha Ventures.

    Преди около месец BVCA представи доклад за дейността на фондовете за дялов и рисков капитал в региона на Югоизточна Европа. Той изследва предприемаческата екосистема в ЮИЕ и тяхната еволюция. Според анализа България е лидер в региона с най-много местни фондове за дялов капитал.

    Макс, откъде дойде идеята за изготвяне на доклад за стартъп екосистемата в Югоизточна Европа?
    Това е нещо, което ние като Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране по принцип правим по един или друг начин всяка година. Преди Covid имахме много хубави екосистемни доклади за случващото се в България. И след известна пауза заради Covid кризата решихме да възстановим тази традиция и да направим заедно с партньорите и в сътрудничество с една от най-големите агенции за такъв тип проучвания анализ какво се случва в нашата екосистема и в съседните страни.

    Какво сочи докладът? Как се развива стартъп екосистемата в България в сравнение със съседните ни страни?
    В България сме на изключително добра позиция. Обемът средства, наличен за стартиращи иновативни бизнеси, е много голям. Всичките фондове управляваме средства в обем от около милиард лева. Ние сме около 16 фондови организации в България. Мисля, че и в региона са горе-долу толкова. Много голяма част от фондовата активност в Югоизточна Европа е всъщност в България. В Гърция отскоро също са активни.

    Това какъв сигнал е?
    Сигнал към компаниите, че на Балканския полуостров вероятно сме най-изгодното място за стартиране на компания. Едно от интересните числа от доклада, е, че вероятността един стартъп да получи финансиране при нас е 3 пъти по-висока, отколкото в Западните Балкани например, където също има доста талантливи хора. Но нашата екосистема с наличните инвестиционни средства е много добро място за стартиране на бизнес.

    А в сравнение с по-големите страни от региона на Югоизточна Европа къде е България?
    По някои показатели се оказва, че сме горе-долу на едно и също ниво със Словения, която винаги е била най-напредналата от всички държави в региона. С Хърватия сме на близко ниво, макар че там има много по-малко фондова активност, но имат няколко суперуспешни стартиращи компании. За Гърция по някои показатели сме също близо, макар че, ако сметнем възможностите да се създаде успешен стартъп и вероятността да се намери финансиране от фондове, мисля, че България изпреварва Гърция. Ние сме по-малко хора, но с все още повече пари. Румъния е много интересно място. Доста взаимодействаме с тях. Тя определено е много силна държава в ИТ и в иновации. Като инвестиционна дейност са доста по-назад от нас. Сега тепърва наваксват. Като цяло нямат нито такъв брой фондове, нито такъв обем средства. И нямат тази голяма общност, която имаме в нашата асоциация с 18 членове. Надявам се Румъния също скоро да изгрее, защото оттам излизат много интересни неща.

    Кои са предимствата и предизвикателствата, които пазарът в България предлага за младите компании?
    България е изключително изгодно място за стартиране на бизнес, за получаване на възможности за растеж, финансови и не само. Нашата работа като фондове не е само да даваме пари, но и да предоставяме контакти, менторство, да свързваме начинаещите компании с възможностите в Европа, в САЩ и големите пазари. България от тази гледна точка все още е безумно изгодна.
    Парите не са единственият, но са голям фактор. Тук има много голяма възможност да се намират инвестиционни пари. Има много зряла инвестиционна общност. Ние сме 16 фондови организации, но достигаме около 20 структури, които инвестират. В България има много активна и вече доста успешна мрежа от т.нар. ангелски инвеститори, които инвестират като частни лица, обикновено в стартиращи компании. И почти винаги това са хора, които не дават само пари, а и насоки за развитие, защото са минали през този път. Тази общност в България е много развита. И ако се сравняваме например със Западна Европа, ние като брой население сме 6,5 милиона и наистина възможностите тук са много добри. Освен това като съотношение качество и цена на живот все още сме изгодни.
    По отношение на предизвикателствата най-големият проблем, който имаме като икономика, е липсата на кадри. Ако погледнете общността на бързорастящи стартиращи иновативни бизнеси, това е една общност, пораснала не от нула, но сме били под 1000 души преди 10 години. Сега още нямаме точни данни, но сме някъде между 20 – 25 хил. души, работещи в такива компании. Този растеж е феноменален за последните 10 години. Ако искаме да продължаваме да се развиваме с тези темпове от последното десетилетие, трябва да вземем кадри отнякъде или да склоняваме повече хора в България към тази дейност, или да намираме възможности да рекрутираме от други страни както предприемачи, така и служители на тези компании. Определено много трудно се намират хора. Навремето се считаше, че България е място, където лесно се намират програмисти, че е лесна дестинация за аутсорсинг. Това вече съвсем не е така. Става много по-трудно.

    Как ще се отрази въвеждането на стартъп визата на тези процеси?
    Надяваме се, че добре ще се отрази. Засега ние в стартъп средите не го виждаме много. Визата е един много хубав инструмент, но трябва да направим повече, маркетирайки България като дестинация в страни, от където искаме да имаме такъв тип хора. Това са балканските държави, които не са членки на Европейския съюз или бивши съветски републики. Дълги години мислехме за Украйна – страна с огромна ИТ индустрия и откъдето са излезли успешни стартъпи. Сега заради войната нещата са по-трудни. Всички се надяваме, че тя ще приключи и че украинците пак ще могат да идват. Но не става въпрос само за тях, а например и за хора от Турция. Тук доста често идват предприемачи от страната, търсейки възможности, защото сме в Европа и сме близо до тях. Така че Турция също е място, откъдето определено очакваме повече интерес.

    Но защо Ви се струва, че трудно ще проработи стартъп визата?
    Стартъп визата е много нов инструмент. Мисля, че за да заработи добре, всички трябва да помогнем да изградим бранд на Стартъп България, който да рекламираме.

    Колко са активните стартъпи у нас?
    Няколко хиляди са. Компаниите, получили финансиране, са около 1000. Това е огромен успех, защото преди 12 години те можеха да се преброят на пръстите на ръцете.

    Колко работни места създават те у нас?
    Около 20 хил. Това е по неофициални оценки.

    В кои индустрии основно работят те?
    По принцип рисково инвестиране най-често се случва в разработката на технологични продукти. В България сме много добри с компютърните технологии, съответно изграждаме бизнес решения в облака, различни приложения за компютри, за мобилни телефони, за онлайн системи. Най-големите ни успехи, ако говорим за „еднорози“ – България има един – Payhawk, но вероятно ще има нови през следващата или по-следващата година, това са софтуерните решения. Конкретно Payhawk предлага начин компаниите да менажират разходите на служителите, което е финтех решение. Такъв тип компании са най-много.
    Във фонда, който управлявам, виждаме тенденцията бързорастящи иновации да се случват в некомпютърни сфери, например в храните. България има огромен капацитет в хранителната индустрия. Има няколко много успешни компании, които създават все повече иновативни здравословни продукти.
    Ако погледнем 3-те най-големи сектора в България, това са: финтех, бизнес софтуер и аутомотив индустрията. В последно време залагаме и се надяваме, че ще расте индустрията на компоненти за електромобилност. Има компании, които произвеждат батерии и други системи за зареждане. Това е нещо, което виждаме, че става все по-голямо.
    Говорихме за Хърватска. Тя се класира като успешна държава най-много заради една единствена компания за спортни електромобили, която е суперуспешна. Струва вече 10 млрд. и сама по себе си издига страната на много високо равнище.

    Имаме ли потенциал в България за нещо подобно?
    Вероятно имаме. Трудно е да кажа коя точно компания може да е. Мисля, че най-големите ни успехи през идните години, т.е. да имаме компании, сравними с успеха на Хърватска, ще бъдат от индустриите финтех, бизнес софтуер, мобилност и електромобилност.

    И очаквате следващия български „еднорог“ до 1 – 2 години?
    Вероятно, да. Сега влизаме в малко по-труден момент, защото на световно ниво в сектора на рисково финансиране има известна криза. Как точно тя ни засяга, още е много трудно да кажем. В България голяма част от средствата, с които разполагаме, са подкрепени с публичен ресурс. И това е много важно развитие. Можеше и да нямаме такъв ресурс като в Румъния например, или да е много по-малко.
    Трябва да видим как точно световната криза в рисково финансиране ще се усети у нас. Общото очакване е, че за компании, които са по-успешни, ще бъде по-трудно да намират финансиране извън страната. В България се очаква покрай Плана за възстановяване и устойчивост да се пускат нови финансови инструменти от съществуващите организации, които управляват такива средства, като напр. Европейския инвестиционен фонд, Българския фонд на фондовете. Очакваме, че в първата половина на 2023 ще се обявяват нови инструменти, които ще осигурят устойчивост на тези дейности.

    На какво се дължи фактът, че България и Румъния са най-популярни за чуждестранни стартъпи, които отварят офиси в чужбина? Какво ги привлича в страната?
    При нас наличността и качеството на кадри беше добро доскоро. Дали все още е така? Трудно се намират хора. Надявам, че тези тенденции ще се запазят.

    От кои страни са най-често чуждите стартъпи у нас?
    От Западна Европа, САЩ. Ако погледнете в София, има няколко световни технологични гиганта, които имат солидни офиси тук. Например HP, UBER. Знам, че технологиите за разплащания в UBER се правят в София. Една от най-големите необанки в Европа – Bunq, има голям офис. Те са много успешен холандски финтех с голям офис тук. Малко се притеснявам, че пазарът расте по-бързо, отколкото населението. Липсата на кадри е най-голямото предизвикателство за всяка индустрия, която иска да расте.

    Защо инвестициите в български стартъпи тази година са двойно по-малко от предходната?
    Този обем се дължи на големите сделки. Тази година просто не е имало такъв тип сделки като въпросната за еднорога. На това се дължи най-вече. Иначе като брой компании крайни получатели не мисля, че има голяма промяна. Това е стабилна бройка.

    Какви са прогнозите Ви за развитието на стартъп екосистемата у нас през 2023?
    Ние от асоциацията сме много позитивни. За нас целта е да се случват повече големи сделки. Догодина ще стане ясно какви нови финансови инструменти ще бъдат налични в България за новото десетилетие. Надеждата ни е, че световната криза няма да ни удари прекалено силно. Като цяло сме много позитивни и се надяваме, че тези силни показатели от доклада, ще останат валидни и през следващата

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 15 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 16 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 17 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 20 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк