четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4557 прочитания

    Каква 2022 изпраща ИТ секторът у нас и какви са очкванията за 2023?

    До 5 години софтуерната индустрия с нужните кадри може да стане най-големият икономически сектор в България – Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ
    20 декември 2022, 10:48 a+ a- a

    До 5 хил. нови работни места може да открие софтуерната индустрия у нас през 2023. В момента заетите в нея са около 50 хил. души. Въпреки кризата очакваният ръст за догодина отново ще е двуцифрен. Средните заплати в IT сектора продължават да са над 3 пъти по-високи от средните за България. С нужните кадри секторът има потенциала да стане водещ в икономиката на България до 5 години.

    Каква 2022 изпраща ИТ секторът у нас, колко нови компании стъпиха в страната през годината, колко нови работни места бяха открити, как се промениха заплатите в сектора през 2022, кои са топ 3 на най-високоплатени и търсени ИТ специалисти у нас, какви са прогнозите за 2023 – какви нови инвестиции се очакват, колко нови работни места ще открият те, как ще се отрази глобалната криза и напредъкът в AI, кои са най-големите рискове пред софтуерната индустрия в България – тези и други въпроси коментирахме с Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

    Доброслав, каква 2022 изпраща ИТ секторът у нас?
    Поредната добра година. По-важното е, че не само е по-добра, а показва устойчива тенденция на ускорение на растежа. Миналата година пораснахме с 27% на годишна база при средно 4% за икономиката. Тази година предварителните данни, които обикновено са доста по-консервативни, са отново за около 27% ръст. Когато дойдат финалните отчети, съм убеден, че ще надхвърлим 30% годишен ръст за 2022, при положение че икономиката едва ли ще отчете ръст от повече от 1%.

    Какъв е делът на софтуерната индустрия в икономиката на България?
    По отношение на дела миналата година достигнахме 4,2% от БВП. Тази година съм убеден, че ще достигнем до 5%. Това показва какъв е потенциалът, тъй като ускорението на технологиите става експоненциално, докато икономиката продължава да расте с минимални темпове, а следващата година може би дори ще се свие.

    Колко компании откриха офиси у нас тази година?
    Много са. Тази година беше много трансформираща, тъй като освен дежурния ръст, който се очаква от нашата индустрия, заради войната в Украйна силно се разбърка глобалният технологичен пазар. Това, което се случи в Украйна, де факто извади от световния пазар стотици хиляди специалисти – от Русия, от Украйна, от Беларус.

    Успяхме ли да привлечем част от тях?
    Не, за съжаление. Все пак някои украински компании отвориха офиси тук, но знаете, техните хора воюват и повечето са в Украйна. Те наемат местни хора, които ние нямаме.
    Не успяхме да привлечем много хора, които или бягат от войната, или от политическа репресия в Русия. Както и през 2014 не успяхме да разберем, че имаме уникална възможност да предоставим на тези хора добро място да се прехвърлят, да започнат нов живот и да допринасят за нашата икономика. В голямата си степен те отидоха доста на запад и помагат на други икономики.

    Това важи ли и за руските ИТ таланти, които избягаха от страната?
    Руснаците изцяло ги изпуснахме. Беше пропуск, тъй като трябва да се прави разлика между забраната за руски туристи и хора, които бягат от политическа репресия. Те отидоха в Турция, в Дубай, в Сърбия, не дойдоха в България. А пък украинците, които бягаха от войната, като държава, не като общество, направихме всичко възможно да ги изгоним от България.

    Колко нови работни места бяха открити през 2022? Колко са заетите в индустрията?
    Заетите в индустрията наближават 50 000 души. Горе-долу около 5000 са новите хора, които са се присъединили към индустрията. Но това не е какво тя може да направи, а до колко таланти успява да се докопа. Това е и огромната заплаха, и възможност за икономиката на България. Ако успеем да осигурим талант на нашата индустрия, тя ще расте с 25 – 30% на година, ще може да дърпа цялата икономика и съответно ще повиши стандарта на живот в цяла България. Но това минава през таланта, който може да дойде от 3 места. Едното е образованието, което отнема време. Там трябва постоянно да се инвестира. Другите две по-бързи мерки са привличане на хора от трети държави – сините карти, но само те няма да стигнат. И третото е връщането на българите от чужбина.

    Запази ли се тенденцията на завръщащи се от чужбина българи?
    Да, тя продължава, но се прави не благодарение, а въпреки държавата. Трябва да развиваме бранда България.

    Вие имахте такава инициатива през лятото, нали?
    Имахме, но трябва да се прави много по-ефективно, тъй като дори сините карти да се издават за 2 седмици – мечта, която не знам дали някога ще се случи, но ако хората извън България не разпознават страната като място за правене на кариера, те просто няма да дойдат. Тези 2 неща трябва да вървят заедно. Хубавото е, че в момента сините карти са в парламента, минали са на първо четене в комисиите, но дали ще стигне времето да бъдат гласувани на второ, не знам. Истински се надявам, че политиците ще разберат важността им.

    Колко ще се облекчи процедурата, ако сините карти минат на второ четене?
    Много. В момента е безумно, една карта се издава 3 – 4 – 5 месеца. Бежанците, които са получили защитен статут, не могат да се прехвърлят към синя карта. Те трябва да излязат от страната, да се върнат обратно в Украйна, да кандидатстват оттам и да се върнат. Разбирате колко е абсурдно. Те ще предпочетат Германия или Полша. Освен това техните семейства нямат никакъв статут в България. Когато някой иска да се премести някъде, иска да знае неговата половинка, неговите деца с какви права ще бъдат в тази нова държава.
    Второто, което пак зависи от държавата, е средата за правене на бизнес да е предвидима. Данъчно-осигурителната рамка да е сигурна. Не може през 3 месеца популистки някой да се появява и да казва: „Дайте да обложим с данъци „богатите“ ИТ специалисти“. Това е средната класа на България. Това са млади хора, които остават в България и би трябвало да искаме да задържим колкото се може повече хора в тази сфера.

    Това ли са най-големите рискове пред индустрията у нас?
    Те са буквално два. Единият е, че няма достатъчно хора. Това не е риск конкретно за индустрията, това е риск за България. Ние и с тези хора сме си добре – растем с 25 – 30%.
    И другото, трябва да имаме адекватна политика. Всички държави в региона правят политики за привличане на ИТ специалисти, дори им премахват данък общ доход в Македония, в Румъния, в Сърбия. Ако имаме неадекватна данъчна политика, абсолютно реалистично е да изгубим бизнеса към тези държави.

    Как се промениха възнагражденията в сектора през 2022? И какви са очакванията Ви за 2023?
    Увеличиха се като всяка година. Средните заплати в IT сектора са над 3 пъти по-високи от средните за България. И това не е новина. Високите технологии са с висока добавена стойност и неизбежно са по-високоплатени.

    Кои са топ 3 на най-високоплатени и търсени ИТ специалисти у нас?
    Разработчиците на софтуер винаги са в топ 3, но вече има други професии в ИТ, като напр. продуктовите мениджъри. Общо взето хората, създаващи съдържание, стават все по-важни. Всъщност с развитието на технологиите те ще имат ключово значение, много по-голямо дори от чистата технологична разработка. Тъй като в дъното на всеки един технологичен продукт е идеята. Това, за съжаление, липсва в образованието и то много трудно се учи.
    Така че професиите на бъдещето са едновременно технологични и креативни. Това е едно огромно поле за развитие пред младежите, но и не само, тъй като доста хора се преквалифицират и преминават в нашата индустрия.

    Какви са очакванията Ви за 2023? По какъв начин ще се отрази кризата?
    Със сигурност ще има предизвикателства, но във всички кризи досега – и през 2008-2009, и в пандемията, сме показали, че ние най-бързо ще се отърсим от сегашната криза. Ще има затруднения, няма спор. Годината няма да е лесна. Това трябва да е ясно на всички. Икономиката вероятно ще се свие, но ние пак ще пораснем. Може би не с процентите, с които иначе бихме пораснали. Трудно ми е да предвидя, но със сигурност ръстът ще е двуцифрен.
    По-важното е, че през следващата година ще започне една огромна технологична трансформация, сравнима с тази от 90-те години, когато интернет стана общодостъпен. И това е трансформацията на изкуствения интелект. Това е 5-ата индустриална революция, която буквално започва в момента. И заради това може да сме толкова смели в прогнозите си, че в следващите 5 години ще пораснем много повече в технологичния сектор, отколкото ако гледаме историческите данни.
    Вярваме, че можем да станем първият сектор в България по приходи, ако имаме необходимите хора и не ни се пречи, тъй като изкуственият интелект ще преобрази всеки един аспект от живота ни. А това нещо започва в голямата си степен чрез софтуера и технологичните компании. И трябва много ясно да си дадем сметка за това каква глобална промяна ще се случи.

    Готова ли е България за тази трансформация?
    Технологичният сектор в България е абсолютно на световно ниво. Няма спор за това, тъй като на този пазар си или на световно ниво, или изпадаш от него. Средно положение няма. Но икономиката на България и общественият сектор делят последното място по дигитализация заедно с Гърция в ЕС. Има огромна бездна. И ако не я затворим, рискуваме българската икономика да остане много тежко неконкурентна в следващите години, тъй като всеки сектор трябва да мине през много фундаментална дигитализация. Ако не го направим, ще изостанем безнадеждно. Големите промени носят със себе си огромни възможности и огромни рискове. И ако ги изпуснем, разликата между нас и развитите държави ще стане почти невъзможна за стопяване.

    Предстоят ли нови инвестиции през 2023?
    Случват се 3 неща едновременно. Компаниите тук растат със скоростта, с която успяват да привлекат нов талант и бизнес. В същото време доста нови фирми се регистрират в България както от Украйна и Русия, които прехвърлят дейност тук, така и азиатски компании, да речем от Индия, прехвърлящи част от разработката на технологии по-близо до клиента, а именно в Европа. Тъй като покрай пандемията доста връзки се скъсаха, много компании се опитват да намалят риска, като се приближат до клиента, т.нар. nearshoring. По тези две линии със сигурност се привличат и много компании, които идват тук. Но когато дойдат, им трябват хора.

    Колко нови работни места се очаква да открие софтуерната индустрия през 2023?
    За съжаление, за догодина очакваме колкото и тази година, тъй като сме ограничени от това колко хора се насочват към тази професия. Очакванията са ни да пораснем с 4 – 5 хил. души, понеже сме ограничени от човешкия фактор.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 5 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 6 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 7 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 9 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк