България е правилното място за старта на Първата международна олимпиада по изкуствен интелект

На 10 август в Бургас се открива Първата международна олимпиада по изкуствен интелект – IOAI. За участие в олимпиадата в морския град ще пристигнат общо 44 отбора от 40 държави от 6 континента, два от които са български. Състезанието се състои от 2 сегмента – научен и практически. Олимпиадата се организира от фондация ЛЕРАИ, с подкрепата на Община Бургас, Министерството на образованието и науката и под патронажа на президента на България. Основен партньор е Google.

Какво означава за България да е създател и домакин на Първата международна олимпиада по изкуствен интелект, как ще се оценяват участниците, как се стига до позицията доцент в Университета за изкуствен интелект Мохамед бин Зайед, защо ОАЕ инвестира толкова много ресурси в AI проекти, какво може да научи България от страната, как да намерим баланса между ползи и рискове от AI, какво трябва и какво не трябва да делегираме на алгоритмите, кое е топ умението, което хората трябва да притежават, за да не бъдат заменени от изкуствения интелект, вървим ли към AI балон – тези и други въпроси коментирахме с Йова Кеменчеджиева.

Йова е доцент по обработка на естествен език (NLP) в Университета за изкуствен интелект Мохамед бин Зайед. Тя получава докторска степен от известната лаборатория Coastal в Университета на Копенхаген. Работи на пресечната точка между език и визия. Чрез ръководство на млади изследователи и сътрудничество с колеги от цял свят, тя разработва модели за генериране на текст от изображения и мултимодално извличане.

Йова, Вие сте председател на журито на първата Международна олимпиада по изкуствен интелект, създадена от българи. Защо решихте да се включите в нея?
Включих се, защото създателите са мои дългогодишни приятели. Това приятелство започна в гимназиалните ми години с олимпиади по лингвистика, където някои от тях бяха състезатели като мен, други бяха инструктори. И сега тези хора, които с толкова страст се занимаваха с олимпиадите по лингвистика, започват и тази олимпиада и влагат същата страст в нея. Така че ми се струва удачно и аз да съм част от това начинание.

Какво означава за България да е домакин на подобна олимпиада?
От много време разпознаваме силата на българските ученици и студенти в компютърните науки, така че е съвсем в реда на нещата да сме първи в това. Имаме също и един от първите институти за изкуствен интелект в лицето на INSAIT. Така че е голяма гордост, но също така сме и уверени, че това е правилното място тази Олимпиада да стартира. Ако не се лъжа, Олимпиадата по лингвистика също стартира тук преди много години, така че продължаваме с тези традиции.

Защо досега не е имало олимпиада по изкуствен интелект?
Изкуственият интелект в някаква форма съществува от може би 50 години. Някои биха казали и по-дълго. Но формата, в която толкова много нашумя през последните 2 години, реално е нова и много по-достъпна за всеки. В някакъв смисъл изкуственият интелект навлезе в живота ни през последните години. Време е и най-младите да се запознаят с това как работи и как да го използват по правилния начин.

Какво ще бъде важно за Вас, когато оценявате участниците?
Олимпиадата се състои от 2 кръга: научен и практически. В научния гледаме най-вече доколко учениците разбират какво правят при решаването на задачите. Защото с популяризирането на изкуствения интелект е много лесно да напишеш няколко реда код и да получиш резултат. С този научен кръг искаме да видим, че учениците не само копират код от интернет, а наистина разбират какво прави и как го използват, за да постигнат целите си. Само така може да има прогрес, когато има дълбочинно осъзнаване на процеса. А в практическия кръг искаме да видим, че учениците разбират как да работят със съществуващ изкуствен интелект, как да го ползват по най-ефективния и най-отговорния начин и да постигат резултатите, които търсим.

Как и кога Вие се запалихте по изкуствения интелект?
Пак ще се върна към олимпиадите по лингвистика. В 11-ти клас, когато беше времето за кандидатстване, се обърнах към Сашо Велинов, един от основателите на олимпиадата по изкуствен интелект, а тогава мой инструктор по подготовка за олимпиадите по лингвистика. Казах му, че компютърната лингвистика ме влече най-много. Попитах го какво може човек да прави с тази дисциплина, за която не се търсят много хора. Отговори, че има Natural Language Processing, което все повече ще се развива. Така и стана. Първо се насочих към бакалавърска степен по лингвистика, а след това магистратура по изкуствен интелект, но от самото начало знаех, че това е пътят, който преследвам.

Колко дълъг беше пътят Ви до доцент в Университета за изкуствен интелект Мохамед бин Зайед?
До сегашния университет Мохамед бин Зайед, в който съм доцент, ме доведе познанството с ръководителя на катедрата по обработка на естествени езици - Преслав Наков. Той много убедително ми представи колко големи са целите и ресурсите на института там и колко голяма е катедрата по обработка на естествени езици. За мен беше много привлекателно да отида в група, която освен ресурси и има много интелектуален капацитет – хора, от които аз да се уча. Колегите са много отзивчиви и добронамерени, а студентите са доста силни.

Откъде основно са студентите Ви?
Университетът е в район, който не е много притегателен за Европа и САЩ, но е доста привлекателен за силни кадри от Азия и Африка.

Това е първият университет в света с фокус изкуствен интелект. Защо страната инвестира толкова много в AI проекти? Това ли е новият петрол?
Буквално това е фразата, която те ползват на конференциите. Това е новият петрол. Те го виждат като бъдещето. Искат да са първи или много напред в това бъдеще.

Къде е България по отношение на изкуствения интелект? И какво можем да научим от ОАЕ?
България, и София конкретно, е много облагодетелствана от основаването на INSAIT. Аз вярвам в тази инициатива. Мисля, че има много потенциал. На този етап не знам дали друг институт освен INSAIT успява да се състезава с качеството на образование и научна дейност.
Конкретно за университета, в който съм аз, мисля, че едно от преимуществата е, че има магистърска програма, която ни позволява да обучим свои кадри за докторантура и следващи позиции. Доколкото знам, INSAIT също има аспирации към магистърска програма. Подкрепям тази идея, защото мисля, че е ключова за набирането и развиването на кадри.

Вие какво преподавате там?
Занимавам се с обработка на естествени езици и визуални материали. Примерно да подадем снимка на ChatGPT и да получим описание на съдържанието й. Всякакви проблеми, в които визуалният свят се сблъсква със света на текста и на езика, са в моята сфера.

Това къде би могло да намери най-голямо приложение?
Класически пример е човек с увреждания на зрението, който има нужда от помощ при навигиране в средата или когато получи снимка или съобщение с някакъв визуален контекст, за да му се помогне да разбере какво всъщност съдържат те.

Как да намерим баланса между ползи и рискове от AI?
От една страна е страшно удобно в някои моменти да се доверим на изкуствения интелект, да му позволим да ни спести време и усилия. От друга, не е минало достатъчно време, за да могат да се проведат проучвания какъв е ефектът му върху нашите способности - дали ги развива, понеже ни дава повече пространство и ментален капацитет да борим нови проблеми, или губим в това, че няма нужда да разрешаваме някои проблеми. Същевременно го има и проблема как се ползва изкуственият интелект. В конференциите, в които сега публикуваме, винаги трябва да има секция, която обяснява какви са потенциалните вреди на този продукт или метод, който се създава. Това са важни въпроси. Трябва да минат няколко години, за да видим как се случват на практика нещата. Но същевременно правителствата навсякъде трябва да се опитват максимално бързо да реагират и да налагат рестрикции, където се налага.

Какво трябва и какво не трябва да делегираме на алгоритмите?
Труден въпрос. На този етап някои процеси от работата си, като писането на код например, тествам доколко добре мога да ги делегирам. С някои дори по-трудни задачи, даже модел като ChatGPT без платен абонамент, може да се справи. Но все още винаги проверявам ръчно и сравнявам дали резултатите са едни и същи. Не се доверявам напълно, докато не видя дали ще се повтори позитивният резултат. Така всеки може да пробва с каквито процеси има в деня си.

Кои сфери не би било добре да делегираме на AI или поне да има човешки надзор?
От комерсиална гледна точка е важно кои процеси ще се случат най-бързо, най-ефективно и най-евтино, ако ги свърши изкуственият интелект. За мен обаче е много важен и човешкият фактор. Какво като тип работа на хората им доставя удоволствие, защото не всичко трябва да е за финансови облаги. Сред преводачите например има недоволство, тъй като изкуственият интелект свършва интересната работа и за тях остава нещо, далеч по-безинтересно и рутинно.

Все повече нарастват опасенията от AI балон. Защо бизнесът не успява да измисли приложения, които да носят печалби?
В момента е страшно лесно един стартъп да вземе ChatGPT, да му подаде някаква инструкция и да каже: „Ние вече можем да правим и това с изкуствения интелект и да продава продукт“. Този балон се формира от това, че инвеститори наливат пари в стартъпи, които създават в известен смисъл илюзия, че предлагат нещо много невероятно, а то е съвсем тривиално. Впоследствие този стартъп се препродава на друга компания. Потребители не влизат в този кръг от обмяна на пари и затова не се и вижда, че няма стойност в продукта. С времето когато хората започнат да разбират и достигнат някакво ниво на AI грамотност, ще се спука този балон, защото няма да е толкова лесно да се подвеждат хората.

Кое е топ умението, което трябва да притежаваме, за да не бъдем заменени от AI?
Гъвкавост, защото малко вероятно е някой да защити нашите интереси и да каже не, това е много удовлетворяваща работа, затова няма да я отнемаме на хората. Трябва да сме гъвкави и с нагласата, че винаги трябва да научим нещо ново, дори това да е как да работим с AI и как да си сътрудничим, за да не бъдем заместени изцяло от него, а да бъдем партньори в извършването на някаква работа. Но това не важи за всички сфери. Някои може да се окажат в позиция, че трябва да се насочат в съвсем нова сфера.