Ще има ли българско „нашествие” към Острова?

Месеци преди провеждането на местни избори и две години преди парламентарния вот във Великобритания зачестиха опитите да се всее страх от очакван наплив от българи и румънци към страната след 2014. Тогава отпадат ограниченията на пазара на труда на Острова за граждани на двете балкански страни. Затова се засилиха призивите за налагане на нови ограничения.

На този фон британската организация Migration Watch, която според BBC „подкрепя затегнатия контрол върху миграцията”, изнесе доклад за очаквани 250 хиляди имигранти от Румъния и България през следващите пет години. Организацията прави тази прогноза на база потока имигранти от другите страни от Източна Европа, които се присъединиха по-рано към ЕС, както и нивото на безработицата сред младежите и дохода на глава от населението в двете балкански държави.

"Около 50 хил. души от двете страни годишно ще се насочат към Великобритания в търсене на препитание", прогнозират експертите от Migration Watch. От организацията считат, че това ще доведе „значителни последствия” за жилищното настаняване на тези хора и общинските услуги в страната. „Ще се засили и конкуренцията, пред която са изправени младите британци”, допълват експертите.

Според доклада Великобритания е желана дестинация за българие и румънците заради по-високите заплати на Острова, по-високият БВП на човек от населението и различните обезщетения.

Подчертава се, че в други страни членки на ЕС, които са потенциални дестинации за търсещите работа българи и румънци, като Испания, Италия и Франция има голяма младежка безработица, което ги прави по-малко привлекателни. 

Друга британска неправителствена организация – Migration Advisory Committee (MAC), съставена от икономисти и експерти по миграцията, с която Economy.bg се свърза, счита, че имигрантите от двете страни няма да окажат съществено влияние върху пазара на труда във Великобритания.

В доклад на MAC от края на 2011 експертите посочват, че очакват в дългосрочен план българите и румънците дори да повишат БВП на човек от населението на Острова с около 0.04% (на база на данните за имигрантите от двете страни в периода 2004-2009). Те прогнозират и спад с 0.01% на нивото на безработицата в страната, както и понижение с 0.05% на реалните заплати като ефект от имигрантския поток от България и Великобритания.

Данните на MAC сочат, че българите във Великобритания през 2010 са били 52 хиляди, а румънците - 79 хиляди.

Таблица: Migration Advisory Committee (MAC)

Средната възраст на българите на Острова е 31 години. Въпреки че според данните на експертите нашенците са относително добре образовани, те типично са заети в сектори, които не изискват висока квалификация. Един от вероятните ефекти от отпадането на ограниченията пред пазара на труда във Великобритания за българите и румънците според MAC би бил пренасочването на имигрантите от сектори с по-ниска към такива с по-висока квалификация.

Експертите от MAC дори цитират представители на фирми, заети в селскостопанския сектор, които са притеснени, че след пълното отваряне на пазара на труда в страната, по-трудно ще си намерят желаещи да работят при тях.