понеделник, 28 ноември 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7208 прочитания

    Калфин: България рискува да остане в нискофинансирана периферия на ЕС

    Как ще се отрази на България очакваното орязване на бюджета на ЕС и какви предизвикателства отправя пред страната ни задълбочаването на интеграцията в Евросъюза, вижте какво сподели пред Economy.bg евродепутатът Ивайло Калфин
    22 януари 2013, 15:01 a+ a- a

    Снимка: Европейски парламент

    Ивайло Калфин е евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. През ноември 2011 той беше определен за съдокладчик на Европейския парламент за Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014-2020. Калфин е докладчик на ЕП и по въпросите на сигурността в интернет.
    Преди избирането си за евродепутат Калфин е вицепремиер и министър на външните работи на България в правителството на Сергей Станишев.
    Избиран е три пъти за депутат – в 37-ото, 38-ото и 40-ото НС. Между 2002 и 2005 е секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов.

    Как кризата влияе на преговорите за бюджета на ЕС за периода 2014 - 2020 и как ще се отразят на България планираните съкращения на средствата?

    Как се отразява кризата в еврозоната на преговорите за бюджета на ЕС за периода 2014-2020?
    Прави ги много по-трудни. Защото за съжаление 80% от европейския бюджет зависи от вноски от националните бюджети. Само 20% са собствени приходи. Така че всички приходи в европейския бюджет на практика са разходи за националните бюджети. И тогава, когато страните членки намаляват разходи, свързани със здравеопазване, образование, социална сфера, икономика и т.н., много по-трудно стана да се защитят идеите, че европейският бюджет трябва да бъде запазен или увеличен. За съжаление в посоката, в която се тръгва, е да се намали в сравнение със сегашния бюджет. Процедурата е такава: Комисията дава предложение, страните членки в Съвета трябва да постигнат съгласие, след което то трябва да се съгласува и с Европейския парламент. Сега сме на етап, в който страните членки постигат съгласие и за мое съжаление това съгласие го търсят на много по-ниско ниво от сегашния бюджет – с около 10% намаление на това, което в момента харчи Европа, въпреки че има много причини европейският бюджет да не се намалява, защото той помага за излизането от кризата.

    Свързани новини

    Как това 10%-но орязване ще се отрази на България?
    България има аргументи да запази сравнително финансирането за страната, така че с това намаление на европейския бюджет вероятно ще можем да запазим сегашните равнища или нещо около тях за българския бюджет, поне това виждам от дейността на правителството. Това е по две причини. Двете основни пера на европейския бюджет, който заемат над 70% някъде, това са Регионалната политика и Селскостопанската политика.
    По Регионалната политика в България са най-бедните региони в Европа, така че даже и да има общо намаление, идеята е тези, които имат най-голяма нужда, да получат помощ. Така че там имаме аргумента да запазим финансирането.
    По отношение на Селскостопанската политика ние имаме още при присъединяването договорени ангажименти за увеличаване на директните плащания до 2016, така че те малко ще се увеличат. За мое съжаление правителството изглежда не успява да договори увеличаване след това и достигане на средните за Европа равнища.
    Но като цяло може да очакваме малко или много европейските средства да се запазят за България. Като тенденцията е те да се харчат много по-трудно, с много повече условия. Държавата ще трябва да поеме ангажимент, че те се харчат срещу конкретен резултат. Вече ще се следи какъв е резултатът, а не просто дали са спазени процедурите. И това ще става при много по-голяма конкуренция, защото ще има много повече фондове, за които ще кандидатстват всички страни. Така че ще бъде по-трудна конкуренцията и ако искаме да запазим равнището на финансиране, България трябва да е изключително активна и да се представят изключително качествени проекти.

    Кога се очаква да бъде одобрен бюджетът?
    Вече закъснява. Трябваше да бъде одобрен през ноември 2012, но страните членки не се разбраха. Поставили са си съвсем условна задача за февруари. Това, което прави в момента председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, е да води двустранни консултации със страните членки, за да постигне съгласие преди Европейския съвет. За съжаление, ако договореността влезе в Европарламента във вида, в който е в момента, аз смятам, че тя ще бъде отхвърлена от евродепутатите. Тук не става въпрос само за повече финансиране, а за това, че европейският бюджет се смачква и не му се дава възможност да изпълни тези инвестиционни функции, които ние бихме искали. Така че се надявам страните членки да чуят Европарламента и да не внасят неприемлив вариант. Така че може и да свърши по-рано цялата процедура - някъде до март или април, но може и да се проточи повече, включително може и да не се приеме нов бюджет.

    Какво ще се случи, ако не се приеме нов бюджет?
    Ще бъде прецедент, но ако няма нова бюджетна рамка, Лисабонският договор предвижда да се запази равнището на разходи за 2013, което е много по-високо от това, което искат страните членки сега. Така че по отношение на средства е добре. Само че има два елемента, за да може да се харчи европейският бюджет. Единият е да има парите, а вторият – да има законовото основание. Повечето законови основания изтичат в края на тази година.Така че парите ще останат, но няма да могат се харчат. И това би било изключително голяма криза, която се надявам да не се случи.

    Ще има ли еврозоната отделен бюджет и как това би се отразило на общия бюджет на ЕС?

    В края на миналата година се появи предложение еврозоната да има отделен бюджет. Как това ще се отрази на бюджета на целия ЕС?
    Внесоха едно предложение, което декември месец за първи път го разгледаха страните членки и което е насочено към по-дълбока интеграция в еврозоната. Там има различни елементи. Предлагат се четири стълба – банков съюз, фискален съюз, икономически и политически съюз, и се предлага еврозоната да има отделен бюджет. Говори се за отделен Европарламент. Говори се за отделна администрация или Съвет на министрите. Тъй като кризата в момента е в еврозоната, около нея се съсредоточи цялото внимание – бюджет, възможности и т.н. А това е голям риск. Ако това се случи по този начин, България ще остане в една периферия, която ще е ниско финансирана и със сравнително по-малко възможности за влияние върху решенията.
    Ще се отрази на бюджета на ЕС, защото го плащат едни и същи данъкоплатци. Като правите втори бюджет, няма откъде да дойдат средствата за него, освен от същите данъкоплатци. Това е един от споровете между Европарламента и Европейския Съвет. Това, което ние казваме, е, че не сме против създаването на отделен бюджетен инструмент за еврозоната, но той може да се вгради в сегашния бюджет. Ние искаме да видим как се ангажират данъкоплатците от страните членки и по отношение на Фонда за финансова стабилност, и по отношение на бюджета на еврозоната и на общия бюджет. Една от битките на Европарламента е, за да се стабилизира европейският бюджет, е да се разчита повече на собствени приходи, като един от тях може да е данъкът върху финансовите операции. 11 страни членки вече решиха да го въведат, само че някои от тях не искат той да влезе като приход в европейския бюджет.

    Задълбочаването на интеграцията ли е формулата срещу нова криза и ще станем ли свидетели на "Европа на две скорости"?

    Задълбочаването на интеграцията в Европа под формата на банков и фискален съюз ли е формулата срещу нова криза?
    Да, това е правилната посока, въпреки че това не трябва да се случва само в еврозоната. На практика кризата в еврозоната се усилва от това, че еврозоната не разполага с институциите за поддържането на една валута. Навсякъде, където имаме единна валута, имаме единна централна банка. Европейската централна банка едва напоследък започна да работи като централна банка на парична зона. И второто, което още го няма в Европа, това са фискалните трансфери. Ако в САЩ един щат закъса, има федерален бюджет от 26% от икономиката, който помага на този щат. Ако в Европа една държава закъса по същия начин, трябва да има възможност за подпомагане, разбира се, срещу строги правила и ангажименти. Но това означава да има капацитет. Европейският бюджет е само 1% от икономиката. Той не може да свърши тази функция.

    А какво ще стане със страните, които се противопоставят на подобно задълбочаване на интеграцията? Отново се заговори за „Европа на две скорости”?
    Даже е по-опасно. „Европа на два стълба”, бих казал. При „Европа на две скорости” би могъл да минеш от една на друга скорост, обаче при единия стълб може да се окаже, че не можеш да отидеш в другия. Опасността е да се затвори еврозоната и много трудно да пропуска след това други страни.
    България по Лисабонския договор е задължена да се готви за еврозоната, макар да не е казано кога, но имаме това задължение. Освен това българската икономика пряко зависи от това, което се случва в еврозоната. Ако нещо се случи с еврозоната, вероятно в Германия ще има сътресения, но в България икономиката ще пострада изключително тежко. Така че ние сме заинтересовани, зависими и ангажирани да участваме в еврозоната и да се готвим за нея. В такъв случай трябва да участваме във всички механизми. Това предполага и национална позиция, защото виждам, че по много от идеите, включително и за банковия съюз, институциите у нас са много предпазливи, гледат отстрани, казват „То не е за нас!“, „То е за еврозоната!”. А колкото повече казваме „То е за еврозоната!“, толкова повече оставаме извън масата, на която се вземат решенията.

    Как си представяте ЕС след 10 години?
    Едно съм сигурен, че Европейският съюз няма да бъде този, който е в момента. ЕС ще се промени и то ще се промени именно заради кризата в еврото и заради необходимостта от нови институции. Лошият вариант би бил да се разпадне еврозоната. Там ще пострадат всички. По-добрият е да намерят политическа воля страните да увеличат интеграцията, да дадат много повече функции и да отделят повече бюджет на общоевропейско равнище, да се намалят националните компетенции. И тук вече имаме два варианта. Единият е това се случва с Европейския съюз от всички, а вторият – това се случва в еврозоната с една хлабава периферия, в която сме ние и в която вече може да се приемат всички чакащи, включително Украйна, Сърбия, Македония, Турция. Това за мен би било лош вариант за България, защото отслабването на европейския вектор в България и отслабването на европейския интерес към България освобождава терен за всякакви други геостратегически интереси. Балканите, ако има някаква стабилност, която може да им се донесе, то това е целият процес на влизане в ЕС. Когато този процес свърши или той се замени с една хлабава институционална общност, то тогава Балканите ще останат проблемни. Освен това българската икономика, която до голяма степен е свързана с европейската, много трудно се пренасочва.

    Кога фискалната стабилност ще означава и по-високи доходи за България?

    Наскоро доклад на Европейската комисия нареди България сред страните с най-висок риск от бедност. В същото време постоянно ни сочат за фискален отличник. Кога фискалната стабилност ще означава и по-високи доходи?
    Запазването на стабилните финанси си има цена. И тя е замиране на икономиката. Дори МВФ започна да си променя виждането как да се работи в такива икономики. Когато дойде през 1997 Фондът у нас, беше същото – „Спирате държавните разходи, спирате всичко”, но тогава превъртя колелото, защото имаше растеж и около нас. Сега кризата ще е дълга. Това, което ЕС и МВФ дадоха като съвети на Гърция и Испания е типичен пример –„Спирате разходите”!. Това обаче доведе до нова рецесия и бедност, затваряне на предприятия, блокиране даже на жизнената част от икономиката. Така че мерките за фискални ограничения трябва да бъдат балансирани с мерки за стимулиране на здравата част от бизнеса и за поддържане на социалната тъкан. Когато имате над 50% млади безработни, между другото в България по изследване на европейски институции са около 40% младите българи, които нищо не правят – нито работят, нито учат, въпреки че официално е 25% младежката безработица. Това създава огромен риск за следващите десетилетия. Даже и да тръгне икономиката около нас, с 40% поколение, което е извън системите и извън пазара, това създава изключително тежки последствия в бъдеще. Така че финансовата стабилност е много хубаво нещо, но тя може да е единствена и централна само ако кризата е кратка. Ако кризата е дълга, тя самата, по този начин провеждана, може да доведе до много тежки структурни промени в държавата.

    Как ще се отрази присъединяването на Хърватска през 2014 към ЕС?
    При всички случаи ще има пренареждане на местата в Европарламента с влизането на Хърватска. Според Лисабонския договор Европейският парламент не трябва да се разширява повече, независимо че се присъединяват нови страни членки. България се пребори да имаме 18 евродепутати. Има няколко предложения, които поставят на риск броя депутати от България, така че ние може да останем с по-малко депутати. Има и предложение, което вероятно ще се случи, всички европейски партии да излязат със свой кандидат за председател на Европейската комисия. И ти, когато отидеш на европейски избори, да знаеш кой би бил кандидатът, ако партията е успешна в Европейския парламент. Обсъжда се и промяна във финансирането на европейските партии, като например трябва ли да се финансират с европейски средства антиевропейски партии.

    Заплаха ли са българите за Великобритания?

    Заплаха ли са българите за Великобритания?
    Не са заплаха и няма как да бъдат. Същата тази реторика се чуваше във Великобритания, когато паднаха визите и когато казваха, че сега българи и румънци ще залеят държавата. Оказа се, че не я заляха. Да, има много български студенти във Великобритания. Само че Великобритания печели от тях, защото там образованието е платено и то не зле в сравнение с други европейски страни. Към мен миналата година се обърна българска студентка във Великобритания и тогава започнах да се занимавам с този въпрос. Имах писма и изказвания в Парламента. Бяха променили и продължава да е променена системата за студентски труд на български граждани. Отива студент, плаща си таксите, живее, плаща във Великобритания и среща една - без да има пряка забрана - изключително бюрократична система за даване на разрешение за започване на някаква елементарна студентска работа, за да се издържа, докато учи. Това е абсурдно, защото това не се нелегални хора.
    Сега се появи цялата тази реторика, свързана с миграцията. Даже министърът на обществените жилища каза, че българите и румънците са заплаха за жилищата. Това е част от една вътрешнополитическа риторика във Великобритания, свързана с отношенията между страната и ЕС. Най-вероятно ще има референдум във Великобритания. Той няма да е дали да участват или да излязат от ЕС, а да разхлабят ангажиментите си към ЕС и да върнат националните решения за проблеми, свързани с трудовия пазар, имиграцията, условията на труд и общата политика на сигурност. Те казват: „Така или иначе, ще има промяна на договорите за еврозоната и там ще се засили интеграцията, ние пък искаме да се отслаби интеграцията". И това е дебатът във Великобритания в момента и ние попадаме в него. Но европейското законодателство е ясно– на 1 януари 2014 нито една страна членка няма право да налага ограничения на български граждани. Тази, която го наложи, това означава нарушение на европейското право, а това си има последствията. В средата на януари изпратих писмо заедно с румънския си колега и с председателя на парламентарната ни група до председателя на Европейската комисия, която е органът, следящ за спазване на законодателството, да го попитам Комисията как ще направи така, че да гарантира спазването на законодателството и свободата на движение, включително и на трудова заетост на българските граждани.

    Ако се стигне все пак до някакво разхлабване на интеграцията, както настоява Великобритания, могат ли британците да си позволят да продължат ограниченията и след 2014?
    Ако въведат или продължат ограниченията от 2014, на 1 януари това ще е нарушение на европейското право с всички последствия от това нарушение. В резултат на референдум, в резултат на преговори в ЕС те могат да търсят преразглеждане на Лисабонския договор, така че могат да се въведат ограниченията наново. Но докато това не се случи, в началото на 2014 отпадат ограниченията не само във Великобритания, но и във всички страни.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    25 ноември 2022, 16:40
    Мария Габриел: В Европа има нужда от повече инвестиции в компании, ръководени от жени
    Едва 15% от стартъпите са основани от жени и те получават едва 2% от общите инвестиции в сферата, подчерта българският еврокомисал
    25 ноември 2022, 16:23
    НАП ще връщадо 1800 лева за 3 деца
    До края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца чрез работодателя
    25 ноември 2022, 16:09
    София вече има планетариум
    „Андромеда“ ще работи без почивен ден и ще предлага разнообразна програма
    25 ноември 2022, 14:42
    УниКредит: Цените на имотите в София може да паднат с между 5 и 10% през 2023
    В София и Варна жилищата са най-недостъпни за хората, едва 10% от домакинствата, които са с най-високи доходи, могат да си ги позволят, сочи анализ на банката
    25 ноември 2022, 11:18
    ЕС договори мерки за общо закупуване на газ
    Руският газ ще бъде изключен от съвместното закупуване, договориха се министрите на енергетиката от страните от ЕС
    25 ноември 2022, 09:21
    Първа копка на "Ритейл парк Добрич"
    Очаква се той да отвори врати през есента на 2023