четвъртък, 30 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11557 прочитания

    Англичани в повече?

    Ще залеят ли българите Великобритания след 2014, колко печелят и в кои сектори са заети сънародниците ни там, вижте какво сподели пред Economy.bg д-р Евгения Маркова, изследовател по миграция в Обединеното кралство
    07 февруари 2013, 09:44 a+ a- a

    Д-р Евгения Маркова е преподавател и старши изследовател по миграция в Института за изследване на работната сила към London Metropolitan University. Последният й проект е финансиран от Международната организация по миграция  във Великобритания. Маркова има множество публикации и дългогодишен изследователски опит по проблемите на международната миграция. Работила е в Гърция по създаването на Института за миграционна политика. Във Великобритания е работила за Центъра за изследване на миграцията към Sussex University. Тя има опит и като консултант на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) в Париж.
    Маркова е направила две изследвания за живота и нагласите на българските емигранти във Великобритания – през 2005 и 2009. Извадките в тях не са представителни и могат да се считат само като индикативни за българската общност в Лондон. Тя се позовава и на данни от последното преброяване през 2011 и Labour Force Survey от същата година, както и други данни за населението, публикувани в SOPEMI доклада от 2011 (OECD Annual Migration Reporting System).

    Потърсихме г-жа Маркова за коментар по повод зачестилите напоследък спекулации на Острова за "българско нашествие" в страната.

    Свързани новини

    Г-жо Маркова, имате ли данни колко българи в момента работят във Великобритания?
    По официални данни на Службата за национална статистика (ONS) от 2011 работещите във Великобритания българи наброяват 34 000 души (18 000 са мъже). Разбира се, тези, които работят без застраховки и трудови договори – една значителна част от „новодошлите” българи тук - не фигурират в официалните статистики.
    Интересно е да се отбележи, че преброяването във Великобритания от 2001 е регистрирало само 5 350 българи на територията на страната, докато десет години по-късно тази цифра достига 47 000 души, от които 24 000 са мъже (57% са концентрирани в Лондон и околностите).

    Каква е най-честата причина българите да търсят препитание на Острова?
    Причините, поради които българите идват да търсят препитание тук, са много разнородни, както разнородни са и хората. Зависят от това кога са дошли в страната, нивото им на образование, професията, семейното положение, дали имат деца, възраст на тези деца и най-вече дали имат близки и роднини, вече установили се тук.
    Разбира се, икономическата мотивация преобладава. Висококвалифицираните българи още от на началото на „новата” ни миграция към Острова през 1989 и в последващите години все са идвали и продължават да идват, търсейки добра професионална реализация (така те най-често отговарят на въпроса защо са дошли тук/напуснали България). Тази професионална реализация пък е свързана с очаквания за по-високи възнаграждения, по-добри условия на работа и живот.
    Икономическите съображения присъстват в решението, но и други фактори са повлияли. Трудно е да се определи кой от тях е взел надмощие в различните случаи. Може да се каже, че в различни периоди различни причини определят идването на българите във Великобритания. До 2003 много запитани казват, че са дошли тук, защото е било „лесно да дойдеш” или „лесно да останеш” (за тези дошли в този период на студентска бригада или при роднини). Интервюираните българи и в двете извадки – 2005 и 2009 – споделят, че икономически съображения са надделяли и в решението им да напуснат страната и дойдат на Острова – било защото не са получавали достатъчно или защото не са виждали възможност за подобряване на икономическата ситуация в страната. Българите, дошли в Обединеното кралство след 2007, споменават влошаващите се икономически условия в България вследствие на световната икономическа криза. Някои обаче са разочаровани да открият подобна ситуация и в Обединеното кралство, без работа и с постоянно растящи цени. Интересно е, че само трима от запитаните са били без работа, преди да дойдат във Великобритания, но останалите говорят за забавени заплати, понякога с повече от шест месеца, което е заплашвало физическото им оцеляване.
    Също така изглежда, че повече български жени, отколкото мъже напускат страната поради семейни причини или брак, което съответства на възгледа, че мъжете мигрират първи, след което ги последват партньорките им. Има и българи, които идват във Великобритания след дълго пребиваване в страни като Гърция и Испания. Една трета от запитаните през 2009 казват, че са дошли най-напред на бригада, като берачи на ягоди в селското стопанство, след което успяват да продължат престоя си, получавайки статут на самонаети. Други идват да посетят приятели или роднини и остават.
    По последни неофициални данни обаче нарастващ брой българи пристигат в Обединеното кралство с надеждата да започнат редовно получаване на социални помощи, често за деца, които дори не са в страната. Неоторизирани счетоводители и адвокати се посочват от медиите на Острова за „архитекти” и реализатори на подобни „схеми”.

    Каква е средната възраст на българите, установили се на Острова?
    Двете извадки не са представителни и е трудно да се генерализира – и при двете обаче средната възраст е около 35, но с възрастова вариация от около 9 години.

    С какво образование са повечето от тях?
    Интервюираните през 2005 са сравнително по-образовани от анкетираните през 2009. Сред първата група повече от половината имат висше образование или по-високи квалификации. Повечето от тях са завършили образованието си в България, макар че някои са завършили образование след идването си в Обединеното кралство. Тези данни се потвърждават от статистки на Labour Force Survey (Наблюдение на работната сила). Данните за българи и румънци сочат, че около 60% са със средно образование, 18% са с над средно образование и останалите са завършили само начално образование. Разбира се, образованието не е индикатор за успешна реализация на трудовия пазар.
    За сравнително ниска степен на езикови познания към момента на пристигането си съобщават повечето от запитаните в двете извадки, описвайки нивото си на владеене на английски при пристигане като „никакво” или „основно”.

    Увеличава ли се броят на българите, търсещи работа във Великобритания след присъединяването на България към ЕС през 2007?
    Официалната статистика регистрира годишно увеличаване на броя на българите, които търсят работа във Великобритания. Данните сочат, че 21 000 българи (10 000 жени) са били легално заети през 2008. Година по-късно, през 2009, техният брой е 26 000 (15 000 са жени), а през 2010 – регистрираните работещи са 35 000 (16 000 са жени).

    В кои сектори основно са заети българите във Великобритания?
    По данни на Службата за национална статистика (Labour Force Survey) най-много са заетите в строителството, както и в секторите на публичната администрация, образованието и здравеопазването, следвани от банковия и финасов сектор и сектора на хотелите и ресторанитите.

    Имате ли данни колко са незаконно заетите?
    Не всички са законно заети или самонаети. Определен брой българи не фигурират в официалните регистри. Най-честата причина за това са техните работодатели, които нямат интерес да ги регистрират и да им плащат осигуровки, възползвайки се от това, че българите като „новоевропейци” могат да пребивават необезпокоявани в страната. Междувременно тези български работници се доста примамливи за собствениците на малък бизнес, в по-малки населени места, далеч от контрола на властите.

    Колко е средното месечно възнаграждение, което те получават?
    Това зависи от сектора на заетост, мигранстки статут, квалификация (и нейното признаване във Великобритания) и ниво на владеене на езика. Безспорно, работещите без осигуровки и трудов договор са най-ниско заплатени. Например квалифицирани медицински сестри в старчески дом, работещи като самонаети (self-employed) получават около 10 до 15 GBP на час преди заплатени такси, в зависимост от стаж и ранг. Подобен труд, осигурен от специализирана агенция, се заплаща до 16-17 GBP на час.

    Планират ли българите на Острова да се завърнат някога в България?
    Да се питат мигранти дали възнамеряват да се върнат в родината е пословично трудна задача, тъй като данните указват, че те почти винаги отговарят, че възнамеряват да се върнат, дори и на практика завръщането им да е малко вероятно. Отговорът на този въпрос зависи най-вече от продължителността на пребиваване в страната, семейното им положение (деца в училищна възраст във Великобритания и националност на партньора им, т.е. дали е също българин, или не), образование и страна, в която е получено, както и сектор на заетост/професия.
    Съгласно опита от други страни висококвалифицираните мигранти (с квалификации, придобити извън България) са с по-голяма вероятност за завръщане в страната, особено в случаите, когато партньорите им също са българи. Семейства с деца в начално и средно училище обикновено не възнамеряват скорошно завръщане преди децата да завършат училище и да се установят – за предпочитане във Великобританя.

    Смятате ли, че отпадането на рестрикциите до пазара на труда във Великобритания ще увеличи значително наплива от българи към страната, каквито страхове има на Острова?
    Трудно могат да се правят сценарии на базата на предишен опит с други страни, защото нагласите на българите за миграция точно към Великобритания не могат да се сравняват нито с тези на поляците, нито на латвийците, нито на литовците - на никои от тези националности, за които отпаднаха ограниченията до пазара на труда във Великобритания през 2004. Със сигурност може да се твърди обаче, че Великобритания не е традиционна мигрантска дестинация за българи, т.е. в изминалите 22 години не е имало регистрирани масови потоци на българи към страната, каквито например имаше през голяма част от този период към Испания, Гърция и Италия. Хората отиват най-често там, където имат близки или познати, където очакват някой да им помогне, поне в началото, да ги упъти (интересно е, че българите след време имат склонност да отричат, че някой в началото им е помогнал, особено ако този някой е друг познат българин).
    Да се върнем към възможността много българи да тръгнат към Великобритания в дните след новата 2014 година. Да, със сигурност някои хора ще тръгнат точно защото няма да има ограничения до трудовия пазар, но дали ще останат за по-дълго, е различен въпрос. Ако тези хора не говорят езика, няма кой да им помогне с настаняване, с намиране на работа, те скоро ще се върнат. Такива сценарии са били реалност за много наши сънародници от 2007 насам. Спестяванията им често финансират 3-4-месечен престой, с помощ на близки и приятели. Ненамирането на работа в този период определя и завръщането. Намирането пък на работа ще продължава да зависи и от издаването на националноосигурителен номер, което в последно време се превърна в доста сложна процедура за българи и румънци, с несигурен краен резултат (независимо какви суми се плащат на „мигрантски счетоводители и адвокати”). В заключение може да се каже, че българите, които са възнамерявали да дойдат тук, вече са го направили. Тези, които още го обмислят, може да се осмелят да го направят през следващата година, но техният брой е незначителен. Те може дори да не останат за дълго.

    Какви биха били възможните ефекти, ако отпадането на рестрикциите доведе до значително нарастване на желаещите българи да търсят препитание във Великобритания? Много политици на Острова плашат със сериозни проблеми, ако тази прогноза се сбъдне?
    Несериозно, пък и невероятно е да се очаква значително нарастване на българите във Великобритания. Следователно, присъствието им – доколкото трае – не може да има значителни ефекти нито на пазара на труда, нито на пазара на недвижимите имоти, нито на образователната система (новодошлите рядко тръгват с децата си за първи път), най-малко пък на здравната система (интервюираните през последните 7-8 години българи винаги са заявявали, че на лекар ходят само в България, където си плащат). Подобни застрашителни прогнози се правеха и през есента на 2006, но действителността беше различна.

    Може ли да се очаква преориентация на българите към други сектори на заетост, след като ограниченията отпаднат?
    Разбира се, това е естествено развитие на миграционните процеси. Когато хора с определени квалификации усъвършенстват езика си, създадат контакти на приемащия пазар на труда, те се насочват към отрасли и специалности, които са най-близки до техния предишен опит и умения. В други случаи например, медицински сестри в старчески дом, могат да продължат да работят като медицински сестри, но в болница. Това важи и за висококвалифицирани банкери, университетски преподаватели – когато не са с ограничаващи ги разрешителни за работа – те могат да сменят работодателите си, без да напускат отрасъла.

    Защо британците се страхуват толкова от българските и румънските работници? На кого служи разпалването на страховете в страната?
    Не мисля, че британците се страхуват от българските и румънските работници. Не мисля, че дори и политиците се страхуват. Това са по-скоро дебати в публичното пространство, които, от една страна, отвличат – дори за малко - общесвеното внимание от съществените проблеми на деня (непрекъснато намаляване на държавния бюджет на местните власти за здравеопазване, образование, социално подпомагане, дерегулиране на трудовия пазар и намаляване на социалните протекции на работниците). От друга страна пък подобни дебати и дискусии целят да покажат на обществеността, че правителството работи за постигане на политическата цел от 2011, според която „нетната годишна миграционна цифра” трябва да падне до десетки хиляди от стотици хиляди”. Споделят се опасения от „нахлуването на роми от двете страни”. Това са опасения още от 2006 и част от тях се материализираха, най-вече по отношение на румънските роми, което потвърди тезата, че ограничения за тях не съществуват, така че не би следвало да се наблюдават съществени промени в миграционния модел на тази група.
    Коалиционното правителство изглежда подкрепя “zero sum game” на миграцията. Казано най-просто, този подход пропагандира, че мигрантите са в директна конкуренция с местните работници, което значи, че повече мигранти означава по-малко работни места за тези, които вече са в страната. Икономистите обаче в държавния Мигрантски съветнически комитет (Migration Advisory Committee) са много по-скептични. В доклада си от януари 2012 макар да признават, че има връзка между имиграция и безработица, те поясняват, че това важи само за имигранти извън Европейския съюз, които са пребивавали в страната по-малко от 5 години.


    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    В АЕЦ „Козлодуй“ са заредени първите 43 касети с алтернативен тип гориво
    Те са произведено от американската „Уестингхаус“
    преди 2 часа
    Бианор, Прайм и Диджитал Лайтс обединяват сили под името Wiser Technology
    Приходите на трите компании за 2023 година са 54 млн. лв.
    преди 19 часа
    Висшият мениджмънт в компаниите не е подгодтвен за изкуствения интелект
    Проучване на Adecco Group изследва промените в пазара на труда от гледна точка на топ мениджмънта в компаниите
    преди 21 часа
    SeedBlink пусна цялостна платформа за управление на собствен капитал и инвестиции
    Тя предоставя единен достъп до всички традиционни и нововъведени продукти за управление на собствен капитал и инвестиции
    преди 21 часа
    Fitch потвърди рейтинга на УниКредит Булбанк на 'BBB'
    Перспективата пред банката е стабилна
    преди 23 часа
    5% ръст на пътуванията на българи в чужбина през април
    С над 20% се увеличават пътуванията с цел почивка и екскурзия, показват данните на НСИ