Защо българите не заплашват Великобритания?

Имат ли основания страховете на британците от българско „нашествие” към Острова догодина, когато отпадат ограниченията до пазара на труда в страната?

Напоследък в общественото пространство във Великобритания бяха цитирани различни данни за очаквания поток от български и румънски имигранти. За да внесат яснота, от Институт „Отворено общество” – София са събрали данни от различни техни проучвания през годините за миграционните нагласи на българите. 

Вижте какви са основните тенденциите:
1. Въпреки отпадането на ограниченията за пътуване до страни от ЕС през последното десетилетие емиграцията намалява.

2. 20 страни членки на ЕС до момента са отворили трудовите си пазари, а останалите 7 ще направят това през 2014. Това прави малко вероятно всички имигранти да се насочат към една от тези 7 страни.

3. Потенциалните имигранти, които ще търсят работа в тези страни, няма да заплашат работните места на гражданите на старите страни-членки, защото те ще търсят заетост в сектори, които местните отбягват.

4. Наблюдава се тенденция на завръщащи се обратно българи, което ще компенсира потока на заминаващите.

Ето още детайли от изследванията на „Отворено общество”:
• България остава една от най-бедните страни в Европейския съюз, съответно емиграцията към Западна Европа продължава да е привлекателен избор за част от населението. Но силата на тази привлекателност намалява, защото нивата на безработица в България и Западна Европа вече са сравними, а различията в нивата на доходите са намалели – в края на 90-те години на ХХ в. доходът на човек в Западна Европа е 4 пъти по-висок от българския, а десетилетие по-късно вече е 2,5 пъти по-висок от българския, измерен по паритета на покупателната способност. В резултат темповете на емиграция на българите постепенно се забавят.

• Въпреки много по-голямата интеграция и отпадането на пречките за пътуване в ЕС емиграцията всъщност намалява. Докато между преброяванията от 1992 и 2001 средногодишно емигрират по 24 201 български граждани, между преброяванията от 2001 и 2011 средногодишно емигрират по 17 524 души. Спадът в средногодишната емиграция е 28% въпреки отпадането на ограниченията за пътуване.

• България и Румъния са различни страни и трябва да бъдат разглеждани различно. От гледна точка на броя емигранти в сравнение с Румъния българските емигранти са пренебрежимо малко.

• През 2011 Испания наложи ограничения в движението на работници от Румъния, но не и от България. Според решението на Европейската комисия на Испания се разрешава да наложи временно ограничение на свободното движение на работници от Румъния заради смущения в пазара на труда. Но подобно ограничение не е наложено спрямо България, т.е. България не е заплаха за пазара на труда на Испания (въпреки че Испания е предпочитана дестинация за българските емигранти).

• Българите представляват едва 0.5% от гражданите на ЕС, които живеят в друга страна на ЕС. За сравнение румънците са 2.9%.

• Доклад на ЕК от 2011 показа, че българските и румънските работници като цяло имат положително въздействие върху икономиките на старите страни челнки. В доклада се посочва, че те не са повлияли отрицателно на пазара на труда им.

• Характерът на българската миграция остава преобладаващо временен и сезонен, което ясно личи от секторите на икономическата заетост на българските работници.

• Великобритания не е сред топ дестинациите за трудовата миграция на българите. Най-желаните страни за българите са Германия (18,2 % от българите, които смятат да потърсят работа в чужбина, биха избрали Германия), Испания (15,5 %) и Италия (13,6 %). Едва 10,9% са изразили желание да търсят работа на Острова.