Как да постъпим при конфликт с колега?

Комбинацията от купища задачи, ограничени ресурси, крайни срокове и хора на едно място предопределят сложността на взаимоотношенията в работна среда. Ако не вземем мерки, дребните спречквания могат да се превърнат в сериозни конфликти. Как да постъпим в такава ситуация? Мнението си по то този въпрос сподели пред Economy.bg Петя Попова, управляващ директор на Publicis Consultants. Тя има богат опит в големи компании. Била е PR мениджър на GLOBUL, а преди това е била мениджър публични комуникации на „Булгартабак“, „Ален мак“ и „Балканфарма“. Ето и нейния коментар:

„Офисните конфликти са неприятни, но доста често срещани, особено когато на едно място работят хора с его, по-голямо от средностатистическото. В творческите професии, където резултатите се измерват малко или много субективно, е много лесно да има разминаване в крайната оценка. Това неизбежно може да доведе до конфликтни ситуации. Естествено, най-добрият начин за справяне с конфликта е неговото недопускане, но тук се пита как да постъпим, когато все пак се случи?

Общовалидното правило, че по-умният винаги отстъпва, би могло да бъде приложено и в работна среда. Когато обаче участниците в конфликта са еднакво глупави, за да не отстъпват, им остава единствено възможността да говорят. Говоренето за причините, довели до конфликта, е най-добрият начин за справяне с него. Липсата на комуникация само задълбочава проблема. Аз вярвам, че в спора се ражда истината и практиката ми до момента доказва, че най-трайно конфликтите се решават на полето на диалога. Възможен изход от конфликтна ситуация е когато престанеш да участваш в нея. Не е нужно да се съгласяваш с аргументите на другата страна, а просто не си част от конфликта.

Винаги е от полза и промяна в екипите, когато има непреодолими различия във вижданията как трябва да се свърши работата. Вярвам, че успешните мениждъри се познават по това, че балансират добре между желанията и възможностите на екипа и са максимално близо до модела, в който всеки работи това, което му е на сърце, с колеги единомишленици.

Смяната на приоритетите за провокиращия конфликти колега е също мек вариант за неутрализиране на негативни последици. Ако член на екипа провокира конфликти, може да получи индивидуална задача. Ако се държи конфликтно с външни за компанията хора, тогава такива задачи трябва да му бъдат спестени.

Чувството за хумор винаги спасява в тежки ситуации, помага и при конфликти с колеги. Във всеки офис има вътрешен фолклор, включващ истории за отминали проекти, довели до много трудности и конфликти. Затова ако можем да се отдалечим от конфликта и да си представим как бихме гледали на него след една година, ще видим, че резултатът би бил най-често смешен.

И накрая нека не забравяме, че всички тези възможни варианти се отнасят за конфликт с колега, провокиран от професионални различия. Аз лично не толерирам конфликти на лична основа и затова нямам рецепти за справяне с тях. Пък и те нямат място в професионална среда.“