Има голям потенциал турско-български предприятия да участват в проекти в Близкия изток

Ялчън Егемен е председател на Турско-българския бизнес съвет, създаден през 1991. Едновременно с това той е и член на Германско-турския и Турско-испанския бизнес съвети. Председател е и на фондацията на турската обувна промишленост, която работи и предоставя обучение на кадри за развитието на този сектор.
Ялчън Егемен е председател на Съвета на директорите на компанията OYNURDEN, която заема важно място в турската химическа и обувна промишленост.
Потърсихме г-н Егемен за коментар на потенциала на двустранните икономически отношения на фона на кризата в Европа. Турция е основнен търговски партньор на България извън страните от ЕС. Последните статистически данни сочат, че износът ни към трети страни изпрепарва по ръст този към ЕС.

Г-н Егемен, как оценявате турско-българските икономически отношения?
С цел развитие на инвестициите и търговските отношения между Турция и България през 1991 беше създаден Турско-българския бизнес съвет към Съвета за външноикономическо сътрудничество (DEIK) в Турция. По време на този процес до 2002 търговският обем достигна 800-900 милиона долара, като през 2007 той вече нарасна до 4 милиарда. Но след кризата през 2009 беше отчетен спад до 2.5 милиарда долара. През 2011 стокооборотът достигна отново 4 милиарда долара. За тази година очакванията са търговският обем да се запази, като целта за следващата година е стокооборотът да достигне 5 милиарда долара.
И докато много турски компании инвестират в България, то в Турция има само един български инвеститор. Това е „Приста ойл”, която изгради завод за моторни масла в град Измит. Компанията е инвестирала около 15 милиона долара в страната ни.

Отрази ли се кризата в еврозоната на двустранните икономически отношения?
След 2011 се наблюдава намаление на износа на Турция към България в резултат на силното влияние на икономическа криза в ЕС към българската икономика.

Кои са основните турски инвеститори в България?
Sisecam („Шишеджам”) е най-големият турски инвеститор в България. С пускането на производство на автостъкла компанията повиши инвестициите си до над 400 млн. долара в България.
Dogus Group („Доуш Груп”) завърши изграждането на втория метродиаметър на метрото в София. Hazinedaroglu Group, MNG Holding, Akfen Group, консорциум Маpа-Tekser-Mass-Gunal България и консорциум Tekfen-Gama имат завършени проекти или продължават изпълнения на проекти за пътно строителство и инфраструктурни услуги.
KAYI Group заедно с немска компания построи търговски и бизнес център в София на стойност от 200 милиона евро.
Други инвеститори са FAF Metal в Шумен и Mikroak в Ботевград. Миналата година Perfektüp откри завод за алуминиеви тубички в Стара Загора. „Елкабел” пък произвежда кабели в Бургас. Има и много текстилни предприятия. Има над 1500 малки и средни турски компании, които са активни в България.
Съществува голям потенциал смесени турско-български предприятия да участват в различни проекти (например в строителството) в Близкия изток, например в Ирак. След Арабската пролет има много възможности за инвестиции.
Преди няколко години по време на среща между бившия български президент Георги Първанов и неговия турски колега Абдуллах Гюл беше поставена цел стокообменът между България и Турция да достигне 10 милиарда долара. Тогава това изглеждаше като мечта, но след 5 или десет години това може да стане реалност.

В кои сектори има потенциал за нови турски инвестиции в България?
Проучванията на DEİK и на Турско-българския бизнес съвет показват, че България е отворена за инвестиции в жилищното строителство, термалния и SPA туризъм, здравеопазването, земеделието и селското стопанство.
Счита се, че след като приключи кризата, младите българи, които в момента са в чужбина, ще се завърнат в България и ще има недостиг на жилища.
По отношение на балнеоложкия туризъм в България има много неоползотворени или очакващи модернизация минерални извори, които след разработка могат да бъдат предложени като алтернативни варианти за туризъм на възрастните граждани в страните-членки на ЕС.

Какво трябва да направи България, за да привлече нови турски инвеститори?
Турските инвестиции в България не са достатъчни, като се има предвид потенциалът на страната. Основен проблем за турските предприемачи, които искат да инвестират в България, са визите. Визовият режим за турските граждани, които притежават валидни шенгенски визи, бе премахнат миналата година, но не всички имат такива визи. Средно за виза се чака три седмици, което за бизнеса е загуба на време и средства.
Бюрокрацията в България също е много голям проблем. Правителствената криза е друго нещо, което притеснява турските компании. Всички потенциални инвеститори изчакват да приключат изборите в страната. Защото България е във фокуса на много големи турски компании, но тези проблеми пречат на плановете им.
Друг проблем е с ограниченията при наемане на квалифициран персонал от Турция. На 1 турски служител компаниите трябва да наемат 10 български работници.
Освен това има много пречки пред изграждането на турски частни болници в България, а знаете колко много българи се лекуват в Турция.

Изоставя ли Турция плановете си за членство в ЕС? От Анкара дойдоха сигнали, че страната обмисля да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество.
Турция е една от първите страни, кандидатстващи за членство в ЕС. От близо 50 години Турция е в очакване да се присъедини към ЕС и това е факт, въпреки че икономиката ни е на много по-добро ниво от тази в други европейски страни днес. Брюксел продължава да поставя пречки пред присъединяването на Турция към ЕС и това подтиква Турция към търсене на други организации за сътрудничество.

Наскоро президентът Абдуллах Гюл заяви, че Турция ще се превърне в най-силната икономика в Европа до 2050. Последните данни обаче показват, че турският икономически растеж се е забавил до най-ниското си ниво от 2009 насам след две години на бърз ръст, конкуриращ китайския. Върви ли към край турското икономическо чудо?
През последните 10 години средният годишен темп на растеж на турската икономика достига 5%. Спадът през 2012 се осъществи балансирано и под контрола на правителството. Това забавяне намали текущия дефицит. Тази година се цели растеж от 4.5%.
Целта на турското правителство е износът през 2023 да достигне до 500 милиарда долара, като за тази цел се изисква средният годишен ръст да достигне до 6-7%. Турското правителство ще продължава да работи за продължаване на турското икономическо чудо, като продължи да стимулира новите инвестиции.