Лошо ли е да си интроверт?

Сюзан Кейн, Снимка: ИК „Изток-Запад“

Интровертността – и близките до нея чувствителност, сериозност и срамежливост, днес се смятат за „неправилни“ качества. Това обаче е изключително грешно, твърди адвокатът на Уолстрийт и консултант за водене на преговори Сюзан Кейн в книгата  „Тихите“ (с подзаглавие „Силата на интровертите в свят, който не млъква“), която ИК „Изток-Запад“ пуска на българския пазар.

Интровертите в обществото на  „екстровертния идеал“ – твърди още Кейн, са като жените в един мъжки свят: пренебрегвани заради нещо, което е част от тяхната същност.

В книгата Кейн прави опит да обори наслоеното от години в обществото схващане, че интровертите са задължително срамежливи и потиснати, а екстровертите са на всяка цена енергични хора с лидерски способности, които обичат да бъдат в центъра на вниманието. Кейн подчертава, че според мнозина автори има както спокойни екстроверти, така и притеснителни (или импулсивни) екстроверти, и съответно спокойни интроверти и притеснителни интроверти. 

Двата типа темперамент са сред най-разискваните теми в сферата на личностната психология, които будят любопитството на десетки, дори стотици изследователи. В зависимост от това към кой тип темперамент се причислявате се определят и изборът ви на професия, с какви хора дружите и какви партньори подбирате, как предпочитате да изкарвате свободното си време, как завързвате разговор, как се справяте с разногласията, как показвате обичта си, дори какви грешки допускате в живота и дали се учите от тях или ги повтаряте.

В книгата „Тихите“ Кейн обръща внимание на въпроса за налагания като модел на поведение в обществото екстровертен темперамент, който може да е изключително привлекателен, но сякаш днес сме го превърнали в „потискаща мяра, към която повечето хора се чувстват длъжни да се придържат“. Кейн допълва: „Все пак ние грешим, като прегръщаме тъй безрезервно „екстровертния идеал“. Някои от най-великите ни идеи, творби и изобретения – от теорията за еволюцията до слънчогледите на Ван Гог и персоналния компютър – са дело на тихи хора на мисълта, които са умеели да се вглеждат във вътрешния си свят и да виждат скритите в него съкровища.“