Светлин Наков: Революцията в образованието за софтуерни инженери вече започна

Светлин Наков

 „Ние правим революция, защото предефинираме начина, по който се прави образование за софтуерни инженери. Моята философия е учене чрез правене и доказахме, че такова образование съществува, че наистина за една година човек може да стане добър професионалист за софтуерната индустрия”, убеден е Светлин Наков – инициатор и учредител на Софтуерния университет в България. 

Той казва, че целта му е да предостави най-накрая качествено образование за софтуерната индустрия в тези количества, в които е необходимо на България. И допълва:  „Имаме амбицията всички хора, които искат да станат софтуерни инженери,  да учат при нас. И те ще дойдат. Защото ние даваме професия и работа, а другите дават диплома. Ние обаче вече даваме и диплома за висше образование”.

Софтуерният университет вече стартира, а до 9 февруари всеки, който има желание или колебание, дали би се справил – може да кандидатства за подготвителните безплатни курсове, които започват през март.

На какъв етап е проектът за Софтуерен университет?
Софтуерният университет (http://softuni.bg) стартира и имаме възможността да предложим качествено образование, професия и работа на хиляди млади хора. Започна записването за първите предварителни курсове за подготовка, тъй като приемният изпит е по програмиране. Финалният изпит на този курс е приемен за университета и цялостната програма, като човек би могъл и директно да се яви на този изпит, стига да е кандидатствал.
Март и април ще бъдат подготвителните курсове по програмиране, краят на април ще е приемният изпит и ще има класиране. Най-добрите 10% ще имат стипендии за безплатно обучение от Софтуерния университет, а останалите ще изберат дали ще се обучават присъствено или онлайн, дали искат диплома, или само професия и работа. Според нашата анкета около 70% искат диплома.

Кой може да кандидатства сега за подготвителните курсове? Трябва ли кандидатите да имат поне минимални знания и умения в тази сфера?
Нулеви изисквания, включително и ученици шести клас бихме приели. Тези, които са шести клас, няма как да се борят за бакалавърска диплома, но могат да се обучават наравно с останалите. Всеки може да участва и моят съвет, ако се чудите за мен ли е, ще мога ли да се справя, дали е трудно и т.н., е да пробвате. Не искаме пари, няма ангажименти за подготвителния курс. Записваш се, класираш се в някоя група, избираш си кога ще идваш, например сряда вечерта или всяка събота, и започваш да учиш. Няма строги изисквания, освен начално ниво на английски език, защото в нашата професия, ако не знаеш английски, трудно би се справил, и компютърна грамотност, която за млад човек в днешно време едва ли е проблем.

Как ще ги отсеете тогава? Колко човека можете да включите в този първи етап?
Всеки, който си подаде кандидатурата, най-вероятно ще го приемем. Ще ги отсеем по CV и мотивационно писмо като  филтър за мотивация. Човек трябва да се постарае и да покаже, че наистина иска да се занимава с това. Надеждата ми е, че няма да върнем нито един старателно подготвен кандидат. Ако станат 10 000, може би ще надхвърлят възможностите ни, но до около 2000 души ще можем да поемем тази пролет. От тях вече за цялостната програма през май ще приемем около 400 до 600 души, в зависимост от броя кандидатите, които ще станат вече първокурсници.

Кандидатстването е за университета като цяло или има отделни специалности?
Кандидатства се за университета. Специалностите идват по време на обучаването чрез избор на курсове. На сайта в раздела „Професии” имаме в момента пет предложени професии, които с времето ще се увеличават. По време на нашето двугодишно обучение човек може да вземе една или повече професии. Най-малките професии могат да се вземат още на второ ниво, повече професии се вземат на трето ниво, т.е. първата една година, когато са три нива по четири месеца. В нормалните вузове има два семестъра пак по четири месеца, просто нашите са три на година, защото не почиваме лятото и между празниците.

Как сте структурирали учебната програма?
На нулевото ниво се учи C#. На първо ниво се учат езици и технологии, които са базови. Дали ще ставаш QA, технически support или web developer, винаги учиш HTML, CSS, PHP, Java и JavaScript на базово ниво. На второ ниво има разклонение (специализация) към сървърно ориентирани програмисти, уеб разработчици и front-end. След година може би ще добавим и мобилни технологии – Java и Android, iOS като друго разклонение. Пазарът ще покаже накъде ще продължим.

През първата година студентите ще са много ангажирани. Ще може ли човек да съвместява работа и учене?
През първата година е много интензивно. Такова е натоварването, че за да може да се справи човек, трябва да отдели по 8-10-12 часа на ден, понякога и събота и неделя, така че мога да кажа, че се изисква пълен работен ден. Човек, който работи, все пак има шанс да изкара тези обучения, но вместо за четири месеца да вземе един семестър, ще може да го вземе за осем. Ние даваме и тази възможност.

Обучението в Софтуерния университет е две години. Какво е натоварването втората година?
След първата година нещата се променят и натоварването е около 20 часа седмично. Идеята е втората година да е по-свободна формата на обучение, за да могат студентите да работят. След двете години, които дават фундамента на софтуерното инженерство за практици, човек може да продължи още една или две години, за да вземе диплома за бакалавър. Говорим за съвсем призната акредитирана диплома за висше образование.

Кой ще издава дипломите?
Ние нямаме акредитация като висше училище по закона за висшето образование.  Ние дори като правна форма сме ООД. В момента имаме подписан договор с Колежа по маркетинг и търговия (MT&M колеж), с който сме предложили съвместна бакалавърска програма за предприемачество в ИТ сферата. Водим преговори и с още четири университета за съвместни програми в сферата на компютърните науки.

Кога студентите трябва да заявят желанието си, че след втората година искат да продължат обучение за бакалавърска диплома?
В началото, заради държавните изисквания. За да се издаде легална диплома в България, е необходимо поне три години да няма прекъснати студентски права. Това означава, че човек още в началото заявява дали ще се бори за държавна диплома или само за професия и работа. Единият вариант е да се бориш за професия и работа – минимум една година. Другият вариант е да се бориш не само за професия и работа, но и да станеш добър – втората година се продължава с управление на проекти например, такива неща, които не са съвсем за начинаещи. Третият вариант е да заявиш, че ще се бориш и за държавно призната диплома, като си избираш ВУЗ и специалност измежду тези, с които имаме договореност.

Кои са съмишлениците на твоята идея и ще бъдат преподаватели?
Доста са съмишлениците. Аз съм основен преподавател. Имаме няколко човека, които завършиха предишната софтуерна академия, чиято концепция доразвиваме сега. Те са хора, които са минали през този учебен материал и методика и ще преподават с много хъс. От известните имена мога да спомена колегата Марио Пешев, който движи WordPress  обществото в България. Другият колега е Мариян Маринов – човекът, който дълги години прави OpenFest  – фестивал на отворените технологии. Друг известен преподавател е Иван Ванков (gatakka), който има стотици видеоуроци по PHP и технологии. Имаме и много други трейнъри практици. Разчитаме на всеки курс преподавателят да може две неща – първо, да е професионалист в това, което се очаква от него – т.е. да го може, и второ – да има дар слово. Да е готин човек, който обяснява, който въвлича публиката, когото ти е приятно да го слушаш, енергичен. Нямаме изискване да имат докторска степен. Често пъти хората, които са доценти, не са на такова ниво, на каквото са практиците. Дали някой от политиците ще ни чуе, не знам, но така или иначе правим революция. Партньор в инициативата е колегата Христо Тенчев (известен български предприемач, изградил фирмата за онлайн игри XS Software с 35 милиона потребители по целия свят), с когото развиваме проекта съвместно.

Тази революция в образованието за софтуерни инженери, за която отдавна говориш, вече започна?
Вече започна – да. Аз наистина го разглеждам като революция, защото ние предефинираме начина, по който се прави образование за софтуерни инженери. Аз работя в тази област повече от 10 години. Имам опит с Националната академия за разработка на софтуер, преди това преподавах в СУ, в Нов български, в ТУ. Никъде не успях да разгърна цялостна система. И тогава ми хрумна, че аз всъщност не трябва да следвам тази неработеща система, където има декан, ректор, академичен съвет, който е казал, че един час е 45 минути, че трябва да се пише на дъската по този начин, че има такива протоколи на изпита и т.н. Това убива креативността. Аз мога да изградя изцяло нова система! … Някой решил, че студентите във ФМИ трябва да учат диференциални уравнения, а в ТУ към днешна дата софтуерните инженери учат твърдостта на бетона?! Това е абсурдно! Твърдост на бетон – на това ги изпитват в първи курс в ТУ-София! Във ФМИ на СУ записваш за софтуерен инженер, а получаваш диференциални уравнения, теория на изчисленията, аналитична геометрия. Това е сбъркано!
Моята философия е учене чрез правене. Не можеш да се научиш да караш ски, ако не караш ски. Ако искаш, гледай по телевизията цял ден, не става. Ние сме иноватори, които показват пътя на образователната система. В софтуерната академия, в която бях водещ човек, доказахме, че такова образование съществува, че наистина за една година човек може да стане добър професионалист за софтуерната индустрия. Това може да се пренесе и в други индустрии. Ние показваме пътя. Знаете ли, че в момента в България има над 10 софтуерни академии? Чуха ни най-накрая и видяха, че това е начинът – не да се молиш на папата, на държавата или на някой професор, а просто да си отделиш пари, зала и преподаватели и да си обучаваш кадрите сам. Ние го правим вече в много по-голям мащаб и имаме амбицията хората, които искат да станат софтуерни инженери, да учат при нас. И те ще дойдат. Защото ние даваме професия и работа, а другите дават диплома. Ние обаче даваме и диплома за висше образование. И нашата цена е много подобна на Технически университет и на Софийски.

Какви са таксите за студентите?
Глобалната ми цел е да предоставим най-накрая за тази индустрия качествено образование в тези количества, в които е необходимо на България. Т.е. всеки, който иска да учи програмиране, да има шанса да го направи. Ние предоставяме безплатно обучение. При нас има статут на „Наблюдател”, което означава, че можеш да гледаш всички курсове, всички учебни материали, домашни, но нямаш право на изпити и сертификати. Това е така, защото за да те изпита някой, това изисква ресурс. Можеш да учиш онлайн за 150 лв. на семестър, което позволява да се явиш на изпити и да правиш домашни, които да бъдат проверени и т.н. Можеш да учиш вече и присъствено, което е най-високото ниво, а цената е 390 лева в момента. Във ФМИ е 375 за т.нар. компютърни науки. Това е цената за едно ниво, т.е. за един семестър – точно колкото е в СУ и ТУ. Много се борихме да докараме такава цена, която да успее да даде алтернатива на държавните ВУЗ-ове, въпреки че те имат по едни 1000 лева субсидия от държавата на студент, но ние пък сме по-ефективни.

Казвате, че освен качествено обучение, ще давате и работа. Вие ли поемате този ангажимент?
Абсолютно 100% обещание за работа никой не може да ти даде, но статистиката показва, че 95% започват. Фирмите се обръщат ежедневно към нас и искат хора. Пазарът е отворен. Ние ще пращаме студентите на стажове и работа. Имаме уговорка с фирми, като Facebook и Google, от Силициевата долина за хора, които да ходят там на стаж. Това за мен е много готино. Човек ще отиде и ще види в най-най-големите фирми как се работи. И надеждата ми е, че все пак една част от тях ще се върнат в България и ще направят собствен бизнес. Аз не крия, че моята лична кауза е България – Силициевата долина на Европа, за което е необходимо не само топ талант в технологичната сфера и като количество, и като качество, но и предприемачески дух. Аутсорсването работи, дава добри доходи, но не е това, което ще промени наистина България и света. България и света могат да ги променят компании като  Facebook и Skype, които могат да се родят тук в София например.

Всички са чували, че заплатите в ИТ индустрията са високи, но все пак да кажем диапазон, в който варират?
Хора, завършили при нас, могат да очакват да започнат на 700-800 лева до 1200-1300 лева  чиста месечна заплата. Зависи от фирмите, както и дали сте сред първите 20 или от последните по успех. След година-две заплатите стават 2000-2500, по-нататък стигат до 3000 лева. Зависи и колко бързо човек се развива, защото това, че си завършил, не означава, че трябва да спреш да учиш. По-добрите инженери денем работят, вечер гледат видеообучения. С времето заплатите на добрите хора с 10 години опит са 4-5-6 до 8 хиляди лева чисто. И над 10 хиляди има случаи, но са единици – технически директор на фирма със 150 човека примерно, което за България си е много над средното. Това обаче не трябва да е основната мотивация. Човек трябва да се занимава с това, защото го сърбят ръцете да пише код, защото иска, защото му е интересно, защото се забавлява.

Софтуерният университет ще осигури и стипендии за най-добрите?
Ние като институция даваме възможност на топ 10% да учат безплатно. Ние ценим талантите, а това са най-умните, най-амбициозните и работещи хора. За тях, разбира се, и най-лесно ще се намери работа след това. Те дори ще имат възможност да работят в университета. Ние имаме с какво да ги натоварим, например втората година могат да проверяват домашни и проекти на първокурсници. Това се прави и в Станфорд.

Ще има ли възможност да получат стипендии и от компании?
Възможностите за стипендии нарастват след всеки един изпит. Засега над 30 фирми са проявили интерес. Работодателите обаче искат най-добрите студенти, а ние в началото не знаем кои са те. След първия изпит ще е ясно кой може да стане стипендиант. Ако от 5 задачи е решил 5, е кандидат-стипендиант. Ако е решил нула или половина, значи е сред изпадащите. След като минат още 3-4 изпита и даден човек е в топ 20 – ето го един стипендиант. Затова аз мисля, че фирмите ще дават стипендии на един по-късен етап, като най-добрите кандидати ще бъдат спечелени от тези компании, които най-рано предложат стипендия. Ние ще дадем възможност на компаниите да бъдат активната страна и сами да договарят условията. Ако решат, могат освен да му платят таксата, да осигурят средства за храна, квартира и т.н. срещу някакъв ангажимент. Вариантите са много. Ние ще правим връзката, а условията сами ще ги договарят фирмите и студентите. Целта е компанията да достигне до хората, за което пък ще плащат определена такса, което е услуга, подобна на ЧР агенциите.

Това означава, че компаниите трябва да следят студентите и да не се чудят, ако видят човек с потенциал?
Ние ще предлагаме тази партньорска възможност. Грубо казано, фирмите ще могат да „ровят” в нашата база данни от студенти. Ще могат да видят кой какви домашни прави, старае ли се, редовен ли е. Тази услуга на СофтУни все още не е добре развита, но е планирана. Към лятото ще започнем вече и по-целенасочена работа с фирмите, ще назначим специално хора, които да се занимават с това. Те ще провеждат интервюта и ще идентифицират кои студенти търсят стаж и работа, за да ги изпращат по фирмите.

Вече имате наблюдения. Какъв е профилът на кандидатите?
Около 2/3 са млади хора, които за първи път ще учат висше образование или вече са учили, но са останали разочаровани. Около 30% са хора от други професии, които искат да се преквалифицират за софтуерни специалисти.

Много хора не се престрашават да направят първи стъпки в ИТ сферата, защото се плашат, че е твърде трудно.
На хората, които считат, че им е трудно, не мога да им обещая, че ще им е лесно. Наистина е трудно. Например в България има повече готвачи, отколкото програмисти. Но обяви за работа за готвачи няма. Изводът, който аз си правя, е, че вероятно готвач се става по-лесно, не знам колко добър, но някакъв, който прави таратор и пържоли, по-лесно се става, отколкото програмист. Така  че – да, трудно е. Но дали всеки може да се справи – нека да опита, да пробва. Нулевото ниво (подготвителният курс по програмиране) е безплатно и без ангажименти. Имаме и безплатни видеа, нека да види, да пробва да направи задачите от първите две теми от първия курс. Може да дойде да види и на място. Плюс това ИТ не е само програмиране. Човек може да мине през нашия университет и да работи технически съпорт, бизнес аналитик, дизайнер. Нашата професия е много разнообразна.

Вече е ясно и къде ще се помещавате.
Да, в една нова бизнес сграда в кв. Хаджи Димитър. Имаме един етаж благодарение на  фирма, която ни го даде безплатно, за да подпомогне идеята. Планираме да се разрастваме и извън София. Най-добрите студенти от нашите ще ги командироваме да водят курсове по градовете, най-вече родните си. Школите ще са безплатни и ще включват първите нива, защото началото е най-трудно. Ние искаме да дадем старт с човек, който знае и може, обяснява и показва на живо. Навсякъде, в цяла България. Например защо да няма школа в Търговище, Червен бряг, Монтана и други по-малки населени места.