За училището на бъдещето – преподавателката от Велинград Людмила Рижук пред Economy.bg
През 2012 Людмила Рижук от велинградското училище СОУ „Васил Левски” получи приза „Учител на годината” в Европа по програма „Предприятие без граници” на „Джуниър Ачийвмънт”. Тя е първата българска учителка, която печели високото отличие. Успява да се пребори с конкуренцията на 42-ма преподаватели от цяла Европа. Получава отличието заради високите си стандарти на работа по програмата и успехите на учениците, които води. През 2010 нейни ученици печелят първо място на състезанието „Най-добра учебна компания на България”, а през 2011 - награда за „Най-добро предприятие без граници” в Европа, заедно с партньорите си от Италия и Дания.
Програмата „Предприятие без граници” (EwB - Enterprise Without Borders) се подкрепя и препоръчва от Европейската комисия при бизнес обучение на ученици между 15 – 19 години. В рамките на програмата учениците трябва да разработят стратегията за компанията си в няколко страни едновременно и да се преборят с проблеми като тарифи, валутни курсове и транспортни услуги. Целта й е да помогне на младежите да разберат основните принципи на европейската търговия и да придобият основните умения, нужни за управление на международна компания.
По произход Людмила Рижук е украинка. Омъжена е за българин и вече над 20 години живее и работи във Велинград.
За първия учебен ден се свързахме с г-жа Рижук, за да ни разкаже какво я мотивира да продължи да препоподава и как си представя училището на бъдещето.
Людмила по време на церемонията за награждаването й като учител на Европа за 2012
Г-жо Рижук, през 2012 Вие бяхте отличена с наградата „Учител на годината” в Европа? Какво означава за Вас този приз?
Тази награда беше резултат от 3-годишна работа на нашето училище, на нашите ученици и моята. Резултатът беше добър и в отговор мен ме отличиха с тази награда.
Какви качества се изискват, за да станеш най-добър учител в Европа?
Съществуват редица критерии, по които се избира учител на годината. Преподавателят, който работи по програмата „Предприятие без граници” трябва да умее да комуникира не само със своите ученици в България, а и с учители и ученици извън страната. Трябва да научи учениците на международна комуникация, на международно сътрудничество, на работа в екип (вкл. и онлайн), на работа в интеркултурна среда. Ние имаме много талантливи ученици и много добри условия в нашето училище и затова постигаме резултати.
Людмила по време на церемонията за награждаването й като учител на Европа за 2012
Това ли са най-важните качества, които учениците трябва да усвоят, за да са успешни днес?
Наскоро говорих с наш бивш ученик, който тази година завърши магистратура в един от английските университети в България. Той сподели каква роля е изиграла програмата „Учебна компания” на „Джуниър Ачийвмънт България” за него. Разказа, че чрез тази програма той е получил знания как работи този свят и къде е мястото му в него. Сравнявайки се с другите, той е осъзнал, че е имал много по-добро виждане за процесите, които движат световната и националната икономика, а това е много важно, за да намериш мястото си в този живот.
В момента тече дискусия за или против смартфоните и таблетите в училище. Какво е мнението Ви по темата?
Ако смартфонът или таблетът е необходим за учебния процес, аз естествено съм „за”. Ако той не е предвиден от преподавателя за използване, той ще пречи на ученика. Недопустимо е, докато преподавателят обяснява нещо, ученикът да се занимава със смартфона си. Съществуват обаче т.н. „смарт” класни стаи, където децата работят именно с таблети и компютри, но това е предвидено в учебния процес. За учениците това е много по-добре, а и спестява време на преподавателя. Така че зависи от предназначението на смартфона или таблета.
Аз лично преподавам информационни технологии и ние трябва да използваме компютри. За мен те са средство за работа.
Във Великобритания от тази година въвеждат програмиране в учебната програма за деца от 5-годишна възраст. Какво е Вашето мнение? Има ли нужда такъв предмет да се въведе в училищата и в България предвид тенденциите на пазара на труда?
Сегашното поколение деца е различно. Ако тази учебна програма е много балансирана и дава това, което могат да използват децата на такава възраст, тогава защо не. Но трябва да е наистина много добре претеглена и балансирана. Децата поемат всички знания, които им дават, и в колкото в по-ранна възраст, толкова по-добре.
Людмила и учениците й по време на връчването на наградата "High Potential Award" в Осло за създаването на съвместна ученическа компания
Защо е важно учениците да се учат на предприемачество? Как програмата „Ученическа компания” помага на Вашите ученици?
Първо, те се чувстват необходими. „Ученическа компания” може да се определи като ролева игра, която позволява на всеки един ученик да изиграе роля – било то ролята на президент на компания, ролята на ръководител на маркетинговия отдел, или просто ролята на обикновен участник в процеса на производство, процеса на търговия и т.н. Учениците се научават да разбират как работи икономиката и как изглежда животът извън училищните стени. И тъй като ние сме обикновено СОУ, много трудно е да дадеш на учениците такива знания, без да има такъв предмет.
Изучаването на предприемачество, особено на учебна компания помага на учениците както в тяхното професионално ориентиране, така и в разбирането на всички процеси. В училище се създава среда, в която те могат на практика да пробват професия, да използват знанията си за създаване на един или друг продукт. Освен това по програмата „Предприятие без граници” те могат да се свързват практически с ученици от целия свят и да създадат съвместни предприятия.
Мога да ви дам пример с една наша бивша ученичка. Тя сега завършва УНСС. В 9-ти клас реши, че иска да стане лекар. Знаете за инициативата на Junior Achievement Bulgaria „Мениджър за един ден”. Като част от тази инициатива тя посети една болница и каза, че й харесва лекарската професия. Учениците обаче й гласуваха доверие и тя стана финансов директор на учебна компания. След една година тя осъзна, че финансите са й по-интересни и по-близки, отколкото медицината. Сега тя завършва като една от най-добрите студентки по финанси в УНСС. С други думи, работата по програма „Учебна компания” й помогна да намери точната професия за себе си.
Трябва ли според Вас да бъде въведено предприемачество в задължителната учебна програма?
Според мен би било много полезно за учениците. Защото чрез програма „Учебна компания” те създават контакти с бизнеса. Програмата ги ориентира и за бъдещата им професия и им показва как трябва да се работи. Не просто какво да работят, а и как, за да постигнат резултати.
Какво Ви мотивира да продължавате да преподавате? Много Ваши колеги се оплакват от ниското заплащане, от образователната система.
Наистина учителите в България са нископлатени и не се ценят особено. Надявам се, че това ще се промени. Имам наблюдения как работят моите колеги в чужбина, каква е седмичната им натовареност, какви ресурси имат те и с какви разполагаме ние. Това е несравнимо. Но ние имаме един страхотен ресурс и това са нашите деца. Този ресурс моите западни колеги го нямат. Ние имаме много талантливи, много умни и много мотивирани ученици. Имам късмета и щастието да работя с такива ученици. Това е най-скъпият от всички ресурси.
С какви чувства започвате новата учебна година?
Стартираме с планове за нови учебни компании. Учениците се готвят. Родителите също питат какво е необходимо, за да могат учениците да се включат в тези програми. Така че интересът и от ученици и от родители е много висок.
Това, което си поставяме като цел, е да научим децата на отговорност, но не само към работодателя и бъдещата работа, а и към обществото, т.нар. социална отговорност. Да изградят гражданска позиция, да бъдат мислещи и да не бъдат безразлични, да участват в живота, който тече навън. Да не казват, че от тях нищо не зависи.
Как си представяте училището на бъдещето?
Бих искала училището на бъдещето да бъде толкова интересно за учениците, че да нямат търпение да свърши ваканцията, за да започнат уроците. А не обратното. Да идват на училище с удоволствие.