Оцеляване в света на умните машини

Напредъкът на технологиите и особено на изкуствения интелект води до икономически парадокс: производителността расте, докато заетостта отчита спад. Много задачи, изискващи квалифициран труд, все повече се осъществяват от компютри. Дали това е добре, или не, зависи кого питаш, отбелязва в онлайн изданието си McKinsey Quarterly - едноименната консултантска компания, провела интервюта по темата с видни експерти.

Докато хората, занимаващи се с технологии, считат, че иновациите са решението на всички проблеми, то икономистите се опасяват, че не всички ще се възползват еднакво от ръста на производителността, което още повече ще задълбочи разделението.

„Парадоксът е, че въпреки рекордната производителност, средните доходи в САЩ са по-ниски, отколкото през 90-те години на ХХв.”, коментира Ерик Бриньолфсон, който в съавторство с Андрю МакАфи написа книгата The Second Machine Age: Work, Progress, and Prosperity in a Time of Brilliant Technologies. „Това ние наричаме големият парадокс на втората машинна епоха”.

По думите му, и икономистите и технооптимистите, както ги нарича той, имат право. „Иновациите са налице, но това не означава, че всеки може да се възползва от тях”, отбелязва той. „Производителността продължава да расте в резултат на иновациите, но средният доход и заетостта стагнират”, подчертава Бриньолфсон.

Експертът Джеръми Хоуърд също счита, че компютрите се справят по-добре от хората в повечето задачи, свързани с обработка на информация. „Дали това е полезно или е трагедия? Зависи от това какъв ще е отговора на властите.”, коментира той.

„При първия сценарий хората, които са овладели умението да работят и анализират данните и алгоритмите, притежават и добавят цялата икономическа стойност, а останалата работна сила добавя малко или никаква стойност. Този сценарий може да доведе до сериозен социален разрив”, отбелязва експертът.

„Вторият сценарий е да се приеме, че в този нов свят има голяма група хора, които не могат повече да добавят икономическа стойност. Това не означава, че те не заслужават достоен живот. Затова трябва да започне да се мисли за различни политики, като базов доход или негативен подоходен данък”, посочва Хоуърд.