Ще работим ли по-малко в бъдеще?

Дългите часове работа и продължителната работна седмица са се превърнали в нещо като норма за съвременния корпоративен свят. Особено за хората на по-високи позиции. И ако напоследък чуваме идеи за съкращаване на стандартната 40-часова 5-дневна работна седмица, то реалността изглежда още по-различна.

Според проучване на Центъра за креативно лидерство в Сан Диего  сред професионалисти и мениджъри на средни и висши ръководни позиции, 13.5 часа от работния ни ден и 5 часа от уикенда ни са ангажирани със служебни дела, което прави 72 часа седмично. Това означава, че само 3 часа от будната част на деня ни преминава в несвързани с професията дейности (спорт, хоби, време за семейство и т.н.).

През есента на 2013 английският синдикат TUC публикува доклад, от който става ясно, че над 4 милиона британци работят не по-малко от 48 часа седмично или с 350 хил. повече спрямо десетилетие по-рано.  Дългите часове работа водят до натрупване на стрес, проблеми със здравето и семейството, алармираха тогава от TUC.

С оглед на тези реалности идеите за въвеждане на по-къса работна седмица и по-малко работни часове добиват все по-голяма популярност.  

С препоръка за съкращаване на работната седмица на 4 дни излезе наскоро и Международната организация на труда (МОТ). Йон Месинджър, член на МОТ, публикува в официалния блог на организацията статия със заглавие „5 добри причини да работим 4 дни в седмицата”. Публикацията е само предложениe и няма статут на официален документ, но отразява актуалните нагласи за продължителността на работната седмица. 

Да прекарват по-малко време на работа, вече е позволено на служилите на Virgin Group в САЩ. Наскоро основателят на компанията Ричард Брансън въведе безсрочен отпуск за повече продуктивност, като служителите сами решават дали и кога имат нужда да си вземат няколко часа, ден, седмица или месец почивка. Условието е те да са 100% уверени, че отсъствието им от работа няма да навреди по никакъв начин на бизнеса или кариерата им. Брансън също е привърженик на идеята за въвеждане на 4-дневна работна седмица. 

Мексиканският милиардер Карлос Слим е още по-краен. Той смята, че при 3 работни дни в седмицата ще имаме повече време за почивка и за по-качествен живот. Ако почиваме 4 дни, ще намерим много нови начини за забавление и прекарване на времето. При тези условия обаче ще се наложи да бъде увеличена пенсионната възраст. „В бъдеще хората ще трябва да работят докато не навършат 70 или 75 години, и да работят само по три дни в седмицата, вероятно по 11 часа на ден”, счита Слим. 

Младите хора да започват трудовата си кариера на 4-дневна работна седмица предложиха през 2013 и британски икономисти от независимата организация New Economics Foundation (NEF). Оттам излязоха с идея работната седмица във Великобритания да бъде намалена на 30 часа.  

Още по-радикална идея предлага датският изследователски институт Max-Planck Odense Center. Според професор Джеймс Вопъл, ръководител на института, въвеждането на 25-часова работна седмица би позволила на хората да прекарват повече време със семейството си, ще повиши средната продължителност на живота, както и ще подобри качеството на живот на по-възрастното население. Логиката е хората да работят по-малко часове на седмица, но сумарно повече седмици. Според професор Вопъл хората трябва да продължат да работят до навършване на 80 години.  

Намаляването на работна седмица подкрепя и изпълнителният директор на Google Лари Пейдж, макар и да не го е приложил все още в компанията. „Идеята, че някой трябва да работи като луд, за да посрещне нуждите на хората, просто не е вярна. Хората имат нужда да се чувстват продуктивни и заети, но не и да работят толкова много, за да постигнат това“, коментира Пейдж на бизнес конференция това лято.

Компанията за софтуер 37signals вече тества този модел, като въведе 32-часова четиридневна работна седмица за половин година. Според Джейсън Фрийд, CEO на компанията, това е повишило продуктивността на служителите. „Хората вършат повече работа за 4 дни, отколкото за 5. Когато имаме по-малко време за работа, имаме и по-малко време за губене. А когато работната ни седмица е по-кратка, сме склонни да се фокусираме върху най-важното“, обяснява той. Освен това след тридневния уикенд в понеделник хората се чувствали по-щастливи и отпочинали. 

Не липсват и лидери, които са на противоположното мнение, макар и техните гледни точки да се считат за отживелица. 

Посвещаването на семейството е хубаво нещо, но то намалява шансовете ни за повишение и постигане на върхови резултати, вярва бившият генерален директор на GE Джак Уелч. На същото мнение е и Иван Гласенберг, CEO на Glencore Xstrata PLC. Според него мениджърите, за които семейството е приоритет, изостават в работата и бързо биват изместени от тези, за които не е. 

Според Марти Немко, кариерен експерт, автор и журналист, най-успешните и доволни от себе си хора предпочитат да водят, посветен на работата си живот, вместо да търсят баланса между двете. „Не часовете, посветени на работата, а нейното естество, са причина за претоварването. Ако някой твърди, че се чувства изтощен след 70-часова работна седмица, той най-вероятно не е достатъчно компетентен да си върши работата, наел е неподходящи хора или е създал лош продукт“.

Прогнози, че работната седмица ще бъде съкратена, са правени още в далечното минало.  Още през 1930 известният икономист Джон Мейнард Кейнс прогнозира, че заради технологичния напредък в бъдеще работната седмица ще стане 15 часа. Същата година прочутият биолог еволюционист Джулиан Хъксли прогнозира двудневна работна седмица. През 1965 подкомисия в американския Сенат прогнозира, че американците ще работят 14 часа седмично към 2000.

Всички тези прогнози така и не се сбъднаха... Въпреки радикалните идеи и опити за тестове в практиката, петдневната работна седмица си остава най-ефективният и най-разпространеният в световен мащаб модел на работа.