Как се разви „Софтуерната академия на Телерик” за седем години?
Как започна всичко през 2009, защо компанията инвестира в обучението на кадри за цялата индустрия, разказва Бойко Яръмов, съосновател на Telerik, a Progress company и ръководител на „Академията на Телерик“
Първото издание на „Софтуерната академия на Телерик“ стартира през 2009. Днес, седем години по-късно, в нея безплатно са учили присъствено над 3 300 души, а още над 18 000 души са използвали онлайн учебните материали на инициативата.
От всички, които са преминали интензивната 14-месечна програма за подготовка на софтуерни инженери, близо 90% са си намерили работа в рамките на 6 месеца от завършването, като едва 5-6% от курсистите всъщност продължават кариерата си в Telerik.
На 28 март започва седмият сезон на инициативата. Кандидатстването е отворено до 17 март. Желаещите да се включат трябва да подадат CV и мотивационно писмо на английски на уебсайта на инициативата и да се явят на приемен изпит.
За началото на „Софтуерната академия на Телерик”, как се разви инициативата във времето и защо компанията инвестира в обучението на кадри за цялата индустрия, разговаряхме с Бойко Яръмов - съосновател на Telerik, a Progress company и ръководител на „Академията на Телерик“.
Как стартира „Софтуерната академия на „Телерик” и колко човека са преминали през нея за 7 години?
Г-н Яръмов, в края на февруари приключи шестият сезон на „Софтуерната академия на Телерик”. Какво си спомняте от началото, когато стартирахте? С каква цел започнахте тогава? Преди седем години, когато за първи път започнахме тази инициатива, тя беше породена единствено от целта да създаваме таланти за собствения си растеж. Имаше периоди, в които Telerik растеше с около 180 човека на година и като голяма част от ИТ компаниите изпитвахме сериозен недостиг на правилните кадри. Решихме да видим дали можем ние да заложим изискванията и да създадем тези таланти, като ги обучим с наша програма. И това се оказа изключително сполучливо начинание. С течение на времето обаче бройката курсисти започна да става все по-голяма и в един момент от бизнес нужда инициативата се превърна в социална кауза. Ние назначавахме в Telerik може би между 5-6% от курсистите. Останалите намериха реализация в други компании от ИТ индустрията.
Колко човека се включиха в първия сезон на „Софтуерната академия на Телерик“ и колко са преминали до днес? Стартирахме с около 75 курсисти. А към днешна дата над 3 300 души са се обучавали присъствено в „Софтуерната академия на Телерик“. С онлайн учебниците и онлайн материалите, които дават абсолютно същото ниво на обучение, са още над 18 000 души.
Вие обучавате хора, които нямат опит и знания в тази област, нали? Някои курсисти имат общи познания в областта, но по-голямата част от хората идват с цел преквалифициране, подбудени от интересните възможности за професионална реализация, които ИТ секторът създава в момента. Друга част са завършили висши учебни заведения, но нямат практически опит и искат да надградят своите знания.
Защото компанията инвестира в тази инициатива и обучава хора за цялата индустрия?
Предполагам, че често ви питат каква е инвестицията в подобна академия? Инвестицията наистина е много сериозна - не само като финансови средства, но и като екип, като време на много от колегите в компанията и сграден фонд. Курсистите, които участват в инициативата, виждат какво старание и внимание влагаме към всеки един детайл и то не само що се отнася до програмата. Цялостното усещане тук е за един модерен образователен център и участието в нещо наистина ценно.
Защо го правите тогава? След като малка част от тези хора започват работа при вас защо вие инвестирате в обучението на хора за цялата индустрия? Когато със Светозар, Васил и Христо стартирахме „Академията на Телерик“, бяхме водени от нуждата да създаваме таланти, за да може да се развива нашата собствена компания. В един момент инициативата прерасна в наистина мащабно начинание, чрез което ние задоволявахме потребностите на компанията, но и подготвяхме много хора, които можеха да стартират собствен бизнес или да отидат в други организации. Те можеха да пренесат наученото не само в ИТ индустрията, но и в сфери като роботика, медицина, където да се запознаят с други технологии. Решихме, че можем да продължим да подпомагаме обществото, превръщайки инициативата в социален проект. Така започнаха другите подинициативи на Telerik, с които целяхме да обхванем все повече различни възрастови групи: „Детска академия“, „Алго академия“, „Училищна академия“.
Хората в България са по-скоро скептични и не вярват, че може да има нищо безплатно. Какво им отговаряте, каква е вашата мотивация да поддържате тази инициатива? Собствените ми родители са ме питали защо го правим по този начин. Много други инициативи минават към платени програми, но докато ние имаме възможност да провеждаме обученията безплатно, ще се придържаме към този модел. Не всеки има възможност да посещава платени обучения, а програмирането би трябвало да е фундамент, като математиката и литературата, върху който да стъпват децата и по-зрелите ученици.
И вие имате определен бюджет за тези инициативи? Естествено определяме бюджет всяка година, но той има своята гъвкавост стига да можем да аргументираме защо искаме да направим някаква корекция. Например, когато стартирахме школите на „Детската академия на Телерик“ извън София, този проект не беше планиран в първоначалния бюджет. Но видяхме, че към обученията има много силен интерес и преценихме, че възможността, която предоставяме на тези деца в провинцията, е много по-ценна. Няма паралел между това да седнеш с преподавател в класна стая спрямо това да си сам вкъщи на лаптопа, да си фокусиран върху материала, да имаш колеги, с които да решавате общи задачи и казуси и заедно да се явявате на състезания.
Вижте какво споделят завършващи „Софтуерната академия на „Телерик” за обучението си
„Софтуерната академия на Телерик“ е доста продължителна - 14 месеца. С много динамична програма. Накрая хората с какви умения излизат оттук? Тези 14 месеца са много интензивни и всъщност включват ежедневни обучения. Дълбочината, в която участниците се запознават с редица софтуерни дисциплини, е голяма, като наблягаме на мобилни и уеб технологии. Всяка година, следейки тенденциите в ИТ индустрията, ние моделираме програмата, така че когато хората завършат, да са с актуални бизнес знания, вместо да учат неща, които вече не са търсени от работодателите.
Как се чувствате Вие като инициатор на „Академията на Телерик“? Вече много компании имат някакви инициативи за обучение на хора без опит, но като че ли вие проправихте пътя това да се случи в България? Би било нескромно да кажа, че не сме поласкани от вниманието и признанието, което получаваме, но не е било търсен ефект. Не сме създали „Академията на Телерик“, за да получаваме награди, но сме благодарни за получените през годините отличия. Разбира се, имаше неща, които не бяхме уцелили от първия път. Затова моделирахме програмата - с трейнърите сядахме и говорехме кой материал е прекалено лесен, прекалено тежък и къде изискваме прекалено много от курсистите, за времето, което им се дава. С течение на времето се появиха други инициативи, което ме радва, т.к. те не се изключват взаимно. Смятаме, че това, което „Софтуерната академия на Телерик“ предоставя, е много солидна основа и практически умения за започването на работа, но оттам нататък, ако хората искат да задълбочат познанията си и в други технологии, има различни специализирани инициативи, от които да се възползват.
Подобни инициативи ли са начинът в България да се преодолее недостигът на ИТ хора? Компаниите - сами да обучават кадрите, от които имат необходимост?
Считате ли, че това е начинът в България да се преодолее недостигът на ИТ хора? Компаниите, които имат възможност, сами да обучават кадрите, от които имат необходимост? Смятам, че това е един добър възможен канал, което в никакъв случай не омаловажава значението на образователните институции в обучението на млади таланти. И ако те бъдат достатъчно бързи в актуализирането на своите програми, могат да станат и основният източник. Междувременно инициативи като „Академията на Телерик“ и други наши колеги, които се занимават с такъв тип обучение, могат да надграждат придобитите умения, като предоставят по-тясна специализация, с по-фокусирана програма.
В България, и в ИТ сферата специално, не намалява ли вече значението на дипломата от висше учебно заведение за сметка на сертификат от обучение - много по-кратко, но по-интензивно и с по-модерни технологии? Когато човек кандидатства за работа в ИТ сектора, според мен, компонентът с практическите знания има по-силен принос отколкото придобитата диплома. Пита се какъв е предишният му опит, какви проекти е разработил, къде е работил и много рядко се изисква конкретна диплома. Това обаче не означава, че ако някой е завършил информационни технологии в университета, това не му дава предимство. Напротив, този човек много по-бързо преминава от една технология към друга, докато човек, който няма този фундамент, трябва да инвестира време да изгради първо основата и тогава да започне да се профилира.
Увеличава ли се броят на момичетата в „Софтуерната академия на Телерик“? На база на това, което видях при завършването, смея да кажа, че в сравнение с миналата година имаше повече дами. При нас има различни дисциплини - уеб технологии, мобилни технологии, тестване на софтуер, уеб front-end разработка. В някои от тях дамите имат по-силно присъствие, а в други – не толкова. Но според мен, ако сумираме всички студенти от четирите дисциплини, балансът е вече налице.
В края на шестия сезон на Софтуерната академия беше организиран кариерен форум. Какво представлява събитието и каква е целта му?
Вие тази година организирахте и кариерен форум. Как реагираха работодателите? Организирахме кариерния форум за първи път от създаването на инициативата. Искахме да помогнем на курсистите да намерят правилния си бъдещ дом, затова поканихме компании, които смятаме, че предлагат правилната култура и нагласа и за които имаме информация, че инвестират в своите служители. Когато споделихме на компаниите за кариерния форум, научихме, че много от тях така или иначе искат сертификат за завършено обучение при нас, за да бъдат допуснати самите курсисти до интервюта. В рамките на кариерния форум, който продължи около 6-7 часа вече знаех, че има хора, на които им е била предложена работа. Това е страхотно признание, както за труда на трейнърите, така и за курсистите, издържали на високото темпо.
Ще продължите ли и занапред да организирате подобни събития в края на завършването? Може би звучи странно, че едва ли не предлагаме завършилите курсисти на конкуренти, но всеки от тези конкуренти така или иначе публикува онлайн своите отворени позиции и всички имат достъп до тях по всяко време. Нашето разбиране е, че, ако някой иска да кандидатства в една компания, трябва да има мотивацията да работи точно там. Човек прави избор на база на това как усеща себе си и своето място в тази компания и точно поради тази причина смятам, че създаването на връзка между курсистите и правилната компания е изключително важно. Затова бихме искали да продължим да организираме подобни кариерни форуми, където да каним компании, които ще продължат да инвестират в развитието на курсистите.
Вие виждате този кариерен форум като възможност за някакви приходи или на него гледате не като на бизнес, а просто съпътстващо събитие в края на годината? Форматът не цели да получаваме комисионни, за да „закачаме“ курсист към компания. Идеята ни е да дадем възможност и на двете страни да се запознаят. За целта компаниите изнасят презентации, на които са поканени завършилите курсисти. Всеки сам преценява кои сфери са му интересни - има хора, на които им допадат теми, свързани с изкуствен интелект, а на други - не. Тогава те могат да отидат на щанда на конкретната компания и допълнително да разговарят, което е полезно и за двете страни. Смятаме, че възможността да ги запознаем е още една наша отговорност към курсистите. Оттам нататък, как те ще решат да развиват взаимоотношенията си, оставаме на тях.
Какви нововъведения са предвидени за следващия сезон на Академията?
Съвсем скоро ще започне следващият сезон на „Софтуерната академия на Телерик“. Да очакваме ли нещо ново? Предвидили сме редица нововъведения на база на обратната връзка от участниците и натрупания опит. Например, много от курсистите споделяха с нас, че тези 14 месеца са изключително тежки от гледна точка на време, натовареност и обем на материала. Затова искахме да направим програмата с повече модули, в които да позволим на курсистите да се присъединяват към инициативата в различни моменти. Това ще позволи и на хората, изпуснали срока за кандидатстване, да се запишат отново, без да трябва да чакат 14 месеца. Затова в новия сезон на инициативата въведохме модули, давайки възможност на кандидатите да валидират знанията си на различни етапи от програмата. Така, ако някой има знанията от встъпителния модул, може да започне обучението си от средата, а ако има знанията от средния модул, да стартира директно с крайните модули. Смятаме, че това ще даде възможност за някои курсисти да сведат инвестицията на време от 14 месеца до шест месеца. Други ще могат да я сведат до четири месеца и да започнат с конкретна специализация, например QA, разработка на софтуер, техническа поддръжка, front-end разработка.
Обогатявайте инициативата, разраствате я. Представяхте ли си в началото, преди 7 години, че ще стигнете до този размер? Далеч не сме си представяли, че ще имаме щастието в събота и неделя да виждаме толкова много дечица, родители, които търпеливо чакат да свършат занятията. Да виждаме с каква страст решават задачи, които дори и аз не мога да реша.
И може би това е отговорът на въпроса, защо го правите? Лично за нас четиримата като основатели - да.
Австрийските инвестиции в България са около 5 млрд. евро, притежавате специализирано ноу-хау, което се оценява от австрийските компании – Герд Бомер, регионален мениджър за Югоизточна Европа и Централна Азия в Австрийската стопанска камара,пред Economy.bg