вторник, 20 август 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    29957 прочитания

    Кои са най-застрашените от прегаряне професии и как да се предпазим?

    Ако усетите, че прегаряте, натиснете педала на спирачката, а не на газта, съветва д-р Веселка Христова, психиатър и психотерапевт
    23 април 2018, 10:43 a+ a- a

    Лекари, журналисти, социални работници и професионалисти от помагащите професии са с най-висок риск от професионално прегаряне по данни на Българското Балинт общество (ББО). На какво се дължи това, какви са симптомите за професионално прегаряне и как можем да се предпазим? С тези и други въпроси се обърнахме към д-р Веселка Христова - психиатър, психотерапевт и секретар на ББО. Д-р Христова преподава в областта на психосоматичната медицина и психотерапия, води индивидуални и групови супервизии за специалисти от помагащите професии и Балинтови групи за общопрактикуващи лекари и психолози. 

    Какво е професионално прегаряне и какви са симпомите?

    Д-р Христова, какво е професионално прегаряне?
    Можем да дадем една обобщаваща дефиниция, която обхваща почти всички области на професионалното прегаряне. Това е интересен термин, въведен още през 1974 от Херберт Фройденберг. Интересното е, че тогава той обръща внимание на хора, които работят в социалната сфера и пише една статия, озаглавена „Високата цена на високите постижения“. Това е в основата на професионалното прегаряне. То отдавна е част от Международната класификация на заболяванията. Ключовото на професионалното прегаряне или т.нар. „бърнаут“, който също навлиза и се ползва като термин в България, е, че това е състояние на прекомерно физическо, емоционално и психологическо изтощаване. Не стрес, а изтощаване, което е резултат от почти непосилни изисквания към човек, на които той се усеща неспособен да откликне. В резултат на това започва да се самобичува, самообвинява и много често губи желание, мотивация и удовлетворение от работата си. 

    Какви са симптомите? Как човек разбира, че е прегорял?
    Много често не осъзнаваме, че прегаряме, защото напоследък сме свикнали да говорим за стрес. Важното е да правим разлика между стрес и изгаряне, защото не са идентични. Склонни сме да казваме, че ще стиснем зъби, ще се справим, има стрес и няма нищо лошо. Но така неусетно, натискайки педала до дупка се въвличаме в един цикъл, в който в един момент вече сме преминали границата и не се усещаме, че сме влезли в нещо, което е големият риск от изгаряне, а след това вече сме и в самото изгаряне. Има различни класификации, които се ползват за оценка на професионалното изгаряне. Една от най-популярните е на Кристина Маслаш и включва три скали. Първата е емоционално изтощение, втората – цинизъм и деперсонализация и третата – липса на удоволствие от професията и усещането, че не ставаш за нищо и не се справяш. Всяка една от тези скали има три подразделения и включва въпросник от 22 точки. Когато се направи дава много ясна представа къде се намира човек в тази пътека към изгарянето.

    Кои професии са изложени на най-голям риск от прегаряне?

    Кои са професиите с най-висок риск от професионално прегаряне? На какво се дължи?
    Хора, които работят с хора, са в най-голяма опасност от изгаряне. Но има и други различни компоненти, които обуславят това. Първият е личността на човек. Много често хората, които изгарят, са тези, които не могат да кажат „не“, поемат ангажимент след ангажимент, натоварват нещата до дупка и след това рухват.

    Другото е прекомерното желание всичко да е наред - стремежът към перфекционизъм, да няма петънце върху нещата, всичко да е подредено и да е под наш контрол. И до голяма степен прегарят хора, които са много склонни да се грижат за другите, да са емпатични и да се отдават докрай. Ключовото в това да помогнеш на другите, не са конкретните техники, а качеството на общуването. Затова хора, които работят с хора са много изложени на такъв риск. Най-често това са лекарите, журналистите, педагозите, социалните работници, мениджърите, но и всички други служители. Застрашени са  и хората на високо отговорни позиции, когато трябва да разпределят вниманието на много места и да вършат нещата със скорост, която понякога е непосилна. Данни от 2006, изнесени на конференцията на общопрактикуващите лекари в България, сочат че 80% от медиците са в професионален стрес, от тях за 70% е твърде висок стресът, а 9% са вече изгорели.  Интересно е, че тази тенденция се засилва и данните от същия източник за 2011 сочат, че средно 20% от лекарите са в тежка рискова степен за изгаряне. 

    А какви са вашите наблюдения за ИТ сектора?
    ИТ секторът търпи бурно развитие в България, особено аутсорсингът и колцентровете и много хора отиват да работят там. Важното тук е организационната култура и колко грижа има за служителите. Разбира се, хората на мениджърски позиции са по-застрашени, но в тези сектори интензивността на работата е много голяма и хората много често напускат. По отношение на организационната култура  нещата не навсякъде са добре, а хората не държат само на високо заплащане. Понякога изискванията са много големи и дори непосилни. Хората прегарят, защото имат усещането, че са експлоатирани, че не се обръща внимание на личните им интереси и предпочитания, че не се развиват и не изпитват удоволствие от работата. 

    Какви са последствията от прегарянето за бизнеса в България на фона на Европа и света?

    Как изглеждат наличните данни за професионалното прегаряне в България в контекста на останалите държави в ЕС?
    Ние сме в същата общоевропейска пътека, в която тенденцията е все повече да се сблъскваме и да търсим програми за превенция. Така например данни на Българската стопанска камара от 2017 сочат, че някъде около 50% от загубите в производството идват от тежък стрес в работата и една голяма част от тях са от прегарянето. Интересното е, че макар това да са дадености, особено в ИТ сектора и в много развиващи се сектори, само 6% от компаниите в България имат програми и процедури, свързани с превенция на бърнаута. Що се касае за картината извън България, Световната здравна организация казва, че 12,6% от активното население в света е в опасност от прегаряне. Данните за Европа сочат, че годишните загуби за производството възлизат на повече от 600 млрд. евро. Средно за Европа около 20% от работещите са подложени на стрес и са с тенденция да изгорят. 10% от хората напускат работа заради стреса и затова, че са близо до степента на изгаряне, а 50% от болничните се дължат на това. Белгия вписа изгарянето като професионално заболяване през 2016 г. Идеята е, че това признаване на бърнаута като резултат от професионална дейност ще подпомогне политиките за превенция на бърнаута и профилактика на работното място.

    Думите стрес и изгаряне са много свързани, но както казах, е важно да правим разлика. Когато говорим за професионален стрес, ние сме свръхнапрегнати, стремим се да направим нещата, но не сме се оттеглили, а бързаме, искаме да свършим нещата и ни пука. Ако сме изгорели, сме се оттеглили, цинични сме и въобще не ни пука. И много често сме агресивни като защитна реакция на дълбоката вътрешна болка и изчерпаност, които са ни застигнали. 

    Цитирахте данни, според които само 6% от компаниите в България имат програми за превенция на прегарянето. На какво се дължи този нисък процент според Вас и какво биха могли да направят компаниите в тази насока? 

    Умните компании обръщат внимание на това и почти 30% от разходите им за персонала са за превенция на професионален стрес и бърнаут. Те правят обучения какво представлява професионалният стрес и как човек може да се изложи на него, организират тимбилдинги и обръщат внимание на цялостната организационна култура. 

    Какво могат да направят хората, които усещат, че прегарят? 

    Какво е добре да направи човек, ако усети, че прегаря в работата си?
    Метафорично казано да натисне педала на спирачката, а не на газта. Това означава много неща. Ние много се залъгваме, че можем и още и още и това няма да ни се отрази. И понякога си казваме: „Всичко е ОК, аз се справих, сега ще си почина и утре продължавам“. Но истината не е такава, защото има признаци, които могат да ни кажат и да ни сигнализират „Внимавай!“. Започва се с леки физиологични проблеми – главоболие, отпадналост, преумора, податливост към инфекциозни заболявания и т.н. След това тези неща ескалират и започваме да боледуваме сериозно. Идва момент, в който ни става тегаво, всичко ни идва твърде много. Все още не сме цинични, както при бърнаута, но си казваме „колегите не са ок, не са отзивчиви, еди- кой си не си върши работата, аз правя нещата както трябва...“.

    Това е червена лампичка, защото едно от нещата, които доста често правим и което е защитен механизъм, е да отричаме, че сме в такова състояние. И затова ключов момент е да се работи с това и с нереалистичните очаквания. Важно е да се приземи човек по отношение на външните и вътрешните фактори, за да не затъва повече и не стига до цинизъм, обезкуражаване, отдръпване и тотално изчерпване, характерни за бърнаута. Много важен симптом е мисленето: „нищо не ми носи удоволствие, всички са калпави в работата, всеки ден е ужасно, нищо не може да поправи нещата“. 

    Какво можем да направим, когато се е стигнало до тази крайност?
    Ако сме стигнали до бърнаут, тогава трябва не да поискаме, а непременно да направим нещо. Може да вземем отпуск, да сменим работното място или да поработим в друг отдел в рамките на компанията. В сферата на медицината например има много отделения, свързани с тежи болести или насилие, където грижата за персонала е изключително важна. И работата с него е свързана с дебрифинг, с възможност да споделиш и да кажеш как се чувстваш, с това да бъдеш отразен. Това е и начинът, по който се работи в Балинтовите групи – нещо, което ние правим. Това е много интересен метод, който тръгва от работата с общопрактикуващи лекари, но сега обхваща всички професии, свързани с работа с хора. И е много добър начин за превенция на бърнаута. 

    Кой е Майкъл Балинт и как Балинтовият метод може да помогне за превенция на прегарянето?

    С какво се отличава Балинтовият метод и какво е приложението му в България?
    В България основахме Българско Балинтово Общество през 2010, т.е. имаме вече 8-годишна практика. Създадохме го група психолози, психиатри и социални работници - все хора, работещи с хора. Преведохме и книгата на Майкъл Балинт „Лекарят, неговият пациент и болестта“. Майкъл Балинт е лекар, психиатър и психоаналитик, който за първи път прави и въвежда Балинтови групи. Организира групи за социални работници в Лондон, а след това и за общопрактикуващи лекари. Балинтовите групи са метод, при който се работи в групов контекст. В началото общопрактикуващият лекар представя своя проблем в групата и тя му помага да разбере неща както за себе си, така и за пациента. Фокусът не е да го съветват, да го съдят и да му казват какво по-добре да направи, а върху взаимоотношението лекар-пациент. И това е свързано с много несъзнавани неща. Присъствието в Балинтовата група не касае само външните фактори, които могат да се отразят на професионалиста, така че да стигне до бърнаут, но ни насърчава да се обърнем навътре и да научаваме повече неща за себе си.

    Участието в Балинтова група е изключително възнаграждаващо, защото човек се чувства комфортно, стига да е работил дълго в нея и да има кохезия. Човек може да се огледа, без да се страхува, може да каже какви грешки прави и да се поучи от другите. Ключовото, което се постига, Балинт нарича малка, но съществена промяна в личността на лекаря. Защото лекарят започва не просто да сравнява себе си с другите, а да забелязва слепите си петна и неработещите начини на общуване с пациента. Така той става по-добър, но и пациентът му се чувства по-добре. 

    За кого е полезен Балинтовият метод?

    Колко голяма е една Балинтова група?
    Обикновено между 8 и 12 души и се работи в рамките на час и половина – два. Има много ясен алгоритъм на водене. Може да се разгледа детайлно един случай и в зависимост от желанието и ангажиментите на хората, срещите могат да са всяка седмица или веднъж месечно. Интересното е, че Балинтовата група не е нито тренинг група, нито терапевтична група, защото хората не влизат за терапия. Тя съчетава елементите и на двете. 

    Освен със здравни професионалисти, с друг тип професионални общности работите ли?
    В световен план Балинтовият метод е много популярен в здравната общност. В Европа една голяма част от страните са го включили в академичните си програми. Повече от 25 са страните, които членуват в Международната Балинтова Федерация. Някъде се работи и с мениждъри и професионалисти, но ние имаме опит предимно със здравни професионалисти. Например групата, която аз водя, продължава вече13-та година. Започнахме с проект, който трябваше да продължи 9 месеца, но се събираме и до днес.

    Много често, за да се справяш със стреса, особено в силностресови професии, трябва да изолираш емоцията. И колкото повече се изолираш, правиш се, че си железен и че това не те докосва, толкова повече се самозалъгваш. Работейки в такива ситуации, ние сме изложени на този стрес и това се нарича вторична травма. И ключовото тук е да позволим на човек да вентилира, да каже какво се е случило и да бъде зачетен. Това, което се случва в групата, е че можеш да се огледаш, да си приет, да намериш среда, в която се чувстваш добре и нямаш страх да говориш. Защото всички знаем какво се говори за общопрактикуващите лекари – че не си гледат работата, че са само едни търговци и т.н. Всичко това е много травмиращо. 

    Първото нещо, което можем да направим в ситуация на стрес

    Вие самата също работите с хора. Как се справяте със стреса и с моменти на прегаряне?
    Със сигурност съм била в много сериозен стрес, който не е бил предизвикан само от работата ми с хора. Стресът е комулативен и е свързан не само с професионалната среда, но и с живота извън нея. И особено когато се наслоят много такива неща и не успяваш да намериш време за себе си, си много податлив на това да изгориш. Много често пациентите ме питат какво правя, след като всеки ден се срещам с такива като тях. Едното от нещата, които правя за себе си, но и за клиентите си, е да използвам техники за управление на стреса. 

    Дайте пример за такава техника - нещо бързо и лесно, което може да направим в стресова ситуация?
    Дишайте дълбоко. Това е много популярно, но и много ключово. „Дишай дълбоко“ - кажете това на човек, който не може да се качи на самолет или на някой, който получава паническа атака в самолета. Дишането и дихателните техники са едно от нещата, които можем да приложим в такива ситуации. Напоследък много навлизат и техники от сферата на т.нар. енергийна психология, които са комбинация между Изтока и Запада. Не мога да не спомена и ключови неща като спорт, йога, медитация, релаксация, туризма и т.н. Важно е свободното време да е ангажирано и да не губим връзката си с приятелите особено когато сме напрегнати и да не казваме: „Не, това и това трябва да свърша, не мога да дойда сега“.  

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    Политически хаос в Италия: премиерът подаде оставка
    Президентът трябва да реши дали да свика предсрочни избори или да състави нова коалиция
    преди 5 часа
    Топ икономист: Има 70% шанс за рецесия в Европа
    Петте най-големи икономики на Стария континент са разсеяни от собствените си проблеми и не са ангажирани с политики за растеж, счита главният икономист на Allianz
    преди 7 часа
    Шефът на Lufthansa: Ще останат 12 авиокомпании в света
    Отслабващата икономика ще ускори консолидацията на сектора, счита Карстен Шпор
    преди 11 часа
    13 са кандидатите за АЕЦ "Белене"
    Вижте кои компании имат интерес да стоят втората АЕЦ у нас