Парадоксът на провала и успеха

Когато Пабло Пикасо бил вече старец, веднъж седял в едно кафене в Испания, драскайки си по една използвана салфетка. Държал се съвсем небрежно и си рисувал каквото му щукнело в момента. 

Близо до него обаче една жена го гледала със страхопочитание. След известно време Пикасо допил кафето си и смачкал салфетката, за да я хвърли в кошчето за боклук.

Жената го спряла. 

- Почакайте – казала тя. - Може ли да ми дадете тази салфетка, на която рисувате? Ще ви платя.

- Разбира се – отвърнал Пикасо. - Двайсет хиляди долара.

Жената подскочила, сякаш някой я убол.

- Какво? Отне ви сигурно две минути да го нарисувате!

- Не, госпожо – отвърнал Пикасо. - Отне ми повече от шейсет години да го нарисувам.

Напъхал салфетката в джоба си и си тръгнал.

Усъвършенстването в каквото и да било е базирано на хиляди малки провали, а величината на успеха зависи от това колко пъти сте се проваляли. Ако някой е по-добър от вас в нещо, това най-вероятно е така, защото се е провалял повече пъти от вас. Ако някой е по-слаб от вас в нещо, то най-вероятно причина е, че не е минал през целия болезнен опит на учене като вас.

По някое време повечето от нас стигат до място, където ни е страх да се провалим, инстинктивно отбягваме провала и се придържаме само кът това, което е пред нас, или само към онова, в което сме станали добри. Това ни ограничава и задушава. Можем да постигнем истински успех само ако се заемем с нещо, в което сме готови да претърпим провал. Ако не сме готови да се провалим, значи, не искаме да постигнем успех.

Из „Тънкото изкуство да не ти пука“ от Марк Менсън, ИК „Хермес“