Всичко, което си струва да правим, изобщо не е забавно, почти никога не става бързо и определено не е лесно
Всяко значимо нещо в живота ни изисква упорита работа, а между мечтата и нейното осъществяване понякога се извива дълга крива линия. Някои от нас са по-подготвени да приемат този факт в сравнение с други. Предразположени сме да искаме резултати веднага – или най-късно на следващия ден. Искаме ги, но без да изразходваме много усилия. Но като изключим редките случаи, при които късметът ни е проработил, обикновено не получаваме възнаграждението си още на мига.
Оставайки неудовлетворени от очакването на незабавен успех, ние се обезсърчаваме и се отказваме. Истината е, че всичко, което си струва да правим, изобщо не е забавно, почти никога не става бързо и определено не е лесно, пише популярният предприемач и автор Майкъл Хаят в „Твоята най-силна година” (Intense). Напредъкът е бавен процес. В осъзнаването на това според Майкъл могат да ни помогнат пет елемента:
1. Перспективата. Обърнете внимание на кариерното развитие на големи лидери, иноватори или атлети. Дали та се се изстреляли на върха, без да преодолеят никакви трудности? Обикновено не. Пречките, обратите и дори неуспехите са част от пътя към успеха. Това важи за всички. Не можем да се надяваме, че точно ние ще бъдем изключението.
2. Концепция. Обикновено, когато преосмислим разочарованията си, успяваме да намерим опора, върху която да стъпим, и да се изтласкаме напред. Например какви възможности би могло да ми открие това препятствие? Как мога да се развивам в тази ситуация?
3. Самощадене. Перфекционизмът и самоосъждането със сигурност ще ни отклонят от пътя. „Ако нещо си струва да се свърши, то си струва да се свърши, макар и зле“, е казал Гилбърт Кийт Честъртън. Тези думи винаги ме разсмиват. Те обаче съдържат съществена истина: по-добре работата да е зле свършена, отколкото да е перфектно несвършена. Дайте си малко почивка и продължете да упорствате.
4. Усещане за свободна воля. Ако съхраним правото си на свободна воля, можем да оцелеем в моментите, когато мечтите ни престанат да са забавни, бързи и лесни за осъществяване.
5. Вашето „защо“. Според личния ми опит онова, което ме крепи по пътя ми напред, е отговорът на въпроса: „Защо изобщо правя това?“. После се опитвам да си припомня мечтата си. Човек преминава през трудна среда, за да постигне целите си, само ако истински желае онова, което се намира отвъд дискомфорта.