Още ли се лутате или стъпихте на пътя си?

Консуматорската култура много я бива да ни кара да искаме все повече и повече. Изкарвай повече пари, посети повече страни, натрупай повече опит, излизай с повече жени... Години наред и Марк Мейсън мисли така. Днес обаче авторът на бестселъра „Тънкото изкуство да не ти пука“ (ИК „Хермес“) е на друго мнение...

„Сега, когато съм подхванал трийсетте, вече мога да призная, че обвързването по свой собствен начин предлага изобилие от възможности и преживявания, които в противен случай никога не бих имал, без значение къде съм ходил и какво съм правил. Когато преследвате широкообхватен опит, след всяко ново преживяване, след всеки нов човек възвращаемостта на набрания опит намалява. След като сте напуснали родината си, първата страна, която посетите, ще предизвика огромна промяна в мирогледа ви, защото нямате никакъв опит, с който да сравните новото. Обаче ако сте били в 20 страни, 21-вата добавя съвсем малко. А ако си бил в 50, 51-вата добавя още по-малко.

Същото важи и за материалните ценности – пари, хобита, работа, приятели и романтични/сексуални партньори. Колкото повече остарявате, толкова повече опит натрупвате и всяко ново нещо ви влияе по-малко и по-малко. Първият  път, когато пих на едно парти, беше вълнуващо. Стотниятт бе забавно. Петстотният вече изглеждаше като нормален уикенд. А хилядният – отегчителен и незначителен.

Големият удар лично за мен през изминалите няколко години бе да си позволя да се отдам на нещо. Реших да зарежа всичко, с изключение на най-добрите хора, най-добрия опит и най-добрите ценности в живота ми. Изоставих всички мои бизнеспроекти и реших да се отдам само на писане. Оттогава насам уебсайтът ми стана по-популярен, отколкото изобщо си бях представял. Посветих се само на една жена и с изненада установих, че този начин на живот си струва много повече от краткотрайните ми залитания опреди това. Отдадох се на едно-единствено географско местоположение и вложих много повече в истинските си и стойностни приятели.

И това, което открих, бе нещо абсолютно аинтуитивно – в отдаването има свобода. Открих повече възможности и положителната страна на това да отказвам различни възможности, които биха ме разсеяли от целта, за сметка на това, което избрах за значимо за мен.

Отдаването ви носи свобода, защото вече не се разсейвате по маловажни и повърхностни неща. Отдаването ви носи свобода, защото изостря вниманието ви, насочвайки го към това, което би ви направило най-здрави и щастливи. Отдаването на едно нещо прави вземането на решение по-лесно и премахва страха от грешка. А като знаете, че това, което вече имате, е напълно достатъчно, защо да се притеснявате да преследвате още нещо. Отдаването ви позволява да съсредоточите вниманието си върху малкото наистина важни цели за постигане на голям успех.

Да, широкообхватният опит е необходимо и желано нещо, когато си млад – в края на краищата поемаш своя път в живота и трябва бързо да разбереш на какво си струва да се посветиш. Обаче златото се крие в дълбочината. И трябва да се посветите на едно нещо, за да можете да достигнете по-надълбоко и да го изкопаете. Това важи за отношенията ви с околните, важи за кариера, за постигане на висок стандарт на живот – важи за всичко.“