понеделник, 22 юли 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2450 прочитания

    Осмелявате ли се да нарушите правилата?

    Поставяйте под въпрос всичко, на което са ви учили, и не живейте според правилата на другите е посланието на новата книга на Ричард Темплар „Правила за нарушаване“
    04 февруари 2019, 15:25 a+ a- a

    От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители и приятели ни заливат с купища полезни указания, принципи и аксиоми, водени от желанието да ни помогнат да живеем по-добре. Проблемът е там, че много от техните съвети просто не са верни, поне не и през цялото време. И все пак те оказват огромно влияние върху нас, независимо дали го съзнаваме или не.

    Как да отделим ценното от излишното? Златото от пясъка? Според автора на „Правилата на живота“ и „Правилата на хората“ Ричард Темплар отговорът е много прост.

    Мислете. Поставяйте под въпрос всичко, на което са ви учили, и не живейте според правилата на другите, докато не прецените доколко са валидни за вас. Няма значение дали сте на 18 или на 80 − преразгледайте уроците, научени в детството, и решете дали още имат значение за вас. Бъдете честни със себе си. Това е вашият живот. Защо да не го живеете по своя начин?

    В последната си книга - „Правила за нарушаване“, която излиза в България на 7 февруари 2019 с логото на „Обсидиан“, Ричард Темплар отново ни повежда в дебрите на човешкото поведение с много чувство за хумор и присъщата си мъдрост. За разлика от всички досега излезли правила, този път Темплар не ни учи кои от тях да спазваме, а кои можем – и понякога направо си трябва – да нарушим. 

    Публикуваме въведението към книгата и едно от правилата за нарушаване, без редакторска намеса: 

    „Докато сте деца, хората около вас се надпреварват да ви пълнят главите с всевъзможни правила и норми: „Да искаш не означава да получиш“, „Най-хубавите неща в живота са безплатни“, „Прекалената близост поражда неуважение“, „Търпението е добродетел“. Съветите идват от семейството и от училището. Някои ви биват втълпени, други възприемате сами. С течение на годините натрупвате все повече убеждения, принципи и аксиоми, които приемате за даденост, без дори да се замислите върху тях. И когато престъпите прага на зрелостта, се оказва, че живеете съгласно смесица от т.нар. „правила“, често без дори да го съзнавате. Нерядко се замисляте какво всъщност означават едва когато ги издекламирате на приятел в нужда и се запитате: „Това пък как ми хрумна?“. 

    Проблемът е, че тези принципи и правила, раздавани от доброжелатели под формата на „съвети“, твърде често се разминават с истината. Вярно, голяма част от тях са полезни и приложими, но само при определени обстоятелства. Нерядко човекът, от когото сте ги научили, е забравил да ви обясни, че има моменти, в които е добре да не им обръщате внимание или дори да направите точно обратното.

    Важно е да се научите да поставяте правилата под съмнение и да мислите със собствената си глава, вместо безропотно да следвате чужди принципи. В противен случай ще си причините излишни страдания. Научете се да се осланяте на собствената си преценка (ето ви Правило, на което неизменно можете да се доверите). 

    Не твърдя, че всичко, на което са ви учили, е грешно, независимо дали става дума за дежурни поучения или ценности, в които са ви възпитали родителите ви. Напълно съм съгласен например, че е добре „три пъти да се мери и един път да се реже“. Но съм достигнал до този извод сам след внимателно премисляне. От друга страна, смятам, че понякога не е зле да „сменим коня насред реката“. И не съм съгласен, че „нападението е най-добрата защита“, въпреки че понякога не ни остава друг избор. А парите категорично не са „коренът на всяко зло“. Не можем да виним за всичко бездушните монети и банкноти. 

    Възможно е тези т.нар. правила да не са формулирани като пословици и поговорки. Някои са популярни народни вярвания. Възможно е да звучат по десетки различни начини, но реално се свеждат до едно и също, а то често е безсмислено или напълно безполезно. 

    След като написах „Правилата на живота“ и още няколко книги на тема „Правила“ (посветени на навиците на хора, които умеят да живеят пълноценно и да извличат най-доброто от живота), ми стана ясно, че хората обожават правилата. А това е част от проблема. Толкова обичаме правилата, че дори не се замисляме. Често получавам имейли от хора, осъзнали, че живеят според уж общоприети правила – добронамерени съвети или схващания, които са възприели съвсем неусетно. Ето защо реших да напиша тази книга – за да хвърля светлина върху безполезните принципи и навици, на които се осла­нят мнозина от нас, и да проверя дали ще издържат проверката на времето. 

    Мислете. Това е основното послание на тази книга. Поставяйте под въпрос всичко, на което са ви учили, и не живейте според правилата на другите, докато не прецените доколко са валидни за вас самите. Независимо дали сте на 18 или на 80, преразгледайте уроците от детството и помислете дали са приложими днес. Запитайте се: „Защо вярвам в това?“, „Този съвет помага ли ми?“. 

    С тези думи съвсем не ви давам разрешение да пренебрегвате важни правила и ценности само защото не ви допадат. (Не съм такъв човек – не ви е нужно разрешението ми за каквото и да било.) Не това е пътят към щастието и успеха. Бъдете честни със себе си и ще откриете, макар и неохотно, че всъщност сте съгласни с някои принципи, които не са ви съвсем по вкуса. Важното е да не възприемате безкритично чужди ценности. Когато „пораснете“, ще можете да си създадете свои принципи. 

    И така, представям ви така наречените „Правила“, които горещо ви препоръчвам да нарушавате. Поне от време на време. С изненада установих, че именно те са широкоразпространени сред всякакви обществени прослойки. В края на всеки коментар ви предлагам по-надежден и изпитан „заместител“, или истинско Правило. Надявам се да са ви от полза. Можете да споделете впечатленията си на www.facebook.com/richardtemplar. Не обещавам, че ще намеря време да ви отговоря, но ще прочета писмото ви с най-голям интерес. За мен ще е удоволствие да разбера кои правила сте успели да нарушите успешно. 

    Ричард Темплар

    Правила за нарушаване

    Правило №1

    Успехът се измерва с престижна работа и високи доходи

    Мнозина с готовност ще ви обяснят, че никога няма да постигнете успех, ако не направите това или онова. Готов съм да се обзаложа, че вече сте чували мъдрости от рода на: „Нищо няма да постигнеш, ако не запретнеш ръкави и не работиш здравата/не завършиш университет/не си взе­меш изпитите/не си намериш „свястна“/добре платена работа“. Сещате се за какво говоря.

    Я чакайте малко! А какво точно разбирате под „успех“? И само един път ли води към него?

    Родителите, учителите и добронамерените приятели, които ви дават подобни съвети, вероятно изхождат от мисълта, че основната ви цел в живота е да се сдобиете с хубава къща, много пари или висок пост. 

    Да допуснем, че те са прави и целта ви е именно тази. Действително ли единственият начин да я постигнете е да си вземате изпитите с отличие, да завършите висше образование, да получите добра работа и да се изкачите по корпоративната стълбица? Разбира се, че не. Да, това безспорно е един от начините, но далеч не е единственият. Стотици хора са напуснали университета, без да завършат, и пак са успели да натрупат състояние. 

    А и кой казва, че успехът се изчерпва с пари и престижна работа? Вярно, че понякога ги използваме като мерило, но има и други критерии. Единственият начин да прецените какво означава успехът за вас е да установите кое ви носи удовлетворение. За някои хора това наистина е скъпа кола или влиятелен пост. Ако това се отнася и за вас, добре. 

    Но ако подобни неща ви се струват несъществени, явно сте от хората, които търсят нещо повече в живота. Възможно е за вас успехът да означава голямо семейство с много деца или работа, която ви оставя време и за други интереси. Възможно е за вас успехът да е свързан с удов­летворението, че помагате на другите, или с интересна професия, която ви поглъща изцяло, макар заплащането да е ниско, а шансовете за издигане – нулеви.

    Познавам мъж, който се почувства истински доволен от живота едва когато постигна финансова независимост и се установи да живее в планината в Уелс в компанията на своето куче. Познавам жена, която усети, че е успяла, когато си купи апартамент в Лондон, въпреки че нямаше изгледи за кариерно развитие. Познавам хора, за които успехът означава да напуснат града и да заживеят в провинцията, с непретенциозна работа и далеч по-малка къща. Познавам и такива, които са готови да се захванат с всякакво занимание, стига да е на открито. Единият ми син се чувства безкрайно щастлив на яхтата, която ремонтира с години, и е готов да се захване с всякаква работа, стига да му остават време и средства да я поддържа. Чувства, че е постигнал успех, защото я е превърнал в свой дом. 

    Дори онези, които копнеят за по-традиционната формулировка на успеха, имат различни виждания по въпроса. Някои искат пари, за да парадират с тях, други – за да почувстват известна сигурност. Някои се стремят към престижна работа заради статута, други – заради предизвикателството. Ние сме различни. И все пак за почти всички постигането на успех означава упорит труд и ясна цел. Само вие знаете каква е вашата цел. 

    Не позволявайте на други да ви казват какво е нужно, за да успеете, защото нямат представа какво означава успехът за вас. А вие, от своя страна, трябва да помислите какво искате да постигнете, иначе не бихте могли да полагате усилия в нужната посока.

    Сами определяте какво е успех.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Комисията за защита на личните данни започна проверка в НАП
    Комисията трябва да излезе със становище до 16 август
    преди 4 часа
    „Агрополихим” ще инвестира 26 млн. лв. в завод край Девня
    Ще бъдат разкрити нови 12 работни места
    преди 4 часа
    Какви са правата ни, когато сме на път в ЕС?
    Какво трябва да знаем при отменени или закъснели полети, влакове и автобуси?
    преди 5 часа
    Фирма от Русе въведе 4-дневна работна седмица
    Все повече компании по света изпробват тази практика