вторник, 18 юни 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4918 прочитания

    Седем мита за професията „Програмист“

    Вижте кои са погрешните схващания за професията според Лиляна Халембакова, HR мениджър в българския офис на софтуерната компания DataArt
    07 февруари 2019, 16:40 a+ a- a

    Лиляна Халембакова, HR мениджър в българския офис на софтуерната компания DataArt

    Програмирането става все по-популярна професия както сред младите хора, които тепърва избират своето професионално поприще, така и сред експерти от други области, които решават да се преквалифицират на по-късен етап. Съществуват обаче редица погрешни схващания относно професията „Програмист“, които са доста често срещани. Лиляна Халембакова, HR мениджър в българския офис на софтуерната компания DataArt разказва повече по темата и споделя кои са най-често срещаните митове относно хората, занимаващи се с разработка на софтуер:

    МИТ 1: „Нужно е да имам сериозни математически познания, за да стана програмист“
    Въпреки че програмирането предполага по-техническо и математическо мислене, силните познания в математиката съвсем не са задължително условие. Разработчикът трябва да бъде добър в писането на код, а не толкова в писането и решаването на формули. „Нека не бъдем крайни, разбира се, че добрите познания по алгебра са от значение. Но дори и това вече може да бъде компенсирано, тъй като съществуват библиотеки и плъгини, които могат да се приложат директно в кода, за да решат математически и алгоритмични задачи“.

    МИТ 2: „Твърде късно е да се захващам с програмиране, тъй като вече имам друга професия“
    Никога не е късно човек да се посвети на нещо ново и да го изучи, всичко е въпрос на мотивация и на умения, смята Лиляна Халембакова. „Понякога по-голямата мотивация може да компенсира липсата на дадени умения. Свидетели сме на редица примери с хора, които са се преквалифицирали след 30 години и са започнали да изучават писането на код, след което са станали доста добри разработчици. Напоследък все повече професионалисти от хуманитарни специалности и дори такива с изцяло творческа насоченост успяват да се прехвърлят към програмирането, при това – доста успешно. Нужни са просто упоритост, търпение и реалистични очаквания, но опитът ни показва, че няма нищо невъзможно“, допълва тя.

    МИТ 3: „Всеки програмист получава много висока заплата“
    В това твърдение има, както истина, така и доста голяма заблуда. Заплащането е основният мотивиращ фактор за голяма част от хората, решили да се занимават с програмиране. Според Халембакова, именно затова е важно да се разясни на всеки прохождащ в професията какви следва да бъдат реалистичните му очаквания и как правилно да подреди приоритетите си. „Не очаквайте да започнете да получавате огромна заплата още в самото начало, без да сте показали какво можете и как бихте допринесли за съответния проект или компания“, съветва тя и допълва: „Голяма част от хората стартират първата си работа като стажанти, където заплащането е минимално, а понякога дори липсва. Но пък именно така трупат опит в реални условия, което е много по-ценно от който и да е курс или диплома. В работна среда един прохождащ разработчик се учи от хора с опит и се сблъсква с реални казуси и проекти. Колкото повече израства в познанията и уменията си, толкова повече се увеличава неговата стойност и съответно - става високоплатен и търсен кадър“.

    МИТ 4: „Програмирането е професия, типична за скучни и не особено социални хора“
    Отдавна отмина времето, в което програмистите се свързваха с трудно комуникиращи и лишени от социален живот личности. Все по-сериозната популярност, която професията придобива, я превръща в предпочитана сред широк кръг от хора, които имат разнообразни интереси. „Хората са различни, както при всяка професия. Но определено би било погрешно, ако генерализираме с някакъв обобщен образ. Както стана ясно, съвсем не е нужно програмистът да е математически гений с по-особен тип мислене, за да бъде добър в това, което прави“.

    МИТ 5: „Програмирането е мъжка професия“
    Това отново е мит. Въпреки че мъжете преобладават, ИТ секторът привлича и доста представители на нежния пол. Все повече жени се насочват към информационните технологии, като през последните три години кандидатите за работа за позиции, свързани с програмиране, са се увеличили с 44%, сочат данните на DataArt. България оглавява класацията с най-много жени, заети в ИТ сектора (33% у нас, като средно в Европа те са 15%, показват данни на Евростат).

    „Това съвсем не е изненадваща тенденция. Високите заплати в ИТ бранша се превръщат в мотивиращ фактор както за мъжете, така и за дамите. Освен това много от ИТ компаниите са доста по-либерални и не изискват спазване на стриктен работен график от 9 до 18 ч. А това се оказва изключително ключово за жени, които имат деца или планират скоро да станат майки. Противно на очакванията, софтуерният бранш дава повече възможности да се съчетаят професионалните и лични ангажименти в сравнение с останалите професии“, споделя HR мениджърът.

    МИТ 6: „Програмистите работят до късно и по много часове“
    Сигурно вече си представяте програмист с подпухнали очи, който по цяла нощ стои пред екрана, пишейки код, а около него са разхвърляни кутии от пица и кенчета от енергийни напитки. Е, стига толкова клишета. Не че това не се случва, но като цяло условията на труд за хората в ИТ сектора са едни от най-добрите по отношение на грижа за служителите, тяхното право на лично време и на социални придобивки.

    „Повечето компании осигуряват зали за релакс и игри, допълнителни дни отпуск, възможност за гъвкаво работно време, здравословно меню и т.н. Разработчиците са хора като всички останали, те имат семейства, деца, социален живот и съвсем не се вписват в представата за нощна птица, прекарваща живота си пред монитора. Дори и да има такива, те са изключение от правилото и това е по-скоро личен избор, а не практика поради тежки изисквания от страна на работодателите. При нас повечето колеги си тръгват от офиса в 18 ч., без да се налага да си „носят“ работа у дома, а ако решат да работят от вкъщи, имат това право“.

    МИТ 7: „Трябва да се насоча към най-перспективния програмен език“
    Доста често се среща схващането, че е важно да изберем онзи „най-перспективен“ програмен език, който да изучаваме и пред който всички останали технологии нямат чак такава стойност.

    „Тази представа кара начинаещите програмисти дълго да проучват и да се чудят към какво да се насочат. Но истината е, че няма „по-перспективен“ и „по-малко перспективен“ програмен език, както не можем да кажем, че е по-добре да владееш френски, отколкото испански. Това е доста комплексно и следва да бъдат взети предвид редица фактори. Разбира се, има програмни езици, за които се търсят много повече разработчици – например .NET или Java. Но в същото време, ако сте много добър в някоя не чак толкова популярна технология, това повишава вашата конкурентност и прави цената на вашия труд по-висока. Така че универсално правило няма“, смята Халембакова. Според нея, вместо един начинаещ програмист да се фокусира върху отговора на въпроса за най-перспективния програмен език, може да се съсредоточи върху основите на писането на код и след това да продължава да учи и да се развива.

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    ЕК отчете 425 пречки пред европейските фирми на световния пазар
    Протекционистичните мерки нанасят загуби в размер на милиарди евро годишно за европейските предприятия
    преди 15 часа
    България се присъедини към Центъра за киберотбрана на НАТО
    Организацията подкрепя държавите-членки и НАТО с експертиза в областта на киберотбраната в сферата на технологиите, стратегиите, операциите и правото
    преди 17 часа
    Кои са лидерите по инвации в ЕС?
    България продължава да е на дъното, показва ново проучване
    преди 18 часа
    До 2020 у нас ще заработи суперкомпютър
    Той ще бъде най-мощният в Източна Европа, сред първите 10 в Европа и топ 50 в света
    преди 20 часа
    "Есетере България" откри втора дестилерия в Добрич
    Фирмата откри над 50 нови работни места