Завиждате ли на другите?

Мислили ли сте си, че някои хора се раждат с късмет и искали ли сте да бъдете на тяхно място? Помислете отново... Това ни препоръчва Ричард Темплар в последната си книга „Правила за нарушаване“, която излезе наскоро в България („Обсидиан“). Вижте защо:

„Случва се да помечтаем да сме на мястото на друг – да притежаваме вещите му, уменията му, таланта, приятелите, парите, начина му на живот. Но това се дължи на факта, че виждаме единствено онова, което се намира на повърхността, онова, което ни позволяват да видим. А и вероятно забелязваме само нещата, на които завиждаме. В училище в класа ми имаше едно момче, което беше отличник по всички предмети. Беше толкова умен, че почти не му се налагаше да учи. Как ми се искаше да бъда като него! Минаха години, преди да разбера, че той всъщност полага много повече усилия, отколкото предполагах. Беше умен, но не и гениален. А причината за усърдието му бяха строгите му родители, които не му позволяваха да гледа телевизия или да излиза навън, докато не свърши всички поставени задачи. Сега мога само да се радвам, че не се намери кой да размаха вълшебна пръчица и да ме постави на негово място – щях да се чувствам ужасно.

Като се замисля, много от съучениците ми са преживявали какви ли не травми, без никой да разбере. Алкохолизъм, смърт, развод, насилие... Това не се е променило и сега, когато съм възрастен – вероятно не знам и половината от онова, което се случва с хората около мен. Затова престанах да завиждам на другите – няма как да съм сигурен, че наистина искам да съм на тяхно място. Ако не друго, поне знам кой съм, какво съм, къде се намирам. В мир със себе и донякъде имам контрол над живота си, което не е малко. Пък и дори в момента да изглежда истински щастлив и богат, кой знае какво ще му се случи след време? Напълно възможно е след няколко години всичко да рухне и тогава ще чувствам облекчение, че не съм на негово място.

А замисляли ли сте се някога за онези, които завиждат на вас? Обзалагам се, че не са малко. Може би завиждат заради цялата съвкупност от качества, които притежавате, или за някоя  конкретна черта от характера – самоувереността ви, футболните ви умения, приятелите, социалните контакти, университетската диплома. Ние, хората, имаме неприятната способност да приемаме за даденост онова, което притежаваме,  и да се фокусираме върху нещата, които ни липсват. Може би е хубаво по-често да се поглеждаме отстрани, през очите на другите. У всеки от нас са съчетани и положителни, и отрицателни качества, а вашата комбинация не е нито по-добра, нито по-лоша от тази на когото и да било.

Има и още нещо – докато се вторачвате в другите, ще ви бъде трудно да оправите нещата, които не харесвате в собствения си живот. Вместо да губите време в копнежи по онова, което притежават другите, защо не помислите как сами да постигнете това, което искате? С повечко действия и по-малко самосъжаление няма да има за какво да завиждате.“