Немският психолог и автор Щефани Щал пред Economy.bg
-cfa29e4fee.jpg)
„При множество конфликти може да се забележи, че се карат не двама възрастни с добро самочувствие, а техните вътрешни деца“, пише в книгата си „Das Kind in dir muss Heimat finden“ (бел.ред.: „Детето в теб трябва да намери дома си“) немският психолог и автор Щефани Щал.
Три поредни години книгата е №1 бестселър на немското списание Spiegel. В нея авторката твърди, че подсъзнанието ни контролира 90% от нашите преживявания и действия. Рядко обаче ние си даваме сметка за това. При вътрешното дете Щал разграничава между слънчево дете и дете на сянката. Второто символизира негативните ни преживявания от детството – чувството на тъга, страх, безпомощност; при слънчевото дете става дума за спонтанност, любопитство, желание за приключения. Според това какво им се случва, децата изграждат в себе си различни вярвания за това как функционира света. Типични негативни твърдения, които се отразяват по-късно на самочувствието ни, са: „Не струвам“, „Нежелан съм“, „Не заслужавам да бъда обичан“, „Не съм достатъчен“, „Не съм важен“. За да се справим с тези чувства, ние изграждаме защитни стратегии като: стремеж към перфекционизъм, стремеж към хармония и напасване, стремеж към власт, стремеж към контрол и т.н. Според Щал повечето проблеми в живота ни, особено при междуличностните отношения, се дължат именно на тези стратегии. Когато сме наясно с тях, по-лесно можем да ги разпознаем и регулираме, така че да се върнем към състоянието на слънчевото ни дете, счита авторката. В книгата тя представя различни практически упражнения за постигането на това.
Сред бестселърите на Щал е и книгата „Jeder ist beziehungsfähig. Der goldene Weg zwischen Freiheit und Nähe“ (бел.ред.: „Всеки е способен да изгради успешна връзка. Златната среда между свобода и близост“). Последната й книга от декември 2018 е "Nestwärme, die Flügel verleiht" (бел.ред.: „Топлината на семейното гнездо, която дава крила“) - своеобразен наръчник за родители. У нас е преведена и издадена единствено книгата й „Jein! Bindungsängste erkennen und bewältigen“ („Да, ама не! Искам, но не ми стиска“).
На какво се дължи епидемията от депресия днес, как ни влияят технологиите, може ли човек сам да се справи с душевните си страдания и кога е време да се потърси професионална помощ - Economy.bg попита немския психолог и автор Щефани Щал.
Щефани, с какви проблеми идват най-често хората при Вас?
Идват доста хора, които имат проблеми с връзките. Те са като заседнали в отношения, от които не могат да си тръгнат, дори и когато партньорът им се държи зле с тях.
Депресията е във възход по цял свят. Световната здравна организация говори дори за невидима епидемия, която е сред водещите причини за смъртност. На какво се дължи тази криза?
Хората говорят много по-открито за тези проблеми. Има и повече информация, така че човек да може да определи състоянието си като депресия. Това допринася за намаляване на броя на недекларираните случаи. Освен това ставаме свидетели на едно „психологизиране“ на обществото. Това означава, че хората са по-осъзнати по отношение на това как се чувстват.
Броят на хората с клинична депресия в западния свят обаче през последните години остава сравнително непроменен. Така че, обективно погледнато, няма нарастване на случаите на депресия.
Допринасят ли технологиите за нарастване на душевните разстройства?
Напротив, те допринасят за по-добри връзки и интеграция и по този начин могат да противодействат на самотата. Има и изследвания, които показват, че връзки, започнати в интернет, са по-щастливи и по-трайни от останалите. На мен това ми се струва правдиво: в интернет хората имат време да се опознаят истински, докато в реалния живот бързо можете да се влюбите до уши и да изгубите разума си.
Социалните медии са проблематични само, когато се използват по пристрастяващ начин. Пристрастяването към интернет допринася за влошаването на психичното състояние.
Всички наши проблеми ли се коренят в детството ни?
Често проблемите ни тръгват от детството. Раждаме се с неразвит мозък: едва 25% от синапсите са формирани при бебетата. Всичко останало се изгражда в първите шест години. Затова родителите ни имат огромно значение за нашето изграждане. От мама и тати научаваме дали сме същества, заслужаващи любов, и как функционират отношенията. Когато родителите ни дават твърде малко топлина и усещане за сигурност, това се запечатва дълбоко в нас и се отразява на самоувереността ни. Защото малкото дете не си мисли: „Мама и тати имат „разстройство на привързаността“, а си внушава: „Аз не съм ок! Аз не заслужавам да бъда обичан!“ Подобни вярвания залягат като дълбоки психични програми в живота ни като по-възрастни.
Може ли човек сам да се справи? Кога трябва да се потърси професионална помощ?
Винаги казвам, че моите книги са като самотерапия за всички „нормално сбъркани“. Уловите ли червената нишка, можете да напреднете значително и самостоятелно. Независимо дали ходите на психотерапевт или четете книги със съвети, по-важното е да поемете сами отговорността за по-нататъшното си развитие, а не да се надявате на случайно „избавление“. Понякога една лоша терапия може да ви навреди много повече, отколкото един наръчник. От друга страна, един добър терапевт може да ви бъде много полезен.
Може ли човек да се репрограмира да бъде щастлив?
В крайна сметка всички процеси на промяна изискват да се научи нещо ново. Както можете да научите нов танц, така можете и да препрограмирате мозъка си. Това е научно доказано. Така че, ако работите последователно върху своите нагласи и поведение, тогава това ще има ефект.
Интервю: Детелина Калфова
