Ако искате да намалите стреса и да повишите качеството си на живот, не променяйте работното си време, а мисленето си, съветва известният психолог и лектор Гай Уинч
Колко често си казвате „Имам толкова много за вършене“, тръгвайки си от работа? Предъвкването на неща от работата, проиграването на едни и същи мисли и тревоги отново и отново, значително смущава способността ни да се възстановим и презаредим извън работа. Колкото повече предъвкваме работата, когато сме вкъщи, толкова по-вероятно е да изпитаме безпокойство в съня си, да се храним нездравословно и да сме в по-лошо настроение. Това може дори да повиши риска от сърдечносъдови заболявания и да възпрепятства изпълнителните функции на организма, основния набор от умения, необходими, за да работим качествено. Да не споменаваме въздействието върху връзките ни и семейния живот, защото хората около нас разпознават кога не участваме и умът ни е претоварен.
Предъвкването ограбва и от най-безценните ни моменти... Правим го извън работата, когато се опитваме да се отпуснем или да правим значими за нас неща, като това да играем с децата си, да излезем на среща с партньора си.
Наред с това работата от разстояние се е увеличила със 115% за последното десетилетие. И се очаква да се увеличи значително занапред. Все повече от нас губят физическата граница между работата и дома. И това означава, че напомнянията за работа ще могат да задействат предъвкването навсякъде в нашия дом.
Популярният психолог и лектор Гай Уинч също се сблъсква с тази реалност. Започва да си води дневник и установява, че губи 14 часа седмично в предъвкване на работата си. Така решава да започне битка с предъвкването. За нея той разказва на сцената на TED и дава няколко идеи, които всеки от нас би могъл да направи:
1. Трябват ви ясни граници. Трябва да определите кога се изключвате всяка вечер, кога спирате да работите. И трябва да бъдете стриктни. Когато се изключвате, изключете и известията си за имейл. А ако трябва да ги проверите, решете предварително кога ще е, за да не ви се бърка в плановете, и го правете само тогава.
2. Когато липсва физическа граница между работата и дома, трябва да създадем психологическа граница. Трябва да подмамим ума си, да определи работно и неработно време и пространство. Създайте ясна работна зона в дома си, дори да е малка, опитайте се да работите само там. Опитайте да не работите на дивана в хола или в леглото, защото тези места трябва да бъдат свързани с живота и... спането.
3. Когато работите от вкъщи, носете дрехи, предназначени за работа. И после в края на деня се преоблечете. Използвайте музиката и осветлението, за да промените атмосферата от работна на домашна. Превърнете го в ритуал.
4. За да превърнете предъвкването в продуктивна мисъл, трябва да го разгледате като проблем, който има нужда от решение. Запитайте се „Къде в програмата си мога да вмъкна задачите, които ме тревожат?“ или: „Какво мога да разместя в графика си, за да свърша това по-спешно нещо?“ или дори: „Кога имам 15 минути, за да прегледам програмата си?“. Всичко това са проблеми с решение. „Имам много работа за вършене“ не е.
Основата за създаването на баланс между работа и личен живот не е във физическия свят. В главите ни е. С предъвкването е. Ако искате да намалите стреса и да повишите качеството си на живот, не е задължително да трябва да промените работата или работното си време. Трябва да промените мисленето си, категоричен е Гай Уинч.
Вижте лекцията със субтитри на български език: