четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11231 прочитания

    Кризата с коронавируса е шанс да преосмислим ценностите си

    Тази криза може да ни научи как да възстановим връзката помежду си - световноизвестният журналист и писател Йохан Хари пред Economy.bg
    02 април 2020, 18:40 a+ a- a

    В какъв свят ще се събудим след кризата с коронавируса, на какво ще ни научи тя, какво ще надделее на глобално и чисто човешко ниво – сътрудничеството или изолационизма, време ли е за въвеждане на универсален базов доход – тези и други въпроси отправихме към световноизвестния журналист и писател Йохан Хари.

    Хари е автор на два бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“. Последната му книга „Изгубени връзки“ (изд. „Изток-Запад“) е преведена на 28 езика. В нея той разкрива истинските причини за депресията и начините за тяхното преодоляване. Другата му книга Chasing the Scream: The First and Last Days of the War on Drugs е преведена на 15 езика и в момента се адаптира за холивудски филм от режисьора и носител на „Оскар“ Лий Даниелс. Хари е публикувал статии в „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелес Таймс“, „Гардиън“, „Монд“, „Слейт“, „Ню Рипъблик“, „Мелбърн Ейдж“ и „Нейшън“. На два пъти е обявяван за журналист на годината от британския клон на „Амнести Интернашънъл“ за своите репортажи от войната в Конго и за нарушенията на човешките права в Дубай. Неговата TED презентация „Всичко, което си мислите, че знаете за пристрастяването, е погрешно“ е гледана над 40 млн. пъти във всички платформи, а последната му TED презентация This Could Be Why You’re Depressed Or Anxious има вече над 5 млн. гледания. Хари сподели пред Economy.bg, че току-що е приключил работата по третата си книга, която се очаква на пазара догодина.

    Йохан, коронавирусът ни изправи пред безпрецедентна криза. Историкът Ювал Харари я определи като „най-сериозната епидемия от 100 години“. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че сме „в състояние на война“. Как това се отразява на психическото ни здраве? Можем ли да очакваме увеличаване на депресията и тревожността сред хората?
    Според мен би било по-правилно да говорим за емоционално, а не за психично здраве. Отговорът на въпроса Ви е „да“, определено ще има ръст на болката и страданието. Но можем и да направим много за ограничаването му, като го използваме като инструмент, за да подобрим живота си.

    Какво имате предвид?
    Ще го обясня чрез написаното в книгата ми „Изгубени връзки“. Написах тази книга заради две странности, които не разбирах. Първата беше следната: аз съм на 40 години. Откакто съм на този свят, случаите на депресия и тревожност се засилват – във Великобритания, в САЩ, в Западния свят. Исках да разбера защо. Защо на толкова от нас ни е трудно да преживеем деня. Исках да разгадая това и защото лично мен ме касаеше. Когато бях тийнейджър, отидох при лекаря ми и му обясних, че се чувствам така сякаш болката се излива от мен. Опитвах се да разбера защо е така. Чувствах се и доста засрамен от това. Лекарят ми каза, че нещо не е наред с мозъка ми и единственото, което трябва да направя е да взимам лекарства. Те облекчиха малко състоянието ми. Взимах ги 13 години, но през повечето време все още бях депресиран. Започнах да се питам какво се случва. Защо все още се чувствам така? Така се впуснах в дълго пътуване по цял свят, интервюирайки най-влиятелните експерти по отношение на депресията и тревожността или просто с хора с различен поглед към темата. Това, което установих, е, че има девет причини за депресията и тревожността. Само две от тях са биологически. И за да отговоря на въпроса Ви за коронавируса, ще отбележа, че именно другите причини, сега, с тази криза още повече ще натежат.

    Да, в книгата Вие отбелязвате, че освен биологическите причини за депресията и тревожността има и други като: загуба на връзка с другите, загуба на връзка с природата, загуба на надежда и сигурност в бъдещето, липса на смислена работа. Точно в такъв момент се намираме сега: изолирани сме от другите, от работата, от природата. Как можем да удовлетворим тези потребности сега? Как можем да се справим със ситуацията? Какво ще препоръчате?
    Ще бъда честен, като Ви кажа, че ще е трудно. Ако можем да извлечем нещо положително от ситуацията, то е, че ще можем по-ясно да разберем какво предизвиква депресия в обществото. Така че когато излезем от тази криза да можем да изработим по-ефективен отговор на тревожността.
    Ще Ви дам два примера за това какво може да се направи. Едното е по отношение на самотата. Интервюирах водещия експерт по тази тема – чудесен учен на име Джон Качиопо. Той се запитал, защо самотата предизвиква депресия. Една от причините е, че нашите предци, които живеели в африканските савани, са били наистина добри в едно нещо. Те не били по-големи или по-бързи от животните, но били много по-добри в това да се обединяват в групи и да си сътрудничат. Както пчелите имат нужда от кошер, за да оцелеят, така и хората има нужда от племе, за да преуспеят. Дори още преди тази криза ние бяхме първото поколение, което направи излишно племето. Постоянно ни се казва, че можем да се справим с всичко сами. Това съответно ни накара да се чувстваме ужасно. Има огромен ръст на хората, които се чувстват самотни. Очевидно днес, когато трябва да спазваме социална дистанция, повече хора ще се чувстват така. Но проф. Качиопо ми каза нещо много интересно. След като дълги години изследвал хора, определящи се като самотни, той се запитал какво всъщност е самотата. Очевидно е, че ако попиташ някого дали се чувства самотен, всеки разбира какво имаш предвид. Но да дефинираш самотата, се оказало доста трудно. Защото инстинктивно ние приравняваме това да се чувстваш самотен с това да си сам. Но това, което установил проф. Качиопо, е, че усещането за самота не е свързано с това с колко хора се виждаш всеки ден. На всички ни се е случвало да отидем в нов град, напр. в Ню Йорк сте за първи път и отивате до "Таймс скуеър", заобиколен сте от много хора, но се чувствате самотен. Защото не споделяте нищо с тях. Или пък сте във връзка, която се разпада – другият човек все още е там, но вие се чувствате ужасно самотни. Проф. Качиопо се опитал да разбере защо е така. Това, което установил, е, че самотата не е физическото отсъствие на други хора. Самотата е усещането, че не споделяте това, което е от значение за вас, с други хора.
    Така че, да, определено ще е предизвикателство да се справим в сегашната ситуация. Но все още има начини да изградим връзки, които ни носят смисъл и които са ни ценни емоционално, дори и да сме физически разделени. Бих препоръчал следното: защо не се обадите на старите си приятели, с които не сте говорили от години. Обадете се на всички хора, които са ви помогнали в живота ви, и им благодарете. Аз например говорих със старите ми учители, които не съм чувал от много години. Обърнете се към източниците на смисъл и ценност в живота ви. Когато тази криза отмине, ще си дадем ясна сметка, че голяма част от депресията днес е провокирана от самотата. Една от ефективните стратегии за справяне е дело на доктор Сам Еверингтън в източен Лондон, когото интервюирах. Имал много пациенти, които идвали при него с ужасна депресия и тревожност. Също като мен, Сам не вярвал, че тези състояния се дължат само на химически дисбаланс. Това може да има известна роля, но винаги нещата се оказвали по-дълбоки. Например много от пациентите му се чувствали самотни. И ако лекарствата им носели известно облекчение, в много случаи те не решавали проблемите. Така един ден на Сам му хрумнала идея. При него дошла пациентка на име Лиза Кънингам, с която се запознах по-късно. Сам й казал: „Ще продължим да ти даваме тези хапчета, но ще ти предпишем и нещо друго. Трябва да идваш няколко пъти седмично в лечебния център и да се срещаш с група от други хора с депресия. Не за да говорите колко зле се чувствате, а за да намерите нещо смислено, което можете да правите заедно“. Първия път, когато групата се срещнала, Лиза била изпълнена с тревожност. Но групата започнала да обсъжда какво може да направи. Това се случва в Източен Лондон, в града, което означава, че те не знаели нищо за градинарството, но въпреки всичко решили да се захванат с това, като превърнат обрасла с шубраци зона зад медицинския център в градина. Гледали клипчета в YouTube, четели книги по темата от библиотеката. Започнали да обработват почвата, да следват ритъма на сезоните. Има много доказателства, които сочат, че връзката със земята е мощен антидепресант. Но те направили нещо още по-важно – започнали да формират „племе“, група, да се грижат един за друг. Ако един ден някой от тях не се появявал, другите започвали да го търсят, за да разберат какво става. Лиза ми каза следното: „Както градината ни започна да цъфти, така и ние започнахме да се връщаме към живота“. Подобна програма, проведена и в Норвегия, имала два пъти по-голям ефект от химичните антидепресанти. И затова си има обяснение, защото тя дава отговор на една от основните причини хората да са депресирани. И когато тази криза приключи, мисля, че трябва да променим разбирането си за депресията, вървейки по този път. Защото хората изведнъж бяха поставени в ситуация да се чувстват самотни, което увеличи безпокойството и тревожността им. Когато излезем от тази ситуация, ще си дадем сметка, че всъщност много хора отдавна на практика са били под карантина. Мнозина рядко се срещат с други хора и поддържат много малко значими за тях връзки. Мисля, че тази криза може да ни научи как да възстановим връзката помежду си.
    Говорихме за това какво могат да направят хората, докато са под карантина. Нека погледнем към друга научно доказана причина за депресията и тревожността: финансовата несигурност прави хората депресирани. Много хора в момента се притесняват за финансовото си състояние, защото световната икономика изведнъж спря. Затова е важно хората да поискат от правителствата си финансови облекчения. В Ел Салвадор, която е една от най-бедните страни в света, президентът отмени плащането на наемите и комуналните сметки за периода на кризата. Подобна мярка веднага може да успокои безпокойството и тревожността у хората. Защото, ако си притеснен, че можеш да загубиш дома си, работата си, това определено може да те депресира. Така че друго нещо, което може да се направи дори и под карантина, е да изискаме политиците ни да вземат мерки за ограничаване на финансовата несигурност. Нашите страни все още са демокрации и можем да отправим тези искания.

    Много хора ще загубят работата си в резултат от тази криза. Мислите ли, че е дошъл моментът за въвеждане на универсален базов доход?
    Така мисля. В книгата разказвам за интересен експеримент, направен в средата на 70-те години на миналия век, който илюстрира връзката на универсалния базов доход с емоционалното състояние на хората. Канадското правителство избира на случаен признак малко градче на име Дофин в провинция Манитоба. Казали на жителите му, че няколко години ще получават безусловно базов доход в размер еквивалента на 10 хил. американски долара (в днешни пари). Не била голяма сума, но била достатъчна, за да не останеш без покрив. Впоследствие са направени много проучвания какъв е бил ефектът от тази мярка. Интересното е, че почти никой не спрял да работи. Майките на новородените деца останали по-дълго вкъщи, за да се грижат за тях, вместо да бързат да се върнат на работа. Други отново започнали да учат. Но останалите продължили да работят. Имало и други плюсове. Най-големият е, че броят на страдащите от депресия и тревожност намалял съществено. При тези с тежка депресия, налагаща хоспитализация, спадът бил с 9% само за три години. Не можете да намерите лекарство, което да доведе до такова намаление за три години. Социалният изследовател Евелин Форджет, която дълго проучвала този канадски експеримент, ми каза: „Универсалният базов доход е антидепресант“. В голяма част от книгата ми се опитвам да подчертая точно това: че всичко, което намалява депресията, трябва да се счита за антидепресант. Някои хора разбират под това лекарства. Но има много други неща, които действат като антидепресанти. Тази програма за градинарство е антидепресант. Универсалният базов доход е антидепресант. В днешната ситуация, когато правителствата изпитват трудности да гарантират заплатите на хората, много по-лесно би било те да приложат схема за гарантиран базов доход за периода на кризата. Това би намалило значително депресията и тревожността у хората. Именно затова аз предпочитам да говоря за емоционално, вместо за ментално здраве. Защото, когато хората чуят ментално здраве, те си представят биологични фактори – като да има нещо сбъркано с мозъка. Това понякога е валидно. Но в момента има ръст на тревожността и безпокойствата не защото изведнъж мозъкът ни се е повредил, а защото нещо се е случило с обществото ни и трябва да отговорим на глобалната пандемия. Така че е по-добре да се говори за емоционално здраве.

    Има много дискусии в момента за това каква ще е психологическата цена на тази криза. Смятате ли, че наистина я разбираме правилно? Има много препоръки да започнем да медитираме или да изключим новините. Това достатъчно ли е според Вас?
    Аз също правя тези неща. Смятам, че това са добри съвети. Но трябва да сме внимателни. Има една фраза, която се ползва по отношение на критиката към книгите за самопомощ, наречена „жесток оптимизъм“. Жесток оптимизъм е, когато някой има наистина сериозни проблеми като депресия, затлъстяване и т.н., и ти му предложиш прекалено опростено решение. Да, ти му предлагаш решение, но причината то да е жестоко, е че то няма да е достатъчно. Опростените решения като отговор на сериозни проблеми като цяло не работят. А когато не сработят, човек се чувства сякаш той се е провалил, че не е бил достатъчно добър, за да се справи: „Направих това, което трябваше да направя, но все още се чувствам ужасно“. Затова смятам, че има елемент на „жесток оптимизъм“, казвайки на някого, който се притеснява, че ще загуби дома си или работата си и не може да нахрани децата си, че трябва просто да медитира или да изключи новините. Това е жестоко. Вместо да ги изключват, хората могат да променят съдържанието на новините, като изискат от властите да им предоставят финансова подкрепа. Смятам, че това е колективна криза и ние трябва да я решим като общност, а предлагането на изключително индивидуалистични решения няма да сработи.

    Какво според Вас ще надделее в тази криза на глобално и чисто човешко ниво – сътрудничеството или изолационизма?
    Това е голям въпрос. Честният ми отговор е, че не знам. Но мисля, че има какво да научим от настоящата ситуация. Тази криза може да помогне за по-добро осмисляне на една от причините за депресията и тревожността. Става думата за кризата на смисъла. Всички знаем, че джънк фуудът ни разболява физически. Но има достатъчно доказателства, че джънк (вредни) ценностите ни разболяват психически. В продължение на хиляди години философите твърдели, че ако отдаваш прекалено много значение на парите, положението ти в обществото, как изглеждаш в очите на другите, неизбежно ще си нещастен. Но никой не бил изследвал това. Докато един ден не срещнах един невероятен американски психолог - проф. Тим Касер. Той установява две важни неща. Първо: колкото повече значение в живота си отдаваш на парите и статута ти в обществото, толкова по-потиснат ще бъдеш. И второ: като общество ние сме в много по-голяма степен движени от джънк ценности през целия ни живот. Точно както масово сме заменили храната с полуфабрикати, така сме заменили и смислените ценности с външни материалистични цели. Джънк ценностите ни привличат, част от нас са, но ни приучават да търсим щастието на грешните места. Едно от положителните неща на тази криза е, че ни дава шанс да преоценим ценностите ни. Кои са ключовите работници, от които имаме спешна нужда в момента? Това не са богатите хора. Не са банкерите, на са звездите в Instagram. Това са медиците, чистачите в болниците, служителите в супермаркетите. Всъщност това са хората, които винаги са поддържали живота ни. Тази криза ще ни позволи да видим кристално ясно хората, които трябва да ценим повече. И също какво не е наред с ценностната ни система, че приоритизираме пред медиците, служителите в супермаркетите и чистачите, милиардери, които не допринасят особено, а са особено алчни и себелюбиви в повечето случаи. 

    Как тази криза ще ни промени като общество? В какъв свят ще се събудим, след като премине пандемията?
    Трудно е да се прецени. Ако се замислим за кризата през 2008, никой не е очаквал, че тя ще ни доведе до Доналд Тръмп или Brexit. Много трудно е да се предскаже какъв ефект ще имат такива големи събития. Едно от нещата, които научих, докато правих проучвания за книгата ми „Изгубени връзки“, е, че дълго време ни учеха, че депресията и тревожността са основно биологични дисбаланси в мозъка или гените на човек. Има биологични причини, разбира се, но депресията и тревожността са по-скоро сигнали, че имаш психологически потребности, които не са удовлетворени. Имаш нужда да усещаш, че принадлежиш към общност, имаш нужда да чувстваш, че животът ти има цел и смисъл, имаш нужда да се чувстваш уважаван и ценен, имаш нужда от смислено бъдеще. Културата, която сме изградили, ни позволява все по-малко да удовлетворим тези нужди. Досега не сме отдавали голямо значение на тези сигнали, като ни се казваше, че страданията ни са сигнал за слабост, че сме увредени или луди. Вместо това, на човек, който се чувства депресиран, трябва да се каже: „Не си слаб, не си луд, не си машина, в която нещо се е повредило. Ти си човешко същество с неудовлетворени потребности“. Смятам, че тази криза ще ни позволи да разберем по-ясно сигнал за какво са депресията и тревожността и че трябва да се вслушаме в този сигнал.

    Какво бихте казали обаче на хората, които си казват, че в момент, когато можеш да изгубиш дома и работата си, да мислиш за емоционалното си здраве, е лукс?
    Бих казал, че способността ти да се справяш и оцеляваш в материалния свят, зависи от емоционалното ти здраве. Те са взаимосвързани. Ако материалният ти свят се разпада, ще рухнеш и емоционално. Ако емоционалният ти свят се срива, ще се провалиш и материално. Ако хората се притесняват, че могат да загубят дома си, това е сигнал, че трябва да се обединим като общество и да поискаме правителството ни да направи това, което в Ел Салвадор направиха. Щом те могат да си го позволят, и ние можем. Така че смятам, че емоционалното здраве на човек е тясно свързано със способността му да се справя с кризи. Не можем да игнорираме едното, за да се справим с другото.

    Как Вие лично се справяте с изолацията и несигурността? Споделихте, че имате съмнения, че имате коронавирус инфекция и че сте се самоизолирал. Сигурно за Вас е още по-трудно в момента?
    Трудно е, но се фокусирам върху смисъла. Точно преди тази криза бях в Москва, за да интервюирам един брилянтен руски психолог Дмитрий Леонтиев. Той ми каза, че има голяма разлика между житейската философия във Великобритания и САЩ, от една страна, и тази в Русия. Във Великобритания и САЩ се счита, че трябва да намерим решение на това как да се постигне щастие и затова как аз да бъда щастлив. В конституцията на САЩ дори е записано правото на стремеж към щастие. Той ми каза, че когато руснаците чули това, се засмели: Ние не смятаме, че трябва да изживеем живота си в преследване на щастието. Щастието идва и си отива. Нямаш много контрол върху това. Животът трябва да има смисъл. И ако имаш усещането за смисъл и цел, това ще ти позволи по-лесно да преминеш през моментите на трудности и нещастие. Ако имаш цел и виждаш смисъл, ще преживееш и много тежки времена“.
    Така че в тези дни мисля повече за това какво е от значение за мен. Както споменах вече, чувам се с хора, с които отдавна не съм говорил. Мисля за моменти и за проекти, които ми носят смисъл.

    Според Вас сега е време за размисъл и признателност?
    Смятам, че е време човек да се замисли за ценните моменти в живота. Да помислим как можем да отдадем почит на хората, които са допринесли за тези моменти. И да си дадем сметка как можем да увеличим тези моменти и в бъдеще. И нямам предвид само на индивидуално ниво. Един от начините, по които можем да извлечем смисъл от тази криза, е да помислим какво можем да направим като общество, за да отдадем почит на хората, които рискуват живота си в момента, за да ни спасят. Какво можем да направим за лекарите и сестрите? За хората, които чистят болниците и които работят в супермаркетите. Трябва да изискаме повишаване на заплатите им, когато кризата приключи.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 минути
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 2 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 3 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 3 часа
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки
    преди 4 часа
    3 български авиокомпании ще летят до Китай
    Правителството определи авиопревозвачите за директните полети до Поднебесната империя
    преди 4 часа