Мерките срещу коронавируса са засегнали 81% от работната сила в света

Мерките за пълно или частично блокиране срещу COVID-19 засягат почти 2,7 милиарда работници и служители, което представлява около 81% от работната сила в света.

Това се посочва в доклад на Международната организация на труда (МОТ) за ефектите от коронавируса върху пазара на труда.

В настоящата ситуация предприятията в различни икономически сектори са изправени пред катастрофални загуби, които застрашават тяхната дейност и платежоспособност, особено по-малките предприятия, докато милиони работници са уязвими от загуба на доходи и съкращения. Въздействието върху дейностите за генериране на доход е особено тежко за незащитените работници и най-уязвимите групи в неформалната икономика, се посочва в доклада.

Свиването на заетостта вече започна в голям (безпрецедентен) мащаб в много страни. При липса на други данни промените в работното време, които се отразяват както в съкращения, така и в други временни намаления на работното време, дават по-добра картина за тежката реалност на настоящата ситуация на пазара на труда. Използвайки този подход, от 1 април 2020 г. новите глобални оценки на МОТ показват, че работното време ще намалее с 6,7% през второто тримесечие на 2020 г., което се отразява на 195 милиона работници на пълен работен ден.

Окончателната сума на годишните загуби на работни места през 2020 г. ще зависи критично от развитието на пандемията и мерките, предприети за смекчаване на нейното въздействие. Поради тази причина, от МОТ отбелязват, че ще продължат да наблюдава ситуацията и редовно да актуализира своята прогноза за загубеното работно време и еквивалентната загуба на заетост.

По-голяма загубата на работни места и намаляващо работно време ще има в най-силно засегнатите сектори. Според оценките на МОТ  1,25 милиарда работници и служители, представляващи почти 3% от световната работна сила, са заети в сектори, които сега са изправени пред сериозен спад на производството и висок риск от изместване на работната сила. Основните сектори включват търговия на дребно, настаняване и хранителни услуги и производство.

Особено в страните с ниски и средни доходи, тежко засегнатите сектори имат висок дял на работещите в неформална заетост и на работници с ограничен достъп до здравни услуги и социална защита. Без подходящи политически мерки работещите са изправени пред висок риск от изпадане в бедност и ще изпитат по-големи предизвикателства за възстановяване на поминъка си през периода на възстановяване, предупреждават от МОТ.

Тези, които продължават да работят в обществени сектори, по-специално здравните работници, са изложени на значителни здравни и икономически рискове. В здравния сектор това се отразява несъразмерно на жените.

Всъщност, без значение къде в света или в кой сектор, кризата оказва драматично въздействие върху световната работна сила. От МОТ отбелязват, че политиките трябва да се съсредоточат върху предоставянето на незабавно облекчение на заетите и предприятията, за да се защитят поминъкът и икономически жизнеспособните предприятия, особено в тежко засегнатите сектори и развиващите се страни. По този начин ще се осигурят условията за бързо възстановяване и нови работни места, след като пандемията приключи контрол.

Необходимо е да се използват публични ресурси за насърчаване на предприятията да запазят и/или да създадат работни места, считат от МОТ.