Защо е опасно да нямаме нищо за вършене?

През по-голямата част от живота си работим усилено - стоим до полунощ в библиотеката, учим за изпит, усвояваме занаят, изграждаме бизнес, пишем книга... Учим, трудим се, напредваме, броейки седмиците до края.

И идва денят, в който краят настъпва. След продължителен и всеотдаен труд вече сме постигнали това, към което сме се стремели от години - книгата е завършена, бизнесът е продаден, сертификатът е взет. Обикновено хората около нас в такива моменти празнуват, радват се, отдават се на заслужена почивка. Но не и ние - обзема ни върховно безпокойство. Плажът е прекрасен, въздухът ухае на лимони, небето е ясно. Можем да четем, да се забавляваме, да играем. Но ние сме в плен на дълбока меланхолия...

Причината е нашия ум, който по никакъв начин не харесва състоянията на спокойствие и релаксация. За няколко дни може би, но не и повече. И тогава отново нахлуват нови въпроси и грижи. Ще ни подтиква отново да правим равносметка, да се запитаме какъв е смисълът от нас, да се усъмним в нашите достойнства... Започваме да чувстваме, че нито едно постижение всъщност никога няма да бъде достатъчно, че носим изконната вина за това, че сме живи и не допринасяме с нищо, че другите около нас са далеч по-добри и способни, отколкото ние някога ще бъдем, че синьото небе е потискащо и страшно в своята невинност и че „да не правим нищо“ е най-трудното нещо, което някога сме се правили.

Какъв е изходът? Да бъдем по-добри и състрадателни към себе си и да не спираме да си поставяме предизвикателства. Нашата работа съществува, за да ни предпази от непоносимо чувство на отчаяние и тревога. Трябва да не спираме да си поставяме нови и нови задачи и никога да не правим най-безразсъдния от всички възможни ходове - да се „оттеглим“ или да да се отдадем на много дълга почивка. 

Посланието е от ново видео в образователния портал The Scholl of life. Вижте го: