Как да бъдем зрели хора?

Как да бъдем зрели хора?  Когато потърсиш в Google горното изречение, повечето от резултатите ще са свързани с интервюта за работа, затова как да боравиш с финансите си, да чистиш след себе си и т.н. Всичко това, разбира се, е чудесно и наистина зрелите хора обикновено вършат такива неща. Аз обаче бих поспорил, че те сами по себе си не те правят зрял човек. Просто говорят, че не си дете, което не е едно и също.

Това е така е, защото повечето хора, които правят тези неща, отново следват общоприетите правила и договорености като средства, които да доведат до някаква повърхностна цел. Готвиш се за интервюто, защото искаш добра работа. Научаваш се да чистиш къщата, защото другите са впечатляват от това колко си спретнат. Учиш се да управляваш финансите си, защото, ако не го направиш, някой ден можеш да просто да се прецакаш. Пазарлъците с правилата и социалния ред ни дават възможността да сме добре функциониращи човешки същества в този свят.

С времето обаче си даваме сметка, че най-важните неща в живота не могат да се постигнат посредством пазарлъци. Не можеш да се пазариш за любовта на баща си или с приятелите си за дружбата, нито с шефа си за уважението му. Да се пазариш за любов и уважение е лошо усещане. Ако трябва да убедиш някого да те обича, той или тя няма да те обича. Ако придумаш някой да те уважава, то той или тя няма никога да те уважава. Ако трябва да убеждаваш някого да ти се довери, то той или тя никога няма да ти се довери. 

Най-ценните и важни неща в живота по дефиниция не се поддават на сделки и да се опитваш да се пазариш за тях ще означава моментално да ги разрушиш.  Не можеш да съзаклятничиш, за да постигнеш щастие, няма как да се получи. Но хората често се опитват да правят именно това особено когато търсят съвети за самопомощ или за личностно развитие, с което фактически казват „Обяснете ми правилата на играта и я ще играя“, без да си дават сметка, че не постигат щастието точно защото смятат, че има правила за него. 

Докато хора, които живеят според сделките и правилата, могат да стигнат далеч в материалния свят, в емоционален остават осакатени и самотни. Това е така, защото разменните ценности създават отношения, изградени върху манипулация. Зрелостта е осъзнаването, че даден абстрактен принцип е правилен и добър сам по себе си. Дори и да те нарани днес, дори да нарани други хора, все пак да останеш честен е много по правилно решение. 

По същия начин, по който юношата разбира, че по света има много повече неща от детските представи за удоволствие и болка, така и зрелият човек си дава сметка, че по света има далеч повече неща от юношеските пазарлъци за признание, одобрени и удовлетворение. Ето защо, за да се смятаме за зрели хора, трябва да развием умението да правим онова, което е правилно поради простата причина, че то е правилно. По света има много пораснали деца и много застаряващи юноши. Има дори и млади зрели хора. Това е така, защото от един момент нататък възрастта вече не играе никаква роля за зрелостта. Това, което е важно в този случай, са намеренията на индивида. Разликата между дете, юноша и зрял човек не се състои в това на колко години са или какво работят, а защо правят нещо.

Откъс от „Всичко е прецакано“ от Марк Менсън (ИК „Хермес“)