Как предпочитат да работят младите хора?

Какво трябва да направят компаниите, базирани в Централна Европа (ЦЕ), за да привлекат  младите хора, които вече се доказват в много водещи университети в 18 държави от региона? Това е един от големите въпроси, на които Делойт Централна Европа се стреми да отговори в последния си доклад "Първи стъпки на пазара на труда", като се базира на интервюта с 9107 студенти и завършили на възраст между 18 и 30 години, които изучават дисциплини, вариращи от бизнес до инженерни, правни и информационни и комуникационни технологии.

Констатациите разкриват едно поколение на вдъхновяващи млади хора, за които е много по-важно да се наслаждават на добро здраве (опция, избрана като приоритет от 83% от участниците, 84% за България) и щастлив семеен живот (78%), в доста по-голяма степен от професионалната работа и развитие (едва 39% от респондентите посочват тази област като техен основен личен приоритет, а за България този процент е по-висок – 52%).

Когато става въпрос за това, което наистина има значение на работното място, научаването на нещо ново и придобиването на експертен опит е най-големият мотивационен фактор (73% - на ниво ЦЕ и 80% за България). Той се нарежда далеч по-напред по важност преди повишенията и увеличенията на заплатите (45% за ЦЕ и 42% за България), одобрението на мениджъра (22% за ЦЕ и 15% за България) и постигането на резултати чрез работа в екип (10% на ниво ЦЕ и 12% за България). Интересен е фактът, че младите участници в проучването на "Делойт" посочват също, че са по-впечатлени от перспективата да бъдат експертите по дадена тема, а не ръководителите, които управляват тези експерти.

Според Силвия Пенева, управляващ съдружник в Делойт България: "Това, което изследването ни показва, е съвкупност от устремени млади хора, мотивирани от лични цели и амбиции, които покриват много повече от интереса им към чисто кариерно развитие. Накратко, те желаят да постигнат успех във всички аспекти на живота - от приключения и добри приятелства, до етично поведение и спечелване на уважението на хората около себе си. Основният урок за работодателите е, че ако искат да привлекат най-умните и най-добрите кадри, те наистина трябва да се настроят и да слушат внимателно какви са техните очаквания".

Други ключови теми, разгледани в доклада, включват:
• Видът работа, който младите хора искат: почти две трети (64%) в идеалния случай биха искали да имат трудов договор на пълно работно време с един работодател (60% за България). Около една четвърт биха искали да бъдат на свободна практика или консултанти, работещи на гъвкаво или непълно работно време. При избора на работодател най-важното съображение (избрано от 42%) е дали той предлага развитие на индивидуални кариерни планове и възможности за развиване на техните умения и опит (за България този приоритет е посочен от 56% от анкетираните).
• Предпочитани средства за контакт с бъдещи работодатели: интервюто за работа (избрано на първо място с почти 77%, за България -72%) остава предпочитаният начин за директен контакт.
• Желание за работа в други страни: повече от една четвърт от респондентите в анкетата имат категорични планове да се преместят в чужбина за работа, а 72% със сигурност биха обмислили да го направят. Това е една от причините големите международни компании да са най-привлекателният работодател (като 38% ги поставят като първи избор), далеч преди малките и средните чуждестранни предприятия (8.5%) и големите национални дружества (6,4%). По-малко от 4% от анкетираните биха обмислили да работят за новосъздадени предприятия, което предполага, че младите хора търсят сигурност в началото на кариерата си.
• Възгледи за икономиката и пазара на труда: въпреки пандемията сред анкетираните има известно чувство на увереност. Докато 38% вярват, че пазарът на труда е в лошо състояние, поне частично причинено от пандемията, повече от 70% са уверени, че ще им отнеме по-малко от шест месеца, за да си намерят желаната работа. Ясното мнозинство също така вярва, че COVID-19 не трябва да има отрицателно въздействие върху очакванията за заплатите. Освен това близо 90% смятат, че намирането на добра работа зависи изцяло от собствените им усилия и опит (89% за България).
• Отношение към нови начини на работа: предпочитаният избор на условия на труд за близо половината от извадката включва възможността за работа с гъвкави часове от различни места, като офиса или дома. Само 10% (13% за България) избират работното време в офиса като предпочитано решение. Рискът от изолация и самота е най-важният негативен фактор, който хората имат предвид, когато мислят за дистанционна работа.
• Лидерски компетенции и приоритети: Според анкетираните, характеристиките на добрия лидер включват силни стратегически способности (60%), желание да развиват служителите си (44%), демократичен подход (43%) и вдъхновяваща способност. Най-голям приоритет на лидера (44%) трябва да бъде да осигури бъдещето на организацията.
• Програма за многообразие: мнозинството (92% на ниво ЦЕ и 95% за България) предпочита да работи в организация с многообразна работна сила (по отношение на възраст, пол, националност, етническа принадлежност и т.н.). Близо 75% от анкетираните посочват, че нямат предпочитания що се отнася до пола на техния ръководител.
• Необходимост дружествата да докажат най-добрите практики по отношение на устойчивостта: почти три четвърти от анкетираните считат, че предприятията по света се фокусират върху собствените си програми, вместо да мислят за обществото като цяло. Като се има предвид нарасналото внимание към програмите за устойчивост на потребителите, инвеститорите и други заинтересовани страни, това е усещането, което трябва дълбоко да засяга и самите организации.

Според Силвия Пенева, "в доклада се прави разлика и между четири вида личности, които имат различни амбиции по отношение на тяхната кариера и житейски цели. Ние нарекохме тези четири групи "Работливите", "Разбиращите", "Работещите под напрежение" и "Наблюдаващите". Всички те имат своите силни и слаби страни, които ги правят подходящи за различни роли в работната сила на компанията, в зависимост от специфичните стратегии за наемане на кадри и растеж на съответната организация. Конкуренцията за най-добрите кадри вече е доста силна и това ще става все по-видимо в света след COVID кризата. Ето защо препоръчваме на работодателите да се възползват от всяка възможност да впечатлят най-добрите дипломирани таланти. И се надяваме “Първи стъпки на пазара на труда 2021“ да подпомогне техните усилия", допълва още тя.