Пет грешки, които могат да провалят кариерата на един софтуерен разработчик

Намирането на работа е сложна задача. Съоснователят на HooktoWin Андрю Макдърмът разкрива пет грешки, които могат да опорочат кариерното развитие на софтуерни разработчици.

1. Липса на емпатия
Според Макдърмът често софтуерните разработчици смятат себе си за най-умни в един екип. Когато друг член на екипа направи грешка или се опита да намери алтернатива, софтуерните разработчици изразяват това директно и без емпатия.

Според психолога Кърт Левин хората в офиса се делят на два основни типа. Първият тип изглежда да има по-мек характер и да е приятелски настроен, но осъществяването на връзка и намирането на общ език с него е трудно, тъй като топлият му характер е само заблуда. Софтуерните разработчици често смятат този тип колеги за нечестни, неискрени или безразлични. Въпреки това, ако тези предубеждения бъдат преодолени, изграждането на по-добра колегиална връзка е постижимо.

Вторият тип са хора, които на пръв поглед са по-сурови, дистанцирани, студени и изглежда все едно не са заинтересовани. Въпреки това те са с добра душа и доста мили. Първият тип хора вижда втория като арогантни, зли и дори като хора, които не си струва да опознаят.

По-доброто опознаване на характера на втория тип хора води до по-добри работни отношения.

Тези черти се дължат не само на вида на характера на един индивид, но и на произхода им. Често колеги от различни етнически групи или националности виждат противоположната страна в грешната светлина поради липсата на познания за културата на събеседника.

Ето и чести предразсъдъци на софтуерни разработчици, породени от този тип предварителна нагласа:
•разработчиците виждат служители от отдела по продажби и маркетинг като нечестни и съответно се отнасят грубо с тях;
•разработчиците виждат ръководителите си като прекалено оптимистични и ниско квалифицирани, даващи обещания, които са неизпълними и водят до пренатоварване на екипа;
•разработчиците често виждат колегите от екипа си като небрежни. Според тях кодът им е пълен с грешки и често това води до директни изказвания и упреци;
•разработчиците често помагат на колеги с по-малко опит, но винаги чувстват неблагодарност. 

Тези предразсъдъци оформят мнението на екипа за един разработчик, нарушават работната динамика и полагат основите за лоша репутация. Изразяването на повече емпатия и по-внимателният изказ могат да помогнат за избягването на ситуации, в които един софтуерен разработчик може да загуби работата си поради липса на връзка с колегите.

2. Доминиране в екипа
Вторият тип ситуации, които Макдърмът описва, засягат отношенията между колегите в екип и споделянето на истории за предходни проекти. За пример той посочва ситуация, в която един разработчик споделя как е помогнал на клиент, пренаписал е проблемен програмен код изграден от колеги, приключил е проекта навреме, без да превишава бюджета и дори е получил бонус от ръководителя си за добре свършена работа.

В подобни ситуации разработчиците могат да забележат, че колегите им се отдръпват и избягват контакт. Това са ситуации, в които един разработчик се е опитал да поеме контрола и да доминира в екипа. Макдърмът споделя, че повечето хора не харесват идеята някой да заема доминираща позиция над тях.

Вместо това Макдърмът съветва разработчиците да намалят хвалбата и да се поставят на мястото на колегите си. Дори при наличието на повече опит и познания е добре да бъде намерен баланс, който не кара останалите членове на екипа да се чувстват по-малко компетентни или маловажни.

3. Засенчване на ръководството
Според Макдърмът съревнованието в един екип е полезно, но то се отличава коренно от засенчването. Повечето колеги или мениджъри няма да признаят, че това е проблем за тях, но ще започнат да третират разработчик, който ги е засенчил, с по-малко респект.

Подобно на установяването на доминираща позиция, засенчването води до негативна нагласа от страна на колеги. Това намалява възможността за развитие на кариерата, допълва Макдърмът. В книгата си „48 закона за власт“ Робърт Грийн пише: „Никога не засенчвайте ръководителя си“.

Грийн съветва да накарате ръководителя да се чувства по-висш. При опит да го впечатлите, не показвайте прекалено много талант особено когато сте в публична обстановка и може да стане видно, че ръководството ви е по-малко компетентно. Вместо впечатление подобни тактики могат да доведат до обратното – страх и несигурност.

Макдърмът съветва софтуерните разработчици да накарат ръководителите си да се чувстват по-компетентни, отколкото са.

Ето и няколко стратегии, които постигат тази цел:
•публично благодарете на колегите си за упорития труд и помощ;
•споделете успеха;
•питайте колеги за съвет;
•позволете на ръководителя и колегите да споделят постиженията от самостоятелен проект;
•минимизирайте ситуациите, в които карате ръководството ви да изглежда по-малко компетентно.

4. Използвайте „четирите вестоносеца“ за анализ на професионалните връзки
Джон Готман може да предвиди възможността за развод с до 90% точност. За целта той използва стратегия, наречена „четирите вестоносеца“. Същата стратегия може да бъде приложена и при анализ на работните взаимоотношения, твърди Макдърмът.

Наличието на четирите признака води до разваляне на работните отношения с течение на времето. Ето и четирите признака:
•критика;
•презрение;
•преминаване в защитен режим;
•изграждане на стени.

Според Макдърмът този тип поведение е често срещано в работна среда. Софтуерните разработчици се държат по този начин с колеги и мениджъри, което изгражда нездравословна работна среда.

Това неизбежно води до разрушаване на работната връзка и срив в кариерата на един разработчик.

5. Изпълнение на задачите като „наемен работник“, очакващ награда за патриотизъм
Gallup и бившият изпълнителен директор на Nationwide Стийв Размусен твърдят, че служителите на една компания се разделят на патриоти и наемни работници. В света на софтуерната разработка патриоти са тези, които вярват в компанията и ръководството. Те защитават интересите на компанията и очакват от ръководството да ги защити. Наемните работници, от друга страна, са егоистични и имат една единствена цел – да се издигнат в йерархията на управлението. Този тип работници са лоялни единствено докато получават това, което искат. Те изискват допълнително финансово обезпечение за труда си, повишение или признание.

Според Макдърмът сериозна грешка в развитието на кариерата на един разработчик е когато те се смятат за патриоти, но всъщност са наемни работници. Проблемът се крие в това, че работодателите могат да разпознаят вида работник. Най-големият признак е кариерната история. Според Марк Сусте, управляващ партньор в Upfront Ventures, разработчиците, които са наемни работници, често напускат работата си доста рано след започване на нова позиция с цел да преминат към по-висок пост с по-добро заплащане.

Макдърмът споделя, че работодателите искат работници, които ще останат да работят за тях дори в трудни времена. Честото загърбване на една работа в търсене на по-висока заплата или по-висок пост неизбежно води до вреди за кариерното развитие. При представянето на CV работодателите могат да видят честата смяна на работата и да забележат проблем в поведението на кандидата.