четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2780 прочитания

    Технологиите ще създадат още повече работни места

    Проф. Стивън Донт разказва пред Economy.bg защо иновациите на работното място са важни, как компаниите да се справят с процеса, що е то деструктивна технология и какво е бъдещето на работата
    05 октомври 2021, 14:45 a+ a- a

    Проф. Стивън Донт е преподавател в Katholieke Universiteit, Льовен, Белгия. Специалността му е „Иновации на работното място“. Той също така е старши научен сътрудник в TNO. Основната му роля в организацията е да координира проучванията в областта на роботиката и дигитализацията и техния отпечатък върху обществото.
    Проф. Донт е научен координатор на проекта H2020 Beyond4.0. и един от основните лектори на конференцията Inclusive Futures for Europe BEYOND Industrie4.0 and Digital Disruption, която се проведе в София. Първият му проект като младши учен преди около 30 години е за въздействието на технологиите върху работата. Микроелектрониката е технологичната революция по това време. Тридесет години по-късно той все още се интересува от този завладяващ свят на технологии, организация и работа. Освен Beyond4.0, той координира и друг проект за работа в напредналото производство, SBO Paradigms4.0.
    Той е съветник на Европейската комисия по следващата изследователска програма 2021-2029 Horizon Europe; член на научно-консултативния съвет към германския изследователски институт TU Dortmund. Той е писал много по теми като технологии и работа, иновации на работното място, качество на работата.

    Economy.bg се свърза с проф. Донт, за да разкаже повече за това какви са тенденциите за работните места във връзка с все по-широкото навлизане на технологиите.

    Какво е Индустрия 4.0 и защо е важна за работните ни места?
    Казано просто, Индустрия 4.0 e приложението на свързани технологии в компаниите, в производството. Тя се възприема като следваща стъпка за отделни технологии. В миналото всички машини и всичко, което хората са правили не е било свързано, но сега има технологии, позволяващи на компаниите да са свързани помежду си.
    Обяснено по-сложно, Индустрия 4.0 се възприема като нова технологична трансформация. Не става дума само за технология, но и за социалната система, начинът, по който ние прилагаме практиките и договорите в компаниите, начинът, по който се издават поръчките в една компания – всичко това се променя.
    Ако го обясним дори още по-сложно, хората говорят за Индустрия 4.0 като за изместване към друга трансформация – Индустрия 5.0 и тогава вече става много сложно. Но мисля, че ако кажем, че Индустрия 4.0 е фактът, че имаме тези нови технологии в компаниите, те позволяват много нови неща, което води до нови практики за хората в компаниите, както и за хората извън тях, мисля, че това е добрa дефиниция.

    Какво е Индустрия 4.0 и защо компаниите имат проблем с въвеждането на практиките на data analytics?

    Защо смятате, че компаниите имат проблем с въвеждането на данни и тяхното анализиране (data analytics)? В крайна сметка има много отворени позиции именно за този тип работа. Не означава ли това, че компаниите използват данните?
    Не. Фактът, че имат затруднения в това да намерят правилния човек, означава, че компаниите се опитват да овладеят big data и data analytics, но това не е лесно. Всички тези компании се опитват да разберат каква е добавената стойност на този тип технологии. Не е лесно да се работи с big data и да се види каква е добавената ѝ стойност. Но щом веднъж тя е интегрирана и се работи с data analytics, това е много полезно.
    Ще ви дам един пример. Има една компания, която сме изследвали и с която сме работили, която се опитва да се справи с нови връзки с клиентите. Те имат много канали, по които към тях постъпва информация от клиентите. Имат директен контакт с клиентите, имат акаунт мениджъри, които се грижат за това, но получават много запитвания за продуктите си чрез интернет под всякаква форма. Но голяма част от въпросите не са свързани с получаване на услуга или продукт от компанията, а с това какви са цените. Конкуренти също се свързват с компанията. В миналото цялата тази информация е пристигала при акаунт мениджърите и те е трябвало да се опитат да се ориентират в нея. Но с big data и машинното обучение компанията има възможността да пресее и да подбере питанията. Сега те знаят, че това са реални питания от клиенти, могат да се обърнат към тях. Има и цял куп питания, които не са необходими. Резултатът от big data и data analytics подхода е, че сега е много по-лесно за акаунт мениджърите да се справят с клиентите си и да преценят кои запитвания са важни за тях. Добавената стойност за компанията е, че запитванията се обработват по правилен начин и имат по-висок дял продажби сред клиентите си след запитвания.
    Това обаче е процес, който отнема няколко години. Съществува и нуждата да се намери подходящият професионалист, който да помогне това да се осъществи. Така че това е причината, поради която смятам, че въвеждането на data и data analytics върви много по-бавно от очакваното. Трябва ни време.

    Казвате, че бързината на малкото прикрива бавното развитие на многото и давате пример с Tesla и големите автомобилопроизводители. Ще обясните ли какво точно имате предвид?
    Това е добър въпрос. Tesla е възприемана като основен пример, че разрушителната технология* е възможна. Когато някой инвестира в създаването на електрически автомобил и наличието на всички тези цифрови инструменти в една кола – това променя условията за всички компании. Всички би трябвало да се стремят да станат новата Tesla.
    Фактът обаче е, че Tesla е успешна основно защото получиха голяма субсидия, която да ги подкрепи. Но не беше само Tesla. Имаше още две-три други компании в САЩ, които получиха същата субсидия, но се провалиха. Всички ние се фокусираме върху тази компания, но има много други, които се опитват да променят практиките си и се опитват да се движат напред.
    Ако погледнете към автомобилната индустрия, мисля, че Renault беше първата, която започна да произвежда електрически коли. Виждаме, че Volkswagen навакса спрямо Tesla с електрическите коли, но това им отне 7 години. Също така виждаме, че някои компании, като BMW все още не са достигнали това ниво. Изисква много време да се промени не само основната компания, но и всички доставчици и всички останали компании, които си сътрудничат с нея.
    Така че в една система от компании и мрежи всеки трябва да следва [промяната], а това не се постига лесно.
    Затова казваме, че се фокусираме върху компаниите единици, но това невинаги дава правилната перспектива за технологична трансформация.

    Възможна ли е разрушителната технология*? Примерът на Tesla

    Това ли е причината, поради която Индустрия 4.0 се нуждае от толкова много таланти? За да може всички да се придвижат бързо както Tesla?
    Да. Краткият отговор е, че ние имаме склонността да гледаме на технологиите по грешен начин. Виждаме повечето технологии като заместител на работата, така че, ако има повече технологии от типа на Индустрия 4.0, по-малко хора ще работят. Фактът обаче е, че повече технологии от Индустрия 4.0 означава, че ще има увеличение при работниците и в компанията. Така че повече технология означава повече увеличение. Означава, че ще се сблъскаме с повече искания и изисквания за повече таланти, но и да се използва по-голяма част от таланта, който е част от компанията.
    Така че Индустрия 4.0 показва, че ни трябват повече таланти, че трябва да усвоим повече специалисти спрямо тези, които разработилите технологиите са мислили, че са необходими. Затова казваме, че се вижда, че има повече търсене на таланти и повече промяна в политиките на компаниите.

    Промяна в политиките за придобиване или запазване на талантите?
    Промяна в политиките на компаниите, за да се справят с талантите. Ако знаеш, че твоята технология ще унищожи много работни места, не те е грижа особено много за служителите ти. Но ако знаеш, че една технология ще е толкова сложна, че ще трябва всички да са много внимателни за това какво може да прави тази технология, тогава ще си особено внимателен със своите служители. Ще ги подкрепяш, защото имаш нужда от тях да въведат и използват технологията по правилен начин. Така че това изисква промяна в политиките на компаниите, ако искат да въведат технологии от Индустрия 4.0.

    Колко важни са иновациите за работните места, в частност за отношенията между работодател и служител?
    Ясно е, че иновациите на работното място са изключително важни в контекста на Индустрия 4.0.  Всички ние трябва да разберем, че в много компании мениджмънтът е един и същ от 10-20 години. Повечето мениджъри не са изживели основните технологии, които се изискват в момента за Индустрия 4.0, така че те нямат визията какво може да прави тази технология. Но служителите живеят с нея непрекъснато и на тях им е ясно какво е необходимо. Така че има много иновации в тези компании, генерирани от факта, че служителите работят с тези технологии. Така че също е много важно мениджмънтът да разбере, че ако иска да е успешен със своите технологии, трябва да разчита на знанията и обратната връзка на своите служители. Скоростта [на развитие] на компанията ще зависи от това колко бързо мениджърите могат да се справят с това служителите им да работят с тези технологични промени.

    За новите технологии, които ще създадат още повече работни места

    Когато телевизорът е бил изобретен, много хора са смятали, че радиото ще умре. Но след толкова много години в ерата на подкастове и стрийминг услуги това все още не се е случило. Днес имаме невъобразими технологии, непрестанни иновации във всеки аспект на живота и работата ни, дори имаме роботи с изкуствен интелект, които вършат работа, която доскоро вършеха хора. Въпреки това хората все още са необходими, за да работят. Винаги ли ще работим, или смятате, че на някакъв етап ще се оттеглим и ще оставим машините да вършат всичко?
    В Америка през 2012 пуснаха робот, наречен Бакстър. Той бе създаден чрез изкуствен интелект и работеше с такъв. За съжаление, в момента Бакстър е безработен. Обаче все още има огромно количество хора, които работят, и въпросът е защо има толкова много хора, които работят. Защото, ако погледна България или Нидерландия, количеството хора, които работят днес, е по-високо от когато и да било. Вероятно утре ще са дори повече. Така че въпросът е защо има толкова много хора, които работят?
    Едно нещо, което сме подценили на фона на цялата тази технологична промяна, е как се променят изисквания на клиентите. Ако погледнем вашия пример за радиото и телевизията – те стават популярни в период, в който нямаме днешните технологии, но сме били заинтересувани от това да имаме елемент на (широко) излъчване, така че да видим таланта на малък брой хора. Днес това се е развило в, бих го нарекъл „тясно излъчване“, защото можем да видим таланта на много хора, използвайки тези технологии, които са силно специализирани спрямо определени хора. Основният въпрос – вдига се цената. Защото, ако всички гледат това тясно излъчване, ако всеки е в лична връзка с друг човек чрез тези медии, това е скъпо. Затова виждаме толкова много хора, които работят, защото те са необходими, за да накарат всичко това да работи. Докато потребителите са готови да платят цената, това ще продължава и за в бъдеще.
    Разбира се, може да дойде културна промяна, според която ние ще сме заинтересовани само от няколко души и техния талант и радиото и телевизията трябва да ги подкрепят. Тогава броят на заетите в тази сфера, разбира се, ще се свие драстично, но аз не виждам подобна културна промяна, поне не в контекста на Европа.

    Доста банки използват чатботове, които да отговарят на въпроси на клиентите им. Въпреки това личните ми наблюдения показват, че клиентите винаги предпочитат да разговарят с жив човек вместо с чатбот.
    Да, случаят е точно такъв. Има пример с голяма трансформация в голяма телекомуникационна компания в Германия. Те използват изкуствен интелект, който да направлява чатботовете, които обслужват клиентите. Това е общо усилие – търговските съюзи, работодателите, техниците и много учени помагат, за да стане този проект успешен. Колкото по-дълго обаче се занимават с този експеримент, той е толкова по-малко продуктивен, струва все повече, отколкото ако хора вършат тази работа, а клиентите са все по-недоволни.
    Както казвате чатботовете имат своята функция, но трябва да разберем, че изживяването на потребителя и връзката с него не може да бъде управлявана само от изкуствен интелект. Така че, ако инвестирате само в този елемент, вероятно ще сте доста изненадани от клиентите, защото те няма да са там, ще са отишли другаде.

    Пандемията ускори дигитализацията в почти всички сектори на икономиката. Как се отрази това на качеството на работата според Вас?
    В известна степен това зависи от контекста на компанията. Има много голямо проучване, направено от една фондация в Ирландия, управлявана от Европейската комисия, Eurofound. Те разглеждат какво са направили компаниите преди пандемията. Те различават 2 типа компании – единият е „високи инвестиции, висока ангажираност“. При тях компанията полага големи усилия да въвлече служителите си да работят. В другия край са компаниите тип „ниски инвестиции, ниска ангажираност“. При тях, ако нещо се обърка, хората просто биват уволнявани. Няма инвестиции в персонала. Няма обучения, нищо не се прави.
    Eurofound разглежда компаниите през 2019. След това са се свързали отново със същите компании, за да видят какво се случва по време на пандемията. Установяват, че компаниите от типа „високи инвестиции, висока ангажираност“, са продължили със същата политика и са преработили своите корпоративни стратегии на базата на знанието на своите служители. Компаниите от типа „ниски инвестиции, ниска ангажираност“ са отстранили своите служители, прекратили са дейността си и се надяват в бъдеще да получат достатъчно субсидии, за да стартират отново.
    Така че може да видите наистина различни типове подход в рамките на пандемията.
    Общо взето е трудно да се предвиди, но изглежда че тези компании, които инвестират много, ако те имат превес, вероятно качеството на работата ще се увеличава във времето.

    За ролята на предприемаческите екоситеми

    Казвате, че компаниите трябва да намерят нови начини за предаване на знанието както вътре, така и извън самите тях. Защо?
    Обясних, че компаниите работят в различна среда. Използваме термина „предприемачески системи“. Това означава, че са свързани не само с други компании (изпълнители, доставчици, клиенти), но също с училища, системи за обучения, агенции за подбор и др. заинтересовани лица в тяхната среда. Компаниите не оперират самостоятелно. Ако вземат решения, те вземат решения и за заобикалящата ги среда. Ако имате добра заобикаляща среда, това е полезно за компаниите да поддържат продуктивността си и дори да я подобрят с времето.
    В проекта Beyond, за който говорим, имаме примери за системи, които не функционират, и такива, които се справят много добре.
    Например знаем, че в София ИКТ секторът процъфтява и е много силен, разположен е в южната част на града, инфраструктурата е добра. Знаем също така, че заради ИКТ сектора други сектори, свързани с него, също се развиват и изискват много таланти.
    Имаме пример във Финландия. В един от регионите, където Nokia имаше фабрика, когато тя затвори, наоколо нямаше университет, нямаше активност от страна на бизнеса, а безработицата се увеличи и остана доста висока във времето. В друга част на Финландия знаем, че има университет, свързан с фабриката на Nokia. Там виждаме, че заетостта се е увеличила във времето, защото университетът и фабриката са си сътрудничили и са помогнали на заетостта. Затова казах, че компаниите трябва да намерят нови начини да предават знание и таланти вътре и извън себе си, в зависимост от промяната, и трябва да развият взаимоотношенията си с останалите заинтересовани лица.

    Трудният въпрос как ще изглежда работата след 10 години

    Как ще изглежда работата според Вас след 10 години?
    Това е труден въпрос. Ще огранича отговора си до Европа и ще предположа, че миграцията може да бъде овладяна.
    Всички очакват, че заетостта ще намалее с времето, но както вече обясних, докато клиентът все още има същите предпочитания за консумация, тогава заетостта вероятно ще се увеличава.
    Освен това, ако се придържам към позитивния тон и предполагам, че компаниите са подготвени да учат и да инвестират в стратегии от типа „високи инвестиции, висока ангажираност“, тогава смятам, че можем да сме оптимистично настроени за бъдещето. Виждаме че в такъв случай от хората ще се изисква да учат по-дълго, да научават нови неща по време на работа и ще имат повече положителни възможности.
    Така че очаквам, че работните места ще изискват повече знания, повече талант от хората, но също така, че компаниите ще инвестират в развитието на хората.
    Винаги ще има тъмна страна на икономиката. Винаги ще има компании, които следват политиката „ниски инвестиции, ниска ангажираност“, но се надявам, че броят им ще намалява в бъдеще в зависимост от подкрепата, която правителствата и екосистемите ще им отпуснат.

    Какво ще се случи с работните места, които не изискват висока квалификация?

    На няколко пъти казахте, че работниците ще имат нужда от повече знание и повече образование. Смятате ли, че работните места, които изискват по-ниска образователна степен ще изчезнат? Сега, когато пандемията ни удари, установихме, че в голямата си част икономиката се движи именно благодарение на труда на т.нар. основни работници, които в огромната си част са с по-ниска образователна степен. Какво смятате, че ще стане с тях?
    Така е, както казвате. Има много хора на всички нива. За мен разликата между тези нива не е толкова важна. Важното е политиките на компаниите да са фокусирани върху развитието на служителите. Дори да сте с ниска степен на образование, но имате позитивна работна среда, компанията трябва да ви помогне да се развиете, да намерите нови възможности, може би да останете на работното си място, но да се адаптирате към всички промени, които носи бъдещето. Хората могат да започнат работа като нискоквалифицирани, но ако са в компания, която да ги развива, в крайна сметка те ще са с повече компетенции и повече възможности и ще могат да се справят с повече промени, които със сигурност ще се случат в бъдещето.

    *деструктивната технология е иновация, която създава нов пазар и нова добавена стойност, която в крайна сметка измества установени на пазара и водещи компании, продукти и съюзи.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 3 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 4 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 6 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 8 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк