неделя, 19 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    14999 прочитания

    Ще станат ли стажовете задължително платени?

    Вижте аргументите „за” и „против” на бизнеса
    21 август 2012, 20:52 a+ a- a

    Според закона за насърчаване на заетостта под стажант се разбира „младеж до 29 години, който е завършил средно или висше образование, който има професия по специалността, но няма трудов стаж”, обясниха за Economy.bg експерти на Министерството на труда и социалната политика.  Студентите и учениците, които участват в стажантски програми, за които учебното заведение е сключило договор с конкретни работодатели, в общия случай са едномесечни и не са платени, поясниха още от ведомството. Онези от младежите, които все още учат, но са започнали стаж по обявени позиции от компании, сами договарят условията на стажуването си.

    Какво представлява „договорът за ученичество”?

    С договора за ученичество работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът - да я усвои.

    С този договор се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не може да бъде повече от 6 месеца, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяването на обучението.

    С него се определя и срокът, през който ученикът се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.

    Тъй като обучението се извършва в процеса на работа, през време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

    Към момента в Кодекса на труда е уреден т. нар. „договор за ученичество” ( какво представлява, виж в карето), който реално обаче не се прилага и всяка компания сама преценява какъв договор да сключва със стажантите, както и дали да им предложи възнаграждение и в какъв размер. Затова през май месец в Министерството на труда и социалната политика бе сформирана работна група, в която участват експерти на министерството, работодателските организации и синдикатите, за да формулират предложения за подобряване на законодателството. Целта е да се осъвремени „договорът за ученичество” и стажуването да бъде облечено в законодателна рамка. Една от идеите, за която настояват синдикатите и която буди най-големи дискусии, е стажовете да бъдат задължително платени.

    От Българската стопанска камара (БСК) са „За” стажовете да бъдат платени за тези млади хора, които са завършили образователна степен. Те предлагат отношенията да бъдат регламентирани със срочен трудов договор, а стажантът да получава около 70% от средното за длъжността възнаграждение.  По този начин отношенията между страните ще бъдат ясни и прозрачни, коментира заместник-председателят на БСК Камен Колев пред  Economy.bg.  Това обаче не трябва да важи за летните стажове на студенти и ученици, които са задължителни и са част от учебния процес, смятат от Камарата.

    От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) считат, че е необходима по-либерална и гъвкава правна рамка, за да имат мотивация компаниите да наемат млади хора. „Ако работодателят иска да вземе стажанти и да ги обучава, то тези млади хора нямат принос към предприятието и не носят добавена стойност за компанията. В този случай стажът не трябва да бъде платен”, обясни пред Economy.bg Иван Захариев – директор „Пазар на труда” в КРИБ. В случай че стажантът работи заедно с останалите служители, произвежда и има принос, то тогава няма пречки стажът да бъде платен, смятат от КРИБ.

    От КРИБ също така са против всички стажанти да трябва да работят на трудов договор. Те предлагат да остане възможността за гъвкаво работно време, като считат, че тези условия трябва да се договорят с конкретния работодател в зависимост от дейността му. Предлагат гъвкавост и по отношение на възнагражденията. „Най-честно е възнаграждението да бъде договорено между работодателя и стажанта, при определени минимални прагове, които да бъдат договорени в хода на преговорите”, обясни Иван Захариев. Според него натискът от страна на профсъюзите стажовете да станат задължително платени е голям, но това би намалило интереса на работодателите да разкриват стажантски позиции и логично ще доведе до по-малко назначени млади хора.

    От Стопанската камара обаче виждат и положителни страни. Камен Колев е на мнение, че задължителните платени стажове са възможност за бизнеса по-точно да прогнозира нуждата си от кадри и да се подобри подбора. „В момента много компании вземат стажанти, на които не плащат, и те бързо се разделят с тях. Когато стажовете са платени, подборът ще е по-добър, отговорностите - ясно определени, а отношенията регламентирани с договор”, мотивира становището си Камен Колев.

    Стажантските позиции костват ресурси на компанията за обучение и въвеждане в процесите и организацията на работата, затова и двете работодателски организации искат компанията да има право да задържи стажанта за определен период от време след изтичане на стажа му. От БСК предлагат компанията да има право да предложи постоянен договор след изтичане на стажа, а служителят да няма право да напуска през следващите три години, за да се възвърне инвестицията от обучението.  От КРИБ считат, че срокът трябва да бъде договорка между двете страни, но оптималният вариант според Иван Захариев е, ако стажантът е бил обучаван шест месеца безвъзмездно, да работи в компанията още шест месеца. Предлагат също така да се предвидят механизми, ако младежът напусне работодателя си в този период.

    Как ще бъдат регламентирани стажантските позиции ще стане ясно най-рано през септември, когато преговорите между държавата, работодателските организации и синдикатите ще бъдат подновени.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    БНБ: Чуждите инвестиции у нас със спад от 81% за година
    Най-големите вложения в страната за януари-март 2024 са от Австрия, Италия и Гърция
    преди 2 дни
    „Струма“ стана първата магистрала у нас с хеликоптерна площадка
    Хеликоптерът ще стига за 30 минути от София до тунел „Железница“
    17 май 2024, 10:37
    ЕК започна ново разследване срещу Meta
    Процедурата е заради пристрастяващите ефекти на социалните медии върху децата
    17 май 2024, 09:19
    "Булгаргаз" ще съди "Газпром" за 400 млн. евро
    Искът е заради спрените руски газови доставки
    17 май 2024, 08:53
    Проекти за близо 3 млрд. лева са реализирани у нас с парите от ЕС за транспорт за 6 години
    Със средствата са изградени 12 нови метро станции, 70 км нови пътища, 28 км рехабилитирани жп линии и 5 реновирани жп гари