Вижте какво препоръчват водещи психолози и психотерапевти в България
През последните близо две години се сблъскахме с много нови предизвикателства, които поставиха на изпитание нашето физическо и емоционално състояние. Обикновено започваме да обръщаме внимание на здравето си едва когато светне „червена лампичка“ и нещо не е наред. С малко повече осъзнатост обаче и ежедневни избори от наша страна можем да поддържаме в добра форма както физическото, така и психичното си здраве, които всъщност са нарезривно свързани. Кои са начините и пътищата към това? Препоръки, съвети и насоки пред Economy.bg споделят български психолози и психотерапевти.
Десислава Георгиева, авиационен и кризисен психолог, фамилен терапевт, EMDR практик
Едно от най-трудно постижимите неща е осъзнаването – какво точно се случва с мен днес, в този момент. Харесва ли ми, или не? Зависи ли от мен, или не? Мога ли нещо да направя, или не? Зададем ли си тези въпроси значи вече сме започнали процеса на промяна...
Днес ние живеем в реалност съвместяваща едновременното ни присъствие във физическото и виртуалното пространство. Действителността през последната година и половина ни наложи да се адаптираме към нов начин на живот – ограничено физическо общуване и придвижване, организиране на работно място у дома, което донесе нов вид стрес забъркан от zoom fatigue (специфичен вид умора предизвикана от продължително стоене пред монитора в работа и срещи със свръхнапрягане на сетивата в опит да чуем, видим и по този начин да компенсираме опосредстваното разбиране на отсрещната страна), липсата на физическо пространство, добри ергономични условия и ясно установени граници между работа, дом и свободно време.
Несигурността, неяснотата на утрешния ден и случващите се негативни събития изострят сетивата ни, предизвикват високи нива на дистрес и ни карат да се чувстваме тревожни. На този фон мантрата „да се чувстваме в добра форма“ може да изглежда не само непостижима фантазия, но и да предизвиква чувства на безсилие и гняв. И това е разбираемо. И не трябва да притискаме себе си и другите на всяка цена да бъдем в добра форма. Има моменти, когато трябва да си позволим да се чувстваме зле, да сме в лошо настроение, да направим пространството да „смелим“ събитията, които преживяваме. Колкото и дискомфортно да се чувстваме. Едва след това може да помислим какво сме способни да променим в собственото си поведение като отражение на събитията и в заобикалящата ни среда. Едно от най-трудно постижимите неща е осъзнаването – какво точно се случва с мен днес, в този момент. Харесва ли ми, или не? Зависи ли от мен, или не? Мога ли нещо да направя, или не? Зададем ли си тези въпроси значи вече сме започнали процеса на промяна. Ако по-често от веднъж в годината се спираме, оглеждаме и пренареждаме задачите си, ще развием и усъвършенстваме едно от важните умения за оцеляване, а именно да бъдем гъвкави.
Ние хората имаме потребности да се движим и да създаваме. Успеем ли да намерим начин да ги удовлетворяваме, ще се чувстваме добре със себе си.
Лично за мен постигането на здравословния баланс става с „чуването и виждането“ какво ми се иска да правя. В последната година намирам смисъл да помагам на бездомни животни и да посвещавам време на ново хоби – изработването на цветя за декорация на сладкиши. Времето на пандемия ми беше ценно с възможността да обогатя професионалната си подготовка с участие в няколко обучения. Разбира се, физическите усилия свързани с грижата за близките, дома и градината имат за мен силата едновременно да изчистят психичната ми умора и да ме накарат да се чувствам полезна.
Препоръчвам на всеки да намери за себе си тези ежедневни мотиватори, които да изпълват със смисъл деня му – да потърси приятел, да обсъди събитие, което го е впечатлило, да подари преживяване – театрална постановка, забавление, екскурзия.
Александра Алгафари, аналитичен психотерапевт
В последните години водим един много по-уседнал начин на живот, в който липсва движението, а то е ключово и за психиката, и за тялото
Невъзможно е да съществува здраве, ако се грижим само за едната страна на монетата – психичната или физическата. Знаем – здрав дух в здраво тяло. Създадени сме като съзнание в материално тяло и ако единият аспект страда, то неминуемо ще даде отражение върху другия. Вземете за пример една депресия и как повлиява физиката през промените в съня, апетита и тонуса, или един грип, който не ни позволява да сме в най-прекрасното си настроение или с най-високата си мотивация. За да бъдем цялостно здрави, имаме нужда от ежедневие, в което да обръщаме внимание и на душата, и на тялото.
В последните години водим един много по-уседнал начин на живот, в който липсва движението, а то е ключово и за психиката, и за тялото. Подобрява и физическите показатели, но и предизвиква отделяне на хормони, свързани с щастието и мотивацията. Дори и 15-ина минути на ден упражнения вкъщи или разходка навън могат да дадат позитивно отражение на здравето ни.
Но да не забравяме, че телата ни дават сигнали и когато нещо във вътрешния ни свят не е наред. Емоциите всъщност са физиологични реакции. Ако започнем да си задаваме редовно въпросите „Какво чувствам в момента?“ и „Какво се опитва да ми каже тялото ми в момента?“, вече повишаваме осъзнатостта си за собственото здраве и получаваме ясни насоки от какво имаме нужда, за да се почувстваме по-добре. Всеки симптом всъщност е съобщение с препоръка за действие – умора, раздразнение, тревожност, гняв, спад в енергията или дори чисто физическите симптоми ни посочват къде имаме нужда да променим нещо. Важно е да се научим да четем и разбираме този език.
И ако за телата ни е важно да бъдат спокойни и нахранени, за да функционират правилно, същото важи и за душата ни. Добавете към въпросите и този: „Как нахраних душата си днес?“. Ако тялото ви може да издържи еди-колко си дни без храна и вода, колко време мислите, че може да издържи душата ви преди да се срине? Тя не яде хляб и сол, но има нужда от обогатяване, от вълнуващи преживявания, от смислени разговори, от красиви емоции, които сами създаваме за себе си, защото щастието няма да почука на врата ни, ако не го поканим.
Веселка Христова, психиатър и психотерапевт в Център „Динамика”
В индивидуален план най-простичката и изпитана от векове формула продължава да е валидна – балансирани работа/почивка, здравословно хранене, укрепване на имунната система, физическа активност, хигиена на съня, управление на стреса
Можем ли да поддържаме във форма своето психично и физическо здраве? Отговорът по подразбиране е ДА, но нека въведа малко уточнения относно контекста на днешната реалност, така както я разбирам. От една страна, изглежда има относително широко разбиране и приемане, че в момента преживяваме голяма парадигмална промяна в световен мащаб - в смисъл, че хората търсят връщане към общностните ценности, към съвместните усилия. От друга – реалностите подсказват, че трудно намираме адаптивните поведения (в личностен и общностен план; в икономически, политически, социален и културен аспект – всичко изброено е потребно за интегралния подход към проблема), които неотменимо водят в тази позитивна посока.
Изглежда „кучето е заровено“ в ценностната система или в конфликта между два фундаментални възгледа за това какво е човечество!
Опростено – единият възглед избира сигурността (понякога непостижимата 100%-на сигурност), което е равностойно на 100% опитомяване, консенсусно поведение, консенсусно подчинение, водещо (мамещо с „добри“ намерения) към добре илюстрираната Оруелова антиутопия от „1984“. Другият възглед избира свободата в смисъл, че същината на човечеството е в непрекъснатото учене от опита, надграждане върху постигнатото преди нас, добавяне, усъвършенстване, трансцендиране, което е безгранично. По кой от тези два пътя ще тръгнем, изправени пред кръстопътя на чукащата на вратата парадигмална промяна?
Моят отговор е свободата, трансцендирането, безкрайният път на развитие, усъвършенстването и надграждането, което ни прави хора, а не роботи!
Този избор обуславя и практиките за поддържане и укрепване на цялостното ни здраве – психично, физическо, емоционално, духовно – неотделими едно от друго. Да се съхраним, означава да се развиваме, да се променяме към по-добро – индивидуално, общностно, глобално.
В индивидуален план най-простичката и изпитана от векове формула продължава да е валидна – балансирани работа/почивка, здравословно хранене, укрепване на имунната система, физическа активност, хигиена на съня, управление на стреса. Конкретните практики са неизброими – йога, релаксация, дихателни техники, психофизиологична кохерентност, разнообразие от медитативни техники, техники от енергийната психология и медицина, биофийдбек, стратегии за управление на стреса и – ако индивидуалните усилия не достигат – помощ от коуч, съветник или терапевт.
Не по-малко място имат практиките на съизграждането и сътворчеството – съвместните усилия за постигане на желаната промяна.
Велизар Вангелов, психолог и психотерапевт
Най-важното е да обичаме и да се чувстваме обичани
Най-важното нещо, за да се чувстваме добре психически, а оттам и физически, е да имаме емоционално удовлетворяваща връзка в личен план. Разделение между двете няма – ако се чувстваме добре физически, ще се чувстваме добре и психически, както и обратното. Важно е да имаме човек до нас, с когото се чувстваме добре, обичаме и се чувстваме обичани. Ако липсата на такъв човек е трайна или хронична, е добре да се потърси професионална помощ, за да се промени това.
Защото, когато има човек до нас, това означава задоволяване на основните ни здрави потребности и зависимости. Когато липсва човек до нас, няма любов в живота ни и физически удовлетворяващ контакт, тогава създаваме почва за нездрави зависимости. Такива могат да са алкохол, наркотици, храна, включително прекаляване със спорт, работа и достигане до така модерния напоследък бърнуат. Това са опити за компенсация на утвърждаване, на получаване на повече внимание.
Зад нуждата от повече внимание винаги стои нуждата от любов, така че пак стигаме до най-важното нещо – да имаме емоционално удовлетворяваща връзка в личен план.