Коучинг професията е нова за България и е често неразбрана, но ще става все по-популярна

Петя Димитрова Донева-Винанд е акредитиран член (АСС) към Международната Коучинг Федерация (ICF) и член на УС на ICF България от 2020

Необходимостта от коучинг и коучинг умения в световен мащаб нараства с бързи темпове.  Последното проучване на ICF от 2020 г. показва, че използването на коучинг подхода води до повишена продуктивност и ефективност на лично, екипно и организационно ниво, както и до повишено качество на живота и цялостно удовлетворение.  

„Професията коучинг е нова за България и е често неразбрана. За съжаление, понякога дискредитирана от хора, които търсят лесни и бързи печалби и с лека ръка наричат себе си „коучове“ в социалните медии.  Именно затова е важно хората да придобият добра представа какво означава тази професия, какво може да им даде и къде да търсят истинския качествен професионалист”, смята Петя Димитрова Донева-Винанд - акредитиран член (АСС) към Международната Коучинг Федерация (ICF) и член на УС на ICF България от 2020 г. 

Петя е с магистърска степен по организационна и бизнес психология от Университета в Ливърпул и по английска филология от Софийския университет. Работи като коуч с частни клиенти от 2016 г., докато живее в Намибия и изследва взаимовръзките между доверие, идентичност и лидерство в международни екипи, от 2021 г. ръководи собствена фирма, която предоставя коучинг услуги и работи като коуч към BetterUp с клиенти от цял свят.

Петя, напоследък чуваме често за коучинг, но знаем ли точно какво означава?
Казват, че „Ако владееш себе си, владееш целия свят“. Коучинг е партньорство, метод на работа, чрез която овладяваш себе си. За коучинга може да се говори много, но не може да се говори без емоция, защото освен професионално взаимоотношение в естеството си е откровен и личен контакт.

По определението на Международната коучинг федерация (ICF), коучингът е „Партньорство с клиентите в креативен процес, предизвикващ размисъл и вдъхновяващ ги да увеличат личния и професионалния си потенциал”. Като партньорство, коучингът се разбира като равноправно взаимоотношение, което въз основа на „Сократови въпроси“ постига себепознание, увеличава потенциала на клиента осъзнато да избира и прави това, което е в синхрон с целите и желанията му.  

Метафорично коучингът носи в себе си смисъла да преминеш от едно място на друго чрез придобиване на необходимите умения и знания, да се себеосъществиш като постигнеш целта си с подкрепата на партньор професионалист, чиято роля е умело да отразява вътрешния ти глас, да стимулира преосмисляне в дълбочина.  

Какво представлява коучингът като професия?
Коучингът е сравнително нова професия, която устремно се развива през 90-те години на 20 в. основно в САЩ (в бизнеса и спорта), но бързо придобива популярност и се разпространява в глобален мащаб. Като професия коучингът еволюира органично, като за първи път е регистрирана употребата на думата „коуч“ през 1861 г. в Оксфордския университет в смисъл на учител, който ти помага да „преминеш“ през изпита, или да подготвиш някого за изпит или състезание. Етимологично в този смисъл думата произлиза от унгарската дума за карета, която е налична и в българския език в думата „кочияш“.  До ден днешен обаче не е намерена българска дума, с която да се именува професията.  

Как протича самият коучинг процес?
Коучинг процесът стъпва на идеята, че промяната, която желаем, се случва и се учим, когато откриваме, изживявваме и използваме познанието в собствения си живот за разлика от знанието, което научаваме от лекции и учебници. В този смисъл в динамичния и комплексен съвременен свят, който изисква бърза адаптация, коучингът ни помага да преодолеем естествената си реактивност, автоматичното си мислене, изтощението от забързаното всекидневие и да изберем осъзнато своя път, да видим възможности там, където допреди сме виждали само ограничения.  

От тази гледна точка коучингът се ползва с голям успех в областите на лидерството, организационни промени, екипна работа,  преосмисляне на ролите, които имаме в живота, лични и професионални взаимоотношения, образование, кариерно развитие, всичко, което води към пълноценно себеосъществяване – или потребността ни на най-високото ниво в пирамидата от потребности на Маслоу.  

Какво е различното между коучинг и други професионални взаимоотношения, които подпомагат професионалното развитие, напр. консултантство, менторство, обучения?
Коучингът се отличава от консултантството и менторството – професии, с които често се бърка, тъй като се основава на равноправност на взаимоотношението коуч - клиент.  За сравнение консултантът предлага експертиза, която клиентът няма, тоест в дадена област консултантът е водещ.  Менторът е също в ролята на „знаещия“, мъдреца, който води промяната, напътства.  При обучението „знанието“ идва от обучителя, докато при коучинга знанието е в самия клиент, който най-добре познава собствения си контекст.

Въпреки че коучингът е силно повлиян от тъй наречената „позитивна психология“, както и от развитието на психологията като цяло, важно е да е се разграничи от психотерапията.  И двата процеса се опират на законите на психологията, което важи и в други области например управление, здравословен начин на живот и т.н., така че границата е доста размита.  Най-общо разграничението може да се определи във фокуса: при коучинга докосването до миналото служи да подпомогне клиентът да се придвижи напред, а прихотерапията се фокусира върху лекуване на травми от миналото.  

Темата е обширна, но разграничаването на коучинга от другите процеси спомага за това да се разбере какво не е коучинг, което подпомага избора на качествена услуга.  Най-общо: коучинг взаимоотношение нямаме, когато някой друг обяснява, информира, консултира и т.н. какво трябва да се направи.  Ключовата дума е „трябва“, която определя дадена насока, зададен избор; при коучинга, ключовата дума е „осъзнат личен и свободен избор“.

Сигурни сме, че като всеки процес, който включва интервенции при хора, коучинг процесът се управлява от стриктни етични норми и компетенции. Какво представлява международната организация, която гарантира професионализма на коуча?
Тези компетенции и етични норми се споделят от всички професионални коучинг организации, макар и разписани по различен начин. 

ICF гарантира както професионализма на коуча, така и провеждането на коучинг процеса в съответствие с общочовешки етични норми (в съответствие с друга основна ценност – хуманност) и принципи, които утвърждават достойнството и ненакърнимостта на личността и не позволяват един процес, който докосва най-съкровеното в човека, да се манипулира в нечий интерес.  Именно затова се изисква, всички членовете на ICF да подпишат тъй наречената клетвена декларация за изпълнение на етичния кодекс, което е подобно на Хипократовата клетва.  

ICF е млада (създадена е през 1995 г.) и бързоразвиваща се организация, която понастоящем обединява над 50 000 професионалисти от над 150 държави.  За последните 10 години това е растеж от 160%, като само за декември 2021 г. са приети около 2 192 нови членове.  

Компетенциите, които служат като маркери за експертност, както и основните ценности на ICF (професионализъм, сътрудничество, хуманност и равнопоставеност), са част от еволюционен процес и се преразглеждат и подновяват през определен период от време, за да отговорят на изискванията и потребностите на съвременния свят. Например ценността „равнопоставеност“ отразява усилията на ICF да направи коучинга по-демократичен, достъпен до служители извън висшия ешалон на ръководството на дадена организация. В тази насока ICF Bulgaria също дава своя принос чрез провеждането на проекти за про боно или безплатни коучинг часове, където нашите специалисти отделят от времето с цел подпомагане на различни социални или професионални групи, които нямат финансовата възможност за това. Например проект с подобна цел е „Отворени врати – опитай коучинг“, който включва ежемесечни срещи по различни теми и за различни таргет групи – например работещи майки, учители, родители, работници в здравната система и т.н.

Каква е Вашата прогноза за развитието на коучинга в България?
Общността ни е все още малка, но вярвам, че с популяризиране на професията на българския пазар, а то вече се случва, това бързо ще се промени. Хората не само ще търсят коучинг, но ще търсят гаранции за качествен коучинг и там е нашата ниша. Многобройни проучвания доказват, че в организациите, които се ползват от коучинг, нарастват продуктивността и ефективността на служителите, подобрява се работната среда, повишава се сътрудничеството и всичко това води до по-добри резултати за бизнеса. В този смисъл се получава взаимно захранващ се процес – коучингът води до увеличаване ангажираността на служителите, подобряване на лидерските умения и оттам на работната среда, което води до развитие на бизнеса, а развитието на бизнеса води до по-голямо удовлетворение и ангажираност.