HR Лидерите на България: Яна Папардова, Schwarz IT Bulgaria

Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В рубриката „HR лидерите в България" разказваме за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция, с какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад.

Запознайте се с Яна Папардова, HR мениджър, Schwarz IT Bulgaria, финалист в категория "HR директор/мениджър на годината“ за 2021 в Годишните HR награди на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).

Яна, какво означава за Вас достигането до финала в Годишните HR награди на БАУХ 2021?
Това е нещо като еквивалент на холивудските „Оскар“-и, само че за човешки ресурси. Имаш възможността да се изправиш пред голяма аудитория, да бъдеш забелязан, видим, чут. Да можеш да се похвалиш, че и да се оплачеш. В ежедневието тежестта на проектите, които водим, често избледнява и забравяме всъщност колко са значими и колко усилия са ни коствали. Понякога даже не ни остават сили да им се порадваме, когато ги завършим. Достигането на финала на годишните HR награди ни дава пространство, в което да се насладим на постиженията си и за кратко да се насладим на собствения си блясък. Идва ми репликата на английски – to bask in our own brilliance – но сякаш и така звучи добре.

Нека научим малко повече за Вашия път дотук: разкажете ни за Вашето образование и първата Ви работа.
В гимназията завърших профил със засилено изучаване на английски и програмиране. Заради програмирането, разбира се, имаше и голямо количество математика. Това беше моментът, в който разбрах, че тази работа няма да я бъде. Математиката не е моето нещо. С достатъчно усилия си вземах изпитите, но не ми доставяше удоволствие. Така че, когато стана време за кандидатстване в университета, бях напълно наясно, че ще се насоча към хуманитарен профил.

Не мога да кажа, че бях твърдо убедена какво искам. Никога не съм била от младите хора, които винаги са знаели какви искат да станат. Но звездите ми проговориха и записах специалност „Психология“. След толкова години, поглеждайки назад, не мога да си представя друг избор. Това се оказа моята специалност и аз се разгърнах в нея със сърце и душа. Смятам го за голям късмет, защото тя ме намери, а не аз нея.

Интересното обаче е, че докато следвах за бакалавърска степен по психология и после за магистърска по клинична и консултативна психология, никога не си представях, че след това ще работя в сферата на човешките ресурси. Винаги си мислех, че ще работя някакъв тип терапевтична или консултативна дейност.

Директно от университета обаче не се става терапевт, а аз трябваше да започна работа. Благодарение на опита си с програмиране и владеенето на английски започнах като Second Level Application Support специалист. В началото беше странно, ново, предизвикателно и изключително времеемко. Студентската ми душа не беше свикнала да е заета по 40 часа на седмица. Спомням си, че в началото страдах като малко дете по изгубените лета и безгрижните ваканции. Слава богу, дисциплината не е нещо, което някога ми е липсвало, и бързо се превъзпитах. Само половин година по-късно вече знаех, че application support-ът не е моето нещо по същия начин, както беше с математиката. Тук отново извадих голям късмет, защото имах възможност да кандидатствам за преместване в екип „Човешки ресурси“. Best decision ever!

Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
Първата работа определено беше голяма школовка и винаги ще помня първата седмица, в която трябваше да се запозная с десетки правила, процеси и хора. Информацията ми се стори толкова много, че направо нямах представа как ще успея да се справя и да съм адекватна по какъвто и да било начин.

Друг момент, който винаги ще помня, е, когато получих предложение за работа в Kaufland IT Hub. За опита, който имах, ми се даваше голяма възможност да започна да изграждам една компания от самите ѝ основи – процеси, политики, комуникация, най-добри практики. Почти всичко в сферата на човешките ресурси очакваше да бъде отработено. Бях 15-ият служител, а сега, 5 години по-късно, наброяваме над 370 души и понякога все още не мога да повярвам какъв дълъг път сме изминали за толкова малко време.

Как започнахте в Schwarz IT Bulgaria?
Работейки в „Човешки ресурси“ в компания, която се занимава с информационни технологии, вече знаех, че това е сферата, в която се чувствам не просто уверена, ами във вихъра си. За мен е професионален навик да следя обявите за работа в сектора във всеки един момент. Така видях обява за позиция HR Manager в Kaufland IT Hub. Не бях чувала дотогава за компанията, но и досега си спомням как протече мисълта ми в рамките на няколко секунди – „Кауфланд“ –> огромен търговски оборот –> което автоматично значи многобройни системи –> което пък автоматично значи огромен ИТ екип.

Идеята за новооткритото звено много бързо ме спечели. Възможността да имаш такава свобода на действие и да твориш във всички сфери на човешките ресурси, че и отвъд тях не се среща при всяка отворена позиция. Смятам, че имах огромния късмет да бъда на правилното място, в правилното време и оттам насетне всичко е много труд и дисциплина.

Какви са Вашите отговорности днес?
Отговорностите ми днес обхващат всички сфери на човешките ресурси. Наблюдение и участие в процеса по подбор на персонал, анализ на нуждите от специалисти за компанията, обучение и развитие, проследяване на целия цикъл на развитие на служителя в компанията, консултиране на ръководни кадри, анализ и изготвяне на бюджета по възнаграждения и придобивки, администрация на персонала, отработване на трудовоправни въпроси, поддържане на безопасни условия на труд, законова рамка, прием на чужденци от трети страни, разработване и развитие на вътрешни програми, всякакъв тип инициативи и участия, свързани с изграждането на работодателската марка.

Честно казано, не мисля, че има по-разнообразна и интересна професия. Почти няма ден с ден, които да си приличат, ежедневието винаги е динамично, а работата с хора гарантира нови и нови казуси.

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариера и какво научихте от тях?
Научих, че една компания винаги е в процес на развитие. Няма етап, в който екипът за човешките ресурси може да си каже – всичко сме разписали, всичко сме разпоредили, измислили, комуникирали, договорили. Просто няма такъв момент. Също открих, че съм доста добра в откриването на… топлата вода. Наложи ми се да поставям основи за изграждането на компанията на два пъти и това е било един от най-трудните и удовлетворяващи процеси, които съм управлявала. Сливането на Kaufland IT Hub & Lidl Digital в изцяло COVID времена е може би най-трудната задача, която съм решавала.

Сигурни сме, че Вашият екип е от съществено значение. Как го формирате? Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените у тях?
Важно е хората около мен да са пълни с енергия. Искам буквално да вибрират от нея. Енергия, която постоянно да ги движи да решават проблеми, да отмятат задачи и да движат инициативи. Най-важните качества в екипа са инициативността, спазването на срокове и вземането на решения. Имам чудесен екип от приветливи и усмихнати хора, които си помагат един на друг, работят всеотдайно по всяка задача и движат цялата компания напред.

Също се радвам да отбележа, че според мен успяваме да счупим стереотипа, според който управлението на човешките ресурси е феминизирана професия. Въпреки че сме малък екип, имаме и двама господа в него.

С какво не бихте направили компромис?
С неуважение към компанията и хората. Всеки полага труд на работното място и трябва да бъде уважаван. Ако служителят няма респект към колегите си и работодателя и е склонен да си прави шеги или дори да отправя обиди по техен адрес, тогава той няма място в компанията. Такава липса на морал е нещото, с което не се прави компромис. Всякаква липса на технически, социални, меки умения се наваксва, стига да има желание, но такъв тип неуважение е въпрос на цялостния мироглед на човека.

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър днес, за да управлява служителите в голяма компания?
Да държи баланса между това как да работи устойчиво едновременно в интерес на служителя и на компанията. В добрите компании като Schwarz IT обикновено тези неща вървят ръка за ръка. Но когато това не е така, задачата на мениджъра е да постави себе си по средата и да отработи ситуацията подобаващо в полза и на двете страни.

За успешния лидер е важен балансът работа – почивка. Вие как релаксирате и какво Ви зарежда?
Не мисля, че съм най-подходящият пример за този баланс. Мен работата ме зарежда и често когато приключа работния ден, продължавам с бойна крачка да помагам на семейство и приятели и да командвам кое как да се случи.

Когато имам нужда да релаксирам, обикновено търся тишина и спокойствие. Работните ми дни са доста шумни. Тогава просто се сгушвам в някой ъгъл с книга в ръка и се пренасям в някоя друга вселена. Тази вселена доста често ще има източна окраска, защото съм в постоянен захлас от Източна Азия. Интересите ми постоянно скачат между Япония, Китай, Корея, Виетнам, Тайланд и обратно.

Кои са Вашите източници на вдъхновение?
Редът, красотата и насилието. Представям си как звучи това извън контекст. По ред на номерата точно редът идва на първо място. Обичам всичко да ми е подредено, прегледно и ясно. Когато видя един красиво подреден офис например или една изящна библиотека, просто ми става хубаво. Красотата си я намирам най-вече през четене. Обичам страшно много японски комикси, така наречената „манга“: изображенията в нея понякога могат да бъдат безкрайно красиви. Погледнете например историята Heaven’s Official Blessing и бързо ще разберете какво имам предвид.

Под „насилие“ имам предвид най-вече екшън филми. Обичам експлозиите, хвърчащите коли, гръмките мотори, бойните изкуства, ръмжащите динозаври и въобще всичко, което е грандиозно, шумно и зрелищно. Изпълва ме с енергия и ми дава заряд да творя, макар и по не толкова разрушителен начин.

От позицията на днешния си опит бихте ли променили нещо по пътя на Вашата кариера?
Вероятно единственото, което бих променила, е да започна работния си път по-рано. Имах лукса да се радвам на комфортен живот по време на цялото си следване и започнах работа едва в края му. На този етап смятам, че съм изпуснала ценно време и ако можех да се върна в 20-те си години, най-вероятно щях да се хвана за ушите и да се изпратя на пазара на труда.

Как си представяте развитието на HR функцията през следващите години?
Работата в човешките ресурси винаги е била изключително разнообразна и всеобхватна. След сътресенията, които обаче преживяхме и продължаваме да преживяваме през последните няколко години, специалистите в професията се налага да демонстрират още по-широки качества и умения. Те отдавна не са само администратори. Вече са консултанти, съветници и експерти, които са ключови партньори на бизнеса. През следващите години тази тенденция само ще продължи да се утвърждава.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

HR Лидерите на България: Надя Михова, EY Bulgaria
HR Лидерите на България: Радослава Кроснева, ДСК