Какво е да извървиш целия си професионален път в една компания?

Йорданка Иванова и Божидар Иванов днес, 2022. Снимки: Кока-Кола

Йорданка Иванова и Божидар Иванов са сред все по-малкото хора днес, чийто професионален път е извървян на едно единствено място. Тази година и двамата се пенсионират, след като работят съответно 43 и 44 години в Кока-Кола. Двамата колеги пазят ярки спомени от първите си работни дни в компанията и не крият, че въпреки че тя се е променила напълно през изминалия близо половин век от началото на тяхната кариера, никога не са мислили да се разделят с нея, защото винаги са чувствали екипа като второ семейство.

Божидар, 1979 г. Снимка: Личен архив

Бихте ли ни разказали как започнахте работа в Кока-Кола? Каква беше първата ви позиция?
Б.И: Професионалният ми път започна през далечната 1978 г., точно бях излязъл от казармата и започнах първата си и всъщност последна работа в завода за безалкохолни напитки „Стоян Сюлемезов“ като водач на мотокар. Години по-късно заводът беше преименуван на БЕНАКС, а от 1991 г. стана част от семейството на Кока-Кола Хеленик. Така, някак неусетно, посветих 44 години на любимата напитка.

Й.И: Започнах работа в сферата на безалкохолните напитки през 1979 г., по разпределение след завършването на техникума, когато заводът „Стоян Сюлемезов“ беше едва на четири години, съвсем нов. Работех на поточна линия, в производството. От 1991 година продължих в склада за нов и оборотен амбалаж, а впоследствие - в склада за продажби на дребно. Когато се присъединихме към семейството на Кока-Кола, преминах в склада за готова продукция и амбалаж. И така до 2005 година, когато станах част от логистичния екип към производствения ни център в Костинброд, който спокойно мога да нарека мегазавод на утрешния ден. И ето че вече 2022 година отминава, а с нея – и моето пенсиониране.     

Какво си спомняте от началото на вашата кариера в компанията?
Б.И: Всичко, при това сякаш беше вчера. Разбира се, бях и притеснен, и в същото време горд, че се присъединявам в редиците на такава голяма компания. За мен работата в Кока-Кола винаги е означавала много и продължава да значи не само защото ѝ посветих близо половин век, но и защото синът ми вече 17 години също е част от семейството на компанията.  

Йорданка в началото на кариерния си път. Снимка: Личен архив

Й.И: Никога няма да забравя първия ми работен ден. Колективът и прекият ми ръководител ме приеха много топло и с усмивка. С голяма любов, все едно че се връщах от отпуск, а не като нов и непознат член на екипа. В кратък срок трябваше да бъда обучена да работя на етикировъчна машина, а скоро станах и титуляр. След това и комсомолски секретар, времената бяха други. Организирали сме състезания на производствените линии и беше много ентусиазиращо и зареждащо.

Имате над 40 години стаж в компанията и всъщност това е единственото ви работно място. Как се промени компанията през вашите очи?
Б.И: Промяната е огромна. Компанията изгради собствен завод, изключителен по мащабите си. Инвестира в модерни и щадящи екологични машини. Автопаркът, в това число и електрокарите, с които ние работехме, също в годините бяха подновени със съвременна техника, която много улеснява работния процес, спестява ценно време и ресурси и дава повече мобилност на работещите. Кока-Кола винаги е била иноватор във всички свои планове и процеси, а това се цени от всички колеги в компанията не само защото ни дава възможност да проправяме пътя и прави усилията ни много по-ефективни, но и защото под една или друга форма заедно участваме в създаването и навлизането на иновациите и заедно се радваме на резултатите и успехите, които те носят. 

Йорданка по време на смяна на поточната линия. Снимка: Личен архив

Й.И: 43 години са доста време и компанията от началото няма много общо с това, което е днес. И ние се променихме с нея. Важното е, че промените винаги са за добро – от това да спестяваме вода или енергия при производството до това да работим с най-модерна техника. Винаги се мисли няколко стъпки напред и това ще продължи да отличава Кока-Кола от останалите.

Имали ли сте възможност през тези години да смените работата си и ако да, какви бяха мотивите ви да останете в Кока-Кола?
Б.И: Възможности винаги има, но аз обичам работата си и винаги съм я вършил с удоволствие и страст. Винаги ми е носила спокойствие, сигурност и удовлетвореност. И през всичките тези години винаги е било гордост да кажа, че съм служител на Кока-Кола.

Й.И: Истината е, че никога не съм си мислила  да напусна колектива ни, защото за мен те бяха второто ми семейство. Разбира се, имало е и хубави, и трудни моменти, но съвсем млада попаднах в много добър колектив, който ми помогна да се изградя и благодарение на който придобих навици да работя с много и различни хора. А в компанията обичаме да казваме, че всъщност хората са тайната съставка в нашата рецепта за успех.

По време на вашата кариера предполагам, че сте работили с много и различни колеги. Как се отнасяха към вас, когато разбираха, че целият ви професионален път е преминал в компанията?
Б.И.: Винаги съм усещал уважение от колегите си. Държал съм на екипността, на взаимозаменяемост и отговорност в отношенията ни. Обучавал съм по-млади, новопостъпили колеги и съм им показвал тънкости, които да улеснят работата им и се надявам да съм им предал не само умения, но и любовта си към професията. Най-ценното за мен е, че успях през годините да спечеля доверието на всички мои колеги и да бъда избиран за техен пълномощник в рамките на 18 години, за да ги представлявам пред ръководството на компанията по редица въпроси. Също така в продължение на 10 години бях представител на Европейския работнически съвет на Кока-Кола Хеленик, което приемах като отговорност, но и чест.

Божидар със Зоран Богданович - главен изпълнителен директор на Кока-Кола ХБК. Снимка: Личен архив

Й.И.: За толкова много години съм работила с различни  хора, много от тях и съм обучавала. Старала съм се да бъда спокойна и търпелива към новодошлите. Никога не съм очаквала по-различно отношение, само защото целият ми трудов опит е в компанията. Вярвам, че жънем това, което сме посели. За мен всички винаги сме били равни и уважението ни е било взаимно.

А как вие виждате младите хора, които са в началото на своята кариера и често сменят работните си позиции?
Б.И.: Признавам, за мен е непонятно това често сменяне на местоработата. Когато си дългогодишен служител, ти си натрупал достатъчно опит и компетентност да реагираш във всяка ситуация, утвърдил си се и пред колеги, и пред ръководители и можеш само да надграждаш знанията и уменията си и да береш плодовете на своя труд, а не тепърва да започваш отначало.

Й.И.: Все по-малко са хората, които се задържат дълги години на една и съща работа. Младите искат да опитат от всичко и търсят нови и нови предизвикателства, но за мен човек може да се развива успешно и в рамките на едно място, особено в компания като Кока-Кола. Сред колегите има много дългогодишни служители от различни отдели, които го доказват. Те са трупали опит, променяли са позициите си в рамките на компанията и са истински експерти в работата си, а това няма как да не бъде оценено.

В последните години се присъединиха и много млади колеги, които проявяваха истинско желание да се развиват, за което винаги много съм се радвала. Старала съм се да им помагам, да им предавам моята опитност и знанията, наследени от предшествениците ми, и да ги насърчавам да продължават развитието си.

Йорданка с колегите си от логистичния екип на Кока-Кола ХБК. Снимка: Личен архив

Божидар, Вашият син в момента също е част от компанията. Вие ли имате принос за това негово решение?
Б.И.: Синът ми е моята гордост. Беше тийнейджър, когато за първи път се срещна с работата на поточната линия в завода на Кока-Кола, за да събере средства за първото си самостоятелно море. В момента вече е на висока позиция с много отговорности и ръководи екип от опитни професионалисти. За всичко се бори сам и всичко, което е постигнал, е негова заслуга. Моят принос, надявам се, е да съм му предал важните качества - преданост, отговорност, хъс и най-вече да обича работата си и тя да му носи удовлетвореност и сигурност.

Бихте ли споделили с нас кой е най-трудният период от вашата кариера?
Б.И.: Най-трудният и предизвикателен период в професионалния ми път беше ситуацията с Covid-19. Изключително непредвидимо и различно преживяване за нас като служители, защото бяхме в положение, в което никога не сме изпадали. Пандемията засегна всички, но ако някои хора можеше да работят от разстояние, то за мен и колегите ми това беше невъзможно. При изключителни мерки за сигурност и спазване на всички правила за безопасност, отново успяхме да се справим с предизвикателствата. Благодарение на общите усилия на целия екип всичко вървеше перфектно, работата както винаги се вършеше с най-високо качество и нашите клиенти отново бяха удовлетворени. 

Й.И.: Едва ли ще ми повярвате, но трудни моменти в компанията не съм имала, или поне не ги помня, а хубавите са много! До последния ми работен ден работих с желание и усмивка и благодаря на колегите за всичко, което сме преживели заедно.  

А кои са най-приятните ви моменти от дългата ви история в компанията?
Б.И.: За всичките тези години в компанията имам изключително много забавни и приятни моменти и ще опитам да споделя няколко от тях. Никога няма да забравя организираните футболни турнири на Кока-Кола, на които всяка функция имаше свой отбор и се бореше всяка година да спечели първото място. Всеки турнир си имаше и забавна част и това беше един от най-хубавите моменти, който всеки от нас чакаше с нетърпение. Дори си спомням, че на един от турнирите станахме победители и с финансовата част от наградата си организирахме екскурзия до Белград, за да гледаме мач от Шампионската лига. Аз винаги играех вратар, а впоследствие и треньор на отбора.

Не мога да не спомена, че всяко лято всички служители и нашите семейства се събирахме на лятно парти край някой басейн и също имаме много прекрасни спомени. Незабравимо изживяване за всички деца, но и за техните родители (смее се). 

Превърналите се в традиция сбирки с колегите, които си организирахме много често в различните краища на страната също ще помня винаги. Общо взето, както умеем да работим, така умеем и да се забавляваме заедно.

Футболен турнир, 2014. Снимка: Кока-Кола

Й.И.: Приятните моменти са  много, винаги сме били задружни и не сме се лишавали от забавления. Спомням си, че една вечер си бяхме организирали събиране на хижа на Витоша, а на следващия ден се получи така, че трябваше да поемем извънредно първа смяна на работа. Не се отказахме от веселата част и на сутринта бяхме на линия пред машините. Всички организирани и със своята отговорност. Бяхме единни и при изпълнението на задълженията, и при споделянето на забавленията.