Какво четат HR лидерите в България: Никола Киров, Американски Университет в България

Колаж: Economy.bg

Какво четат HR лидерите в България? Кои са книгите и авторите, от които черпят вдъхновение? Какви уроци и поуки си извличат от тях? Economy.bg попита HR професионалисти във водещи компании в България. Вижте какво отговори Никола Киров - Human Resources Director в Американски Университет в България.

Книгата, която ме вдъхнови през 2022, е „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе.

Като ръководител и експерт в сферата на човешките ресурси от мен се изисква постоянно да анализирам миналото и да планирам и предвиждам бъдещето. Макар и това да е не само задължително, а и полезно за всеки човек и професионалист, то само по себе си носи голяма тежест за психиката и емоциите.

„Силата на настоящето“ е бестселър от 90-те години, който е ориентиран по-скоро към самоусъвършенстване. Ако може да се обобщи в няколко основни урока (макар и да са безброй), квинтесенцията на книгата е:

1. Блуждаенето в миналото или бъдещето е нездравословен подход или проекция на егото, което през своята призма проектира „реалност“, която никога не отговаря на истината.

2. Мозъкът е инструмент, а не мислите в главата ни, което отново е проекция на това, което позволяваме да ни прави щастливи или не.

3. Единственото, с което разполагаме, е настоящето. Само в него имаме истински избор, шанс за истинска промяна и най-вече способността на самоконтрол.

4. Да се съпротивляваме срещу нещата, които ни се случват или очакват, е като да се съпротивляваме срещу смяната на сезоните – нямаме контрол и може само да ни прави нещастни.

Освен в личен план това, което бих казал, че книгата промени в мен и ме вдъхнови в професионален план, са точно тези уроци. Признавам, че заради амбиция и целеустременост през живота си съм направил много саможертви, лишения и съм игнорирал настоящето за една илюзорна възможност или голямо постижение в някакъв момент. Въпреки че немалко от тях се получиха, онова мигновено удовлетворение на постижението трае кратко, защото след него идва следващото. Това, което не ни учат в университета, на работа или в бизнес срещите, е да преследваме щастието. Само щастливи можем да постигаме цели, да вдъхновяваме други да го правят и да извличаме най-ползотворното от всяка ситуация.

Тревожността, с която всеки зрял човек се бори в наши дни, е борбата на егото с бъдещето, депресията, която също се настани като трайна част от ежедневието на професионалистите в наши дни, е съжалението на егото към миналото. Егото е най-големият ни враг. Илюзиите „Кой съм?“, „Постигнах ли мечтите си?“, „Ще бъда ли, който искам?“ звучат прекалено познати за всеки човек. Но за мен и за работата ми по-важно е – щастлив ли съм? 

Книгата ме вдъхнови и ми припомни, че не започнах кариерата си в човешките ресурси, за да бъда някой или да постигна нещо велико. Започнах я, за да помагам на другите. Това е и смисълът на човешките ресурси. 

Когато започнах да прилагам тези новонаучени и някои забравени уроци, спокойно мога да кажа, че работя с усмивка и карам колегите си да работят с такава. Дали ще постигнем целите си след година – не знам, но знам, че ако днес, сега и във всяка ситуация се стремим да направим най-правилния избор, избор, който е от полза не само за нас, но за тези, за които работим, тогава не само целите ни, но и добавената стойност – да носи работата ежедневно удовлетворение – стават и са извор на вдъхновение.

ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА КАКВО ЧЕТАТ HR ЛИДЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ:

Борислава Георгиева, HR Мениджър на DHL Freight ESS