неделя, 23 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13051 прочитания

    В бъдеще роботите ще ни следят много внимателно, но те ще са невидими за нас

    Експертът по роботика Марк Медоус пред Economy.bg
    09 март 2015, 09:37 a+ a- a

    Марк Стивън Медоус e съосновател на американската компания Geppetto Avatars и изобретател с няколко патента в САЩ, свързани с изкуствения интелект, благодарение на които днес съществува виртуалният асистент SIRI. Основал е три компании и е работил във водещите изследователски лаборатории в света (Xerox-PARC, SRI, The Waag).

    Марк Стивън Медоус беше един от лекторите на форума за иновации Innovation Explorer в София. Economy.bg разговаря с него в рамките на форума. Попитахме го за роботите на бъдещето и за предизвикателства пред човечеството вследствие масовото им навлизане в живота ни.

    Как се осъществява комуникацията с роботите?

    Марк, как бихте обяснили на децата си с какво се занимавате?
    Ще им кажа, че създавам интерфейси за роботи. Имам две деца – на 1 и на 3 години. Опитвам се да ги накарам да играят с тези роботи, защото считам, че това е интерфейсът на бъдещето.
    Така че, да, създавам интерфейса за различни типове роботи. Изследвам как хората и автоматизираните системи могат да разговарят. Системите, които разработвам, се основават на човешки езиков интерфейс. Така хората ще могат да говорят на компютъра, той да ги разбира и съответно да им отговоря.

    Как точно се случва това?
    Първо, използваме софтуер за разпознаване на глас. Така, ако говориш на гласовия асистент Siri например, той взема звука от гласа ти и го праща до сървър. Сравнява съдържанието на речта с други подобни звукове, разпознава го и го изпраща като текст. Това е сложен и деликатен процес. Изисква се голяма библиотека с гласови данни, съчетани със съответни текстови данни. Така текстът се подава към система за изкуствения интелект, която обработва съответния език. В Geppetto Avatars ние използваме IBM Watson в комбинация с чат скрипт, който е подобрена версия на чат бот (робот или система, която чати) с отворен код. Тази система беше използвана за проследяването на Осама бин Ладен. Това всъщност е машина за извод или интерпретатор (inference engine), която обработва данните с цел генериране на интелигентно поведение. И след това роботът отговаря. Нашата работа е да преценим как отговаря – дали отговаря навременно, или отговаря твърде кратко, като казва просто „Здравей”. И ние виждаме как роботът или аватарът ни отговарят на екрана на таблета ни например.

    В интервю обяснявате как сте пътували до Япония, Германия и Франция, за да интервюирате роботи. Как се интервюират роботи?
    Много е интересно, защото роботът всъщност е компютър, но със странна форма и с много специфични функции. В някои случаи имаш робот, който прилича на човек и който може да разговаря с теб. В друг случай той е във формата на прахосмукачка на пода. Има много различни неща, които можеш да правиш с роботите. Това, което конкретно правих в Япония, е да говоря с някои роботи, но в някои случаи те нямаха естествен потребителски езиков интерфейс. В друг случай те бяха като копие на създателите си. Всеки робот има различен интерфейс. И формата обикновено следва функцията с изключение на андроидите.

    Защо в бъдеще роботите ще ни следят?

    Как ще изглеждат роботите на бъдещето?
    Струва ми се, че по-напредналите роботи вече така навлизат в света ни, че спираме да ги забелязваме. Те се превръщат в други неща – автономна кола например. Знам за четири проекта, където ти си стоиш в колата и можеш да й кажеш да те откара до мола. Тя ще потвърди адреса и ще те закара там. Това е робот, но той не изглежда като такъв.
    Работил съм с голяма софтуерна компания, занимаваща се с Интернет на нещата. Можеш да кажеш например: „Време е за кино”. Тогава завесите ще се спуснат, микровълновата печка ще ви приготви пуканки и филмът ще стартира. Дори тостерът е някакъв вид робот. И ако решим да навлизаме в дълбочина, ще се затрудним да разграничим кое е робот и кое не. Смятам, че в бъдеще роботите ще ни следят много внимателно, но те ще са невидими за нас.

    Какво ще целят с наблюдението над нас?
    Така, както имаме много различни софтуерни и хардуерни приложения, така и роботите ще имат широк обхват на нещата, които правят. Ако се замислим за най-напредналите технологии днес, като Google и Facebook например, това са две системи, които ни наблюдават много внимателно. Те искат да знаят какво мислим, как се чувстваме, кои са приятелите ни, с кого говорим. Колкото повече те знаят за нас, толкова повече пари тези корпорации са способни да печелят и съответно да предлагат повече услуги в замяна. Така че роботите днес са способни да улавят емоциите ни, независимо дали чрез тона на гласа ни, чрез жестовете ни, чрез израза на лицето ни, чрез думите, които използваме, чрез сърдечния ни ритъм, чрез сензорите на кожата ни и т.н. Тази способност на роботите да улавят емоциите сега е в основата на наука, наречена Social robotics. Това са инструментите, чрез които роботите могат да взаимодействат социално. Така, колкото по-развити стават роботите, толкова по-социални стават те, което означава, че те ще ни обръщат повече внимание.

    Защо трябва да сме притеснени от дизайнерите на роботите, а не от самите роботи?

    Какви ще бъдат социалните, етичните и икономическите последици от масовото навлизане на роботи?
    Не знам дали толкова роботите ще получат права, колкото хората ще изгубят. В медиите постоянно се говори за навлизането на роботите. Моето опасение е, че се пропуска един съществен факт, а именно че роботите всъщност се разработват от хора. Знаете, технологиите в повечето случаи първоначално се използват за военни цели. Наблюдаваме това сега със системи, разработвани от стотици компании по роботика в САЩ. Струва ми се, че роботите ще бъдат използвани най-напред за тиранични цели. Но правителствата и инженерите са тези, които взимат тези решения. Не са роботите. Да, има хора, като Илън Мъск и Стивън Хокинг, които изразиха опасенията си, че изкуственият интелект ще достигне етап, в който ще започне да се самоизгражда. Но това са въпроси, които са най-вече в ръцете на дизайнерите. Така че аз не съм притеснен от роботите. Аз съм притеснен от хората, които създават роботите.

    Ще ни изместят ли роботите от работните ни места?

    Трябва ли да бъдем притеснени, че роботите ще отнемат работните ни места?
    Това е много интересен въпрос, защото е важно да знаем каква е връзката ни с технологията. Например това, което правим в Geppetto Avatars, е автоматизирана здравна система. Това е малък софтуер, робот, който ти помага да се грижиш за себе си. Но медицинските сестри казват: „Чакай малко, това е моята работа”. Отговарям им, че и калкулаторът в миналото също е заменил работата на някого. Но сега счетоводителите и финансистите ползват тези калкулатори, които ги улесняват да вършат рутинни задачи.
    Така че, да, роботите унищожават някои професии, но това позволява на хората да не правят скучната и рутинна работа. Вместо това хората могат да се фокусират върху намирането на решения на трудни проблеми. Не смятам, че е нужно хората трябва да мислят като компютрите. Можем да възложим определени задачи на машините и така да се допълваме в работата си. Считам, че в резултат ще се създадат повече работни места.

    Но ние също може да изгубим работни места?
    Бих казал, че това е добре, ако тези работни места изискват осъществяване на рутинни и повтарящи се задачи и не насърчават креативността.

    Не смятате ли, че ще възникнат социални безредици в резултат на това? Какво ще стане, в случай че не се създадат достатъчно нови работни места за хората, изгубили работата си?
    Простият отговор, който се споделя от много хора и с който донякъде съм съгласен, е, че това е начинът, по който обикновено се случват нещата. Спомнете си за печатарската преса или автомобила. Професиите на хората се променят.
    Но има и друго решение. Вижте например Wikipedia. Там хората доброволно качват информация. Във всяка статия там статистически е доказано, че има едно най-четено изречение. Защо човекът, който е написал това изречение и ни е направил услуга, да не получава някакво възнаграждение. В момента има много модели, при които хората допринасят за създаването на база от знание. Хората, изгубили работа, могат да допринасят за развитието на такава база знание и когато някой я използва, те могат да получават възнаграждение. Това засега е само концепция, но може в някой момент да стане масов модел за генериране на стойност за хората. Нека ви дам пример. Аз съм медицинска сестра, която казва на хората какво да попълнят, питам ги какво им е, насочвам ги към определен лекар. Но след това се появява робот-софтуер и вече не се налага да върша тази работа. Но има много неща, който роботът не знае. Това, което мога да направя аз, е да допринеса за развитието на базата от знания, както при Wikipedia. По този начин роботът ще може да прецени дали някой, който накуцва при влизане, има проблем с крака.С други думи, неща, които дизайнерите не са преценили при разработката на роботите. Хората, които са работили това, могат да споделят знанието си със системата, която като се разрасне, ще генерира стойност и те ще бъдат възнаградени за това.

    Кои сектори са най-застрашени?

    Кои икономически сектори според Вас ще бъдат най-засегнати от изкуствения интелект?
    Тези, в които има най-много рутина в работата и които изискват най-малко оригинално мислене. Това според мен са финанси, здравеопазване, право. Това са все индустрии, където до голяма степен работата включва повторяеми процеси. Те например използват съществуващ договор или документ, сменят малка част от информацията и създават нов документ. Това са индустриите, в които ще наблюдаваме най-големите промени.
    След това смятам, че ще станем свидетели и на промени в образованието, защото на учителите често им се налага да повтарят това, което вече са преподали. Вместо това учениците могат да задават въпроси към роботи или аватари. Например аз бях много слаб ученик по математика в гимназията, защото се притеснявах да задавам едни и същи въпроси, когато не разбирам нещо. По същия начин около 79% от пациентите в здравната система биха предпочели да се консултират с робот или аватар. Ако имам СПИН например, не бих искал да го споделя с човек, а ще предпочета да попитам робот.
    Така че, колкото по-повторяеми са задачите в една индустрия, толкова по-бързо тя ще бъде заменена. Иноваторите ще бъдат последните, които ще бъдат заменени, защото това ще е най-трудно.

    Ще намери ли човечеството нови източници на интелигентност?

    Кога смятате, че роботите ще станат по-умни от хората?
    Компютрите отдавна могат да правят неща по-бързо от хората. Калкулаторът е добър пример. Компютрите са продължение на ума ни. Ако сега напиша нещо в търсачката Google, няма човек, който да може да намери това, което търся, по-бързо от Google. И това, че машините вече се развиват по-бързо от нас, може би е знак за интелигентност.
    Но всъщност трябва да се запитаме какво е „умен”, какво е „интелигентен”. В природата има различни видове с различен тип интелигентност. Ние, хората, не сме центъра на интелигентността във Вселената. Има много животни, които могат да решат много проблеми. Трябва да мислим за интелигентността като за разширяваща се сфера. А ние сме просто в единия й край. Много животни изчезват днес и ние губим интелигентност, непозната интелигентност, която не разбираме. Тези различни интелигентности може би не отразяват това, което компютрите правят. Считам, че ще намерим нови източници на интелигентност. Но трябва да сме много внимателни и да не мислим, че сме по-умни от всички други. Просто ние мислим малко по-различно.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    преди 2 дни
    България пое ротационното председателство на Съвета на гуверньорите на ЕИБ
    Вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, в качеството си на гуверньор за България на ЕИБ, е новият ротационен председател на Съвета на гуверньорите на финансовата институция
    21 юни 2024, 13:40
    21 юни 2024, 11:37
    Предстои четвъртото издание на фестивала „Ало, Космос! Говори България!“
    Тази година освен научни работилници, интераĸтивни изложения и разговори с учени от различни области на науката програмата ще предложи и среща с астронавта Майкъл Лопес-Алегрия
    21 юни 2024, 10:54
    Българският INSAIT изпреварва Kеймбридж, Корнел и Технион на знаков форум за AI
    Сред авторите се записва името на един от най-младите участници в историята на CVPR – единадесетокласничката Рени Паскалева