Журналистът, който никога не спи

„A shallow magnitude 4.7 earthquake was reported Monday morning five miles from Westwood, California, according to the U.S. Geological Survey. The temblor occurred at 6:25 a.m. Pacific time at a depth of 5.0 miles.”
„Автор” на този текст е робот. Новината е публикувана във в. Los Angelеs Times само три минути след земетресението миналата година в Лос Анджелис. Изданието използва компютърния алгоритъм Quakebot. На база на данни от геоложката служба на САЩ той създава много бързо готова за публикуване кратка информация.
Los Angelеs Times не е единствената медия, която използва т.нар. „робожурналистика”. Голяма част от това, което четем напоследък, е създадено не от хора, а от компютърни алгоритми.
От миналата година информационната агенция Associated Press (АР) използва софтуера Wordsmith на компанията Automated Insights за финансовите си новини. Платформата генерира над 3000 статии за тримесечие. Минути след излизането на финансовия доклад на Apple, програмата публикува новината за резултатите на компанията.
Forbes разчита за финансовите си новини на софтуера Quill, разработен от Narrative Science. Освен финансови програмата може да пише и спортни новини. Използвайки статистически данни, алгоритъмът генерира кратки новини, които трудно могат да се различат от написаните от журналистите. По думите на съоснователя на компанията Кристиан Хамънд след около 10 години 90% от новините ще бъдат написани от компютър. Той дори прогнозира, че е въпрос на време компютър да спечели награда „Пулицър” за журналистика.
Софтуерът на Narrative Science се използва и от много компании, като USAA, MasterCard и Credit Suisse за съставяне на инвестиционни доклади. Потенциал в Quill видяха и от американското разузнаване, които инвестираха в компанията.
Narrative Science стартира като изследователски проект в Northwestern University в Чикаго за разработване на софтуерен прототип за автоматично генериране на резюмета на бейзболни мачове. На базата на този прототип през 2010 Стюарт Франкел и Кристиан Хамънд създават изцяло нова платформа за изкуствен интелект, наречена Quill. Сега освен от медийни организации, софтуерът се използва от различни индустрии, като маркетинг, образование, финансови услуги и правителствени агенции. В началото на годината CNBC включи Narrative Science в класацията Disruptor 50 на 50-те компании технологични иноватори за 2015. Редица авторитетни медии, като CNN, NYT, Economist, WSJ, The Atlantic, The Wired и др., също следят развитието на компанията.

Economy.bg се свърза с изпълнителния директор на компанията Стюарт Франкел, за да разбере повече за потенциала на софтуера и доколко той заплашва или подпомага работата на журналистите днес.

Г-н Франкел, трябва ли като журналист, който взема интервю от Вас в момента, да съм притеснена, че робот репортер ще отнеме работата ми? Колко реална е тази възможност?
Софтуерът Quill всъщност е допълнение към работата на журналистите. Използвайки сурови, структурирани данни, той може да тълкува случващото се в света. Този инструмент дава възможност на репортерите да се фокусират върху други аспекти на историята, вместо да губят време в анализ на данните. Например повечето репортери не искат да се занимават с анализ на данни, когато трябва да пишат за финансови резултати на компании. Именно това правим ние за Forbes.

Какъв тип статии може да пише вашият дигитален журналист и каквъв - не?
Quill може да напише истории почти за всичко, стига да има достъп до данни, на чиято база ще създаде статията. Използва се предимно от компании и правителствени агенции, за да адресира предизвикателствата по отношение на обхват и анализ на Big Data.

Как един робот може да стане по-добър журналист от човека? Кои технологии способстват това в момента? Напредъкът в кои системи ще подобри представянето на дигиталните ни колеги?
Quill предлага задълбочено разбиране, анализ и интерпретиране на информацията, сравнимо с човешкото, при огромни мащаби и изключително бързо. Може да напише история за по-малко от секунда. В резултат Quill може да анализира много по-голямо количество данни, отколкото някога човек ще успее. Прекрасен пример за това е съвместната ни работа с ProPublica, неправителствена организация за разследваща журналистика. Те бяха събрали огромно количество данни за държавните училища в САЩ и искаха да използват тази информация, като помогнат на обществото да разбере по-добре връзката между доходи и възможности за образование. Като използваха изкуствения интелект на Quill, те успяха да генерират 52 хиляди отделни истории, истории за всяко държавно училище само за секунди.

Кристиан Хамънд, съосновател на Narrative Science, прогнозира, че след около 10 години близо 90% от новините ще бъдат генерирани от компютърен алгоритъм. В този смисъл какъв съвет бихте дали на журналистите? Върху какво трябва да се фокусират те, за да не бъдат изместени от роботите?
Технологичният напредък в историята досега винаги е оказвал влияние върху работната сила. Със сигурност, някои професии ще изчезнат, но ще бъдат създадени много други с адаптирането на професионалистите към новите технологии. Що се отнася до журналистиката, технологии като Quill се фокусират върху суровите данни, така че журналистите да могат да се съсредоточат върху други аспекти от историята.

Колко новини са били генерирани досега с помощта на софтуера ви?
По мои оценки Quill генерира над 100 млн. истории/наративи на месец в различни индустрии, като здравеопазване, финансови услуги, търговия на дребно, производство и американска разузнавателна общност.

Как бизнесът може да се възползва от вашата платформа?
Мнозинството от нашите клиенти са компании, а не медийни организации. Всъщност компаниите от финансовия сектор съставляват над 50% от клиентската ни база в момента. Наши клиенти са компании, като USAA, MasterCard, Credit Suisse и др. Нуждата да се възползваш от данните обаче е универсална. Тези и други компании използват Quill за всякакви цели – от писане на доклади за подозрителна активност (Suspicious Activity Reports –SAR, използвани от финансовите институции), анализ на продажбите до уеб съдържание.

Кой ще спечели и кой ще загуби от Big Data революцията?
Няма смисъл от Big Data, ако не носи полезна информация. Данните не са информация и по своята същност не носят познание. Скорошно изследване на консултантската група Capgemini разкри, че по-малко от 10% от компаниите са доволни от резултатите от Big Data проектите им. Това е така, защото хората имат нужда от нещо повече от таблици с данни, визуализации или графики, за да взимат информирани решения. Те имат нужда от лесни за разбиране обяснения и препоръки. Това е нашата цел в Narrative Science – да направим хората по-умни и по-продуктивни, като им предоставим незабавен достъп до информация, а не просто до данни.