Иновацията е повече въпрос на талант, отколкото на пари

Д-р Иън Съдърланд e директор на докторската програма към Училището по мениджмънт IEDC-Bled в Словения. Той беше в София по повод старта на General Management Program - съвместна обучителна програма за мениджъри и предприемачи на словенския университет IEDC и българския The Business Institute. Д-р Съдърланд се срещна с 30 български мениджъри на средно и висше ниво по време на работилницата „Иновации и креативност в корпоративна среда”. Попитахме го кои са основните двигатели на иновациите, как се стимулират и измерват иновациите.

Г-н Съдърланд, може ли да очертаете топ 5 фактора една компания да е истински иновативна?
Номер 1 фактор определено е културата. Иновацията и креативността са функции на културата на дадена организация. Номер 2 е мотивацията и енергията на хората. Тя може да е следствие и от културата на организацията, но зависи и от отделния индивид. Номер 3 са ресурсите. Това не означава, че организацията трябва да е пълна с пари. Номер 4 е куражът. Желанието не просто да правиш нещо по нов начин, но да имаш куража въобще да опиташ да направиш нещо ново. И на пето място бих поставил късмета.

Кои са основните двигатели на иновациите – променящата се среда или вътрешни фактори в компанията?
Сред основните двигатели на иновацията определено са вътрешният климат в компанията или организационната култура, но също и външната среда. Когато и двата фактора се комбинират по успешен начин, тогава може да се случи и иновацията. Но според мен иновацията е тласкана най-вече от вътрешната култура на организацията. Да, определена външна среда може да стимулира или да изисква иновативни решения повече от друга, защото в трудни времена хората са принудени да мислят или правят нещата по нов начин, но като цяло стимулът трябва да дойде от самата организация. И двете са от значение, но смятам, че вътрешната организационна култура е най-важна.

Иновацията е въпрос повече на талант или на пари?
Иновацията е преди всичко въпрос на талант, а не толкова на пари. По-важна от таланта е усилената работа. Много се говори за значението на таланта, но малко хора всъщност се питат какво точно се има предвид под талант. За мен да си талантлив означава да си креативен и да имаш критично мислене. Защото това е основният двигател на иновацията. И той е доста по-важен от парите. Те помагат, но много проучвания всъщност показват, че колкото повече пари и ресурс има даден човек, група или организация, толкова по-мързелив може да бъде той, което означава и по-малко иновативен. Така че иновацията е повече въпрос на талант. Голяма част от това, което правя, е да помагам на хората, да реализират креативните си способности и да ги развият в програми, като General Management Program, която представлявам днес тук.

Имат ли граници иновациите?
Всички иновации имат граници. Един ден всички достигат края на жизнения си цикъл. Едно от нещата, за които ще говоря по време на лекцията си по-късно пред хората, които се интересуват от General Management Program, е разликата между креативността и иновацията. Креативността за мен означава способността да направя нещо, да създам нещо уникално, което да има стойност. Докато иновацията е по-скоро въпрос на това как креативността ще бъде оценена. Креативността е по-скоро нещо, свързано с вътрешната организация, докато иновацията е повече въпрос на външна оценка на направеното от хората в организацията. Иновацията се случва, когато пазарът, група от хора или обществото оценят нов продукт или услуга като ценни. Разбира се, стига се до момент, когато иновациите достигат края на жизнения си цикъл. Ако се върнете към историята на човешката цивилизация, големите иновации като печатарската машина вече губят значение. Те си имат жизнен цикъл – при някои по-дълъг, при други – по-кратък. Великите иновации, разбира се, имат дълъг живот.

Как можем да измерим дали една иновация е успешна?
Измерването на иновацията е много трудно. Има различни метрики. До голяма степен зависи от контекста. Ако говорим за корпоративна среда или за търговска организация, то тогава можем да измерим иновацията в долари, т.е. като финансова възвръщаемост на конкретен нов продукт, услуга или бизнес модел. Според мен това не е добър начин за оценка на иновацията. Това провокира поведение, което не стимулира много иновациите. Според мен по-добър начин за измерване на иновацията е броят креативни идеи, които група от хора в дадена организация може да създаде. Защото колкото по-голям е броят на идеите, които дадена група може да създаде, толкова по-вероятно е да се стигне до успешна иновация. Разбира се, търговските организации се интересуват от възвръщаемост на инвестициите и от печалба, така че за тях това са важни измерители. Но често те може да се окажат контрапродуктивни за иновациите.

Как може да се стимулират иновациите в една компания?
Според мен най-голямо значение за стимулирането на иновациите в компаниите има организационната културата. Средата трябва да е открита, комуникативна и разнообразна. Всеки човек в организацията е уникален и e добре да се използва това разнообразие. Нужна е също открита и ясна комуникация, както и определена степен на автономност и свобода на действие на хората. Ако трябва да обобщя, за стимулирането на иновативния дух са нужни тези съставки: откритост, автономия, свобода, комуникация и пъстрота на екипа.
Разбира се, има и много сложни системи за управление на иновациите – как от идеята да преминеш към прототипиране или как да прецениш коя идея може да проработи и коя не, да прецениш как индустрията или обществото ще приеме идеята, как технологиите могат да допринесат за реализирането й. Системите за оценка на идеите също допринасят за стимулиране на иновациите. Има и много начини организациите да стимулират хората да бъдат иновативни. Трябва обаче да се внимава да не се прекали с финансовите стимули, които могат да направят хората мързеливи. По-добре е хората да се стимулират с друг тип бонуси, като ИТ оборудване, гъвкаво работно време и придобивки като програми за развитие и обучение. Да се инвестира в развитието на хората наистина е много важно. Най-иновативните организации, които познавам и с които съм работил, са тези, които стимулират образованието и развитието на служителите си. Например като подкрепят участието на служителите си в MBA програми като General Management Program или като ги изпращат в бизнес училища като Business Institute тук, или като организират уоркшопи и семинари в компаниите. Колкото повече организациите правят това, толкова по-вероятно е те да са иновативни.

Имате музикално образование. Къде е пресечната точка между изкуството и бизнеса?
Работил съм като професионален музикант – пианист и диригент на хор. През този период ми се е налагало да поемам много лидерски и управленски позиции в музикалната индустрия. Така постепенно бях привлечен от мениджмънта, лидерството и организационното поведение. Реших да започна да уча това и получих докторска степен. Връзката с музиката дойде, когато осъзнах колко неща може да бъдат приложени в бизнеса от изкуството и по-конкретно в две посоки – лидерски практики и креативност.
По отношение на лидерските практики бизнес училищата се справят изключително добре, като подготвят мениджърите да бъдат лидери, но повече в смисъла на договаряне на сделки, на разбиране на работата на системи за възнаграждение и т.н. Но те не успяват добре да подготвят бъдещите лидери и мениджъри да се справят със субективната и емоционалната страна на организациите. Изкуството тук помага доста, защото то се занимава точно с това.
По отношение на креативността – начина, по който са структурирани организациите – с йерархия, докладване, авторитети и т.н., това помага за определени процеси, но не допринася за креативността и иновациите. Като резултат от това много търговски организации не са толкова иновативни. Но ако отправите поглед към музикалните организации или визуалното, или театралното изкуство, ще намерите много различен организационен подход, който е много полезен за бизнеса. Моят опит и познания по отношение на иновациите в креативните организации се оказа за полезен за бизнеса.