„Определям се като киборг“, обяснява ми технологичният ентусиаст Илиян Стоянов. Преди няколко месеца той поставя чип в ръката си. В нея държи визитката си, информация за банковите си сметки, картата за метрото. Чипът е презаписваем и в него може да се постави всякаква информация. „Много е удобно“, споделя той. И добавя, че иска да живее в post cyber funky общество. По думите му това е високотехнологично общество с много лесен достъп до информация, много лесна комуникация между нас и заобикалящата ни среда. „Искам да мога да вляза в една стая и тя да ми дава haptic feedback (бел. ред.: обратна връзка чрез докосване), да мога да усещам нещата около себе си, но не по стандартния начин, когато пипам някаква повърхност и я усещам, а тази повърхност да е „умна“ и да ми дава допълнителна информация. Илиян Стоянов е съосновател на стартиращата компания 6lowpan.io, специализирана в разработването на хардуер и софтуер за приложение на Internet of Things (IoT - Интернет на нещата) пазара. Миналата година фирмата, в която работят български хардуерни и софтуерни инженери, живеещи в САЩ, Испания и България, започна да изгражда в София пилотна LoRaWAN мрежа за IoT.
Ще станем ли скоро киборги, какви са потенциалът и рисковете на Internet of Things, ще стане ли София скоро „умен град“ – тези въпроси отправихме към Илиян Стоянов.
"Удобно е, като имаш нужда от карта за градски транспорт или карта за разплащане, а нямаш портмоне или ти е свършила батерията на телефона, просто си допираш ръката".
Киборгът сред нас „На лявата ръка е. Това е един NFC чип (бел.ред.: Near Field Communication - „близка безконтактна връзка“), който е много удобен в ежедневието ми“, показва ми Илиян къде е поставен чипът. И обяснява, че това е чип, който е сходен с чиповете в дебитните карти за безконтактно плащане, както и тези в картите за градски транспорт. „Дава ми възможност например, когато вляза в метрото, вместо да вадя карта, да си пипна ръката“. И допълва, че може и да се разплаща така. На чипа той е качил и визитката си. „Ако имате телефон с NFC, мога да си подам ръката и вие ще имате всичките ми имейли, телефонни номера и т.н. Ползвам го за аутентикация. Сядам си пред компютъра и вместо да си пиша паролата, си пипам ръката на един четец и си отключвам компютъра“. Подчертава, че технологията е много удобна. „На моменти съм доста разсеян. Забравям си портмонето, забравям си телефона. Удобно е, като излезеш и имаш нужда от карта за градски транспорт или карта за разплащане, и нямаш телефон, нямаш портмоне или ти е свършила батерията на телефона, което се случва много често, просто си допираш ръката. Това е пасивна технология. Няма батерия вътре“. Посочва, че не се притеснява от това да бъдат откраднати данните му. „Шансът някой да ми открадне данните е да съм заспал до него. Няма друг начин“. На въпрос дали би си имплантирал друго устройство Илиян отговаря утвърдително. Този път той би заложил на „временните татуировки със златно фолио. „То е много тънко, може да се изрязват доста неща, така че от него може да излезе сензорен панел. Той може да се залепи на ръката, като се свърже с някакво устройство, обикновено чрез Bluetooth“. Отбелязва, че татуировката би му служила, за да „мери крачките ми и да наблюдава жизнения ми цикъл. Имам здравословен проблем, който изисква постоянно мониториране. Тя би наблюдавала нивото на кръвната ми захар“. Казва, че се квалифицира като киборг. „Това е бъдещето. Постхуманизъм, трансхуманизъм. По някакъв начин хората да се аугментират с машините. Точката, в която правим свободно модификации на телата си“. Това според оптимистичната прогноза на Илиян ще стане ежедневие „до 3-4 години“. „Постепенно ще навлезе с технологии, които не са инвазивни, които са повърхностни и ти дават усещане за временност“. А какво би накарало хората да прегърнат технологията и да направят модификации на телата си? Отговорът на Илиян: „Какво накара хората да ползват смартфони? Практично и удобно е. Един смартфон не е по-малко инвазивен от подобно устройство“. И подчертава ползите от технологията: „Искаш да откажеш цигарите? Много по-лесно е да заредиш парче код в главата си, което да те откаже от цигарите“.
Какви са плюсовете и минусите на "Интернет на нещата"?
Internet of Things – потенциал и рискове „В момента има много сегментиран пазар. Всеки се опитва да вземе някакво парче от този пазар, защото знае, че това е пазар за трилиони долари“, коментира Илиян състоянието на IoT пазара. „Всеки се опитва да направи така, че да запази някакъв монополен контрол върху пазара, като всеки използва различна технология“, допълва той. „Ние правим свързаност. Даваме възможност устройства на различни производители да говорят помежду си“, обяснява Илиян с какво се занимава фирмата им. На въпрос къде е България на този пазар предприемачът посочва, че „не сме много назад, но не сме и напред. България е там, където е и светът“. По отношение на рисковете той обръща внимание на това, че голяма част от IoT устройствата в момента са изключително незащитени“. А лошо защитени IoT устройства по думите му биха могли да съборят цяла инфраструктура. Според Илиян IoT и Big Data имат „потенциала да променят политическата система като цяло. Защото тези големи масиви от данни и автоматизацията ще оставят много хора без работа. Освен това тези големи обеми от данни дават възможност за толкова дълбоко навлизане в личното пространство, което ще позволи още по-точно таргетирани политически кампании“.
Колко smart могат да бъдат градовете ни?
Проект Smart City Може ли София да стане „умен град“? „Може, да, но трябва да се направят изключително много промени“, подчертава Илиян. А какъв е приносът на фирмата им за това столицата ни да стане smart – „можем да сложим сензори, които да наблюдават градската среда – температура, влажност, прахови частици“. Как ли изглежда един „умен град“? „Един „умен“ град би имал напълно автономен градски транспорт, с безпилотни автобуси, безпилотно метро, автоматично наблюдение на консумация на ресурси, автоматично наблюдение на средата, на зоните за паркиране, дигитални табла, които уведомяват за задръствания и катастрофи. Един „умен град“ е с изключително много сензори, които комуникират помежду си, комуникират с общински центрове, които вземат решения на база на данните, които получават, а не на база на усещане или политическа ситуация“. Според Илиян ако наистина искаме да имаме „умен град“, решенията, които се взимат на база на големите масиви от данни, трябва да бъдат прехвърлени върху изкуствения интелект. „Трябва да бъдат прехвърлени на система, която взема решения безпристрастно на база на данните, които получава“. Макар че признава, че на финала все пак зад решението трябва да се подпише човек. „Тези данни трябва да дойдат от Big Data, захранени от Internet of Things, да бъдат анализирани от изкуствен интелект, който да предложи съответните варианти, и накрая хора да вземат решение“.
България вече е сред държавите в ЕС с най-облекчени правила за задължителен финансов одит – Пламен Донев, член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България