Седрик Вилани: Науката е трудно, но и забележително поприще

Вижте кой е любимият парадокс на един от най-брилянтните живи математици и какво е посланието му към младите

21 март 2018, 11:46 a+ a- a

Седрик Вилани е признат за един най-брилянтните живи математици. Носител е на Филдсов медал - наричан често „Нобелова награда по математика“, а книгите му правят сложната наука достъпна и занимателна за десетки хиляди хора. Убеден е, че знанието ще спаси човечеството и смята, че учените трябва да имат водеща роля при вземане на важни решения. Това е причината да се заеме активно с политика, като понастоящем е депутат в долната камара на френския парламент.

Срещнахме се с него във Френския културен център по повод представянето на книгата му „Лунни мечтатели“ - комикс , в който герои са някои от най-великите учени в периода на Втората световна война. Попитахме го кой е любимият му парадокс и какво послание би искал да отправи към младите хора, които се колебаят дали да се занимават с наука. Ето какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

„Бях удостоен с Филдсов медал за работата си върху стабилността на газовете и плазмата. На тази тема е посветена може би една трета от научната ми дейност, но именно тя убеди журито. Голям почитател съм на парадокса на Банах-Тарски. Може да сте чували за него. Съгласно този парадокс на теория можете да разделите една топка на краен брой парчета и впоследствие така да ги съедините, че да получите две нови топки, равни на първата. Прилича на историята с Иисус Христос, който с малко хляб нахранил всички събрали се хора. Но, разбира се, говорим за математическа теорема, която отчита един парадокс и математическите тънкости. Всъщност разделяте сферата на парченца, които са толкова неправилни, че дори не можете да определите техния обем. Този парадокс е интересен с това, че ни показва как нещо, което приемаме за даденост – че всичко има обем, не е вярно. Математиката борави с понятието „обем“, но има неща, за които то е неотносимо. Говорейки за парадокси, нека спомена един, за който публикувах статия – парадокса на Шефер-Шнирелман. Според него идеален несвиваем флуид без вътрешно триене може да премине от състояние на покой в състояние на възбуда и отново в покой. Науката е трудно, но и забележително поприще. Не можете да си представите какво богатство е, с колко мистерии е изпълнена...Със сигурност ще можете да се издържате с наука, предвид огромния брой компании, които неистово се стремят да наемат доста учени. Но най-важното е тръпката, която науката дава“, разказа Седрик Вилани пред екипа ни.