Томас Фърнес, основател на Virtual World Society, пред Economy.bg
Томас Фърнес III е известен като „дядото на виртуалната реалност“. Той е изобретател, предприемач и преподавател. Занимава се с виртуална и допълнена реалност вече повече от 50 години. В момента преподава индустриално и системно инженерство в University of Washington. Основател е на лабораториите за разработване на интерфейс в университетите във Вашингтон, в Нова Зеландия, Тасмания, Австралия. Председател е на Virtual World Society – неправителствена организация за насърчаване използването на виртуална реалност за целите на обучението. През последните 26 години Том и неговите студенти са създали 27 компании (акциите на две от тях се търгуват на NASDAQ).
Том Фърнес е един от панелистите на първата по рода си конференция за виртуална реалност Future of Reality, която ще се проведе в София на 9 ноември в Тех парк.
Какъв е потенциалът и какви рискове носи виртуалната реалност, как бизнесът може да се възползва от VR технологията и готово ли е човечеството да се потопи в тази нова реалност - Economy.bg попита Томас Фърнес.
Том, известен сте като „дядото на виртуалната реалност“. Как започнахте да се занимавате с тази технология?
Прадядовците на виртуалната реалност вероятно са авторите на научна фантастика от 30-те години на миналия век. Моят опит с технологията започна през 1966 като офицер от Американските военновъздушни сили. Опитвах се да намеря решение как работата на пилотите във военните самолети да стане по-лесна и по-прецизна. Понеже пилотската кабина вече беше пълна с множество ключове, превключватели и дисплеи, не беше добра идея да се добавят нови. Така ми хрумна идеята да създам дисплей и контролна система, които ще се носят на главата и ще показват интерактивни виртуални презентации, без да заемат допълнително място в кабината. В крайна сметка започнах да се занимавам с разработването на шлем, който да показва на пилота визуална и звукова информация в реално време като 3D карти на терена, данни от радара и др. Пилотът може да управлява самолета чрез тази виртуална среда, използвайки жестове, движения с очи и глава. Това значително подобри работата на пилотите. По това време не си давах сметка, че тази технология ще открие нови възможности пред човечеството.
Как оценявате настоящото развитие на VR технологията? Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата?
VR технологията претърпя значителни промени през последните 50 години, въпреки че дизайнът на устройствата до голяма степен се е запазил. Голямата разлика е в сливането на няколко технологии, разработвани в други сфери, които сега намериха място във виртуалната реалност, вкл. малки екрани с висока резолюция от смартфоните, миниатюрни сензори – отново от смартфоните, графични сигнални процесори и високоскоростни многоядрени процесори CPU от лаптоп устройствата, както и безжична мрежова технология. Старият VR работеше, но беше неефективен и скъп. Сега вече имаме високо качество на достъпни цени.
Според мен най-голямото предизвикателство в момента е да се събере голяма база от потребители и добро съдържание, така че опитът на хората с виртуалния свят да бъде вдъхновяващ, забавен и образоващ. Подобна беше ситуацията и в първите дни на телевизията. Нямаше кой знае какво да се гледа и качеството не беше много добро. Като се увеличи обема съдържание, хората имаха стимул да инвестират в собствен телевизор.
Коя индустрия според Вас ще се възползва най-много от потенциала на виртуалната реалност?
В дългосрочен план това ще са образованието и тренингите, като VR определено ще ги трансформира. В краткосрочен план вертикални пазари могат да се възползват от възможностите на VR и AR за производство, дизайн, реклама и търговия на дребно.
Готови ли са хората VR технологията да навлезе в ежедневието им?
Ако погледнем какво се случи в миналото с въвеждането на нови медийни инструменти, като започнем от телефона, телевизията, филмите, смартфоните и компютърните игри, то вероятно и сега няма да станем свидетели на мигновено възприемане на технологията. По-скоро това ще е постепенен процес. Но смятам, че в дългосрочен план VR ще стане част от ежедневието ни така, както и другите технологии. В същото време не мисля, че в момента сме наясно, как точно ще бъде използвана виртуалната реалност. Вярвам, че през следващите години хората постепенно ще започнат да си дават сметка как VR и други подобни „имерсивни“ технологии могат да им бъдат от полза.
Има ли риск хората да се пристрастят към виртуалната реалност, ако тя им се стори по-добра от реалния живот? Какво ще се случи, ако загубим способността си да различаваме истинската от фалшивата реалност?
Не съм сигурен, че VR може да е по-добър от реалния живот, но тази технология може да направи реалния живот по-добър. И да, хората ще се пристрастят, точно както стана с телевизията, компютърните игри, смартфоните.
Не бих нарекъл VR фалшива реалност. Бих го нарекъл точка от спектъра на реалността. При физическата реалност говорим най-вече за взаимодействието ни с атоми. При виртуалната става дума за взаимодействие с частици информация, но и двете са реалност.
За мен е важно да осъзнаем, че тези алтернативни реалности носят със себе си потенциала за много положителни развития, но също и за много вреди. То е като да си играеш с огъня.
За разлика от други технологии, „имерсивният“ VR поставя човек в някакво виртуално пространство. Това пробужда у него пространствена памет, което прави изживяването толкова запомнящо се, колкото би било и в реалния свят, няма как да го забравим. Например ако убием човек във VR-а, то ще е като да сме убили човек в реалния свят. Така че не трябва да правим неща във виртуалната реалност, които биха навредили на хората в реалния свят.
Какви рискове носи VR технологията по отношение на сигурността?
На този етап не виждам много рискове, свързани със сигурността. В някои отношения VR изживяването може дори да е по-сигурно, защото дисплеят не се включва, ако не разпознае ретината ви.
Как виждате бъдещето на VR технологията след 5 години?
Със сигурност технологията ще е много по-масова. Смятам също, че VR ще навлезе по-сериозно в индустрията, дизайна, телекомуникациите и тренингите. Надявам се повече училища и домове да имат VR системи, подходящи за целите на ученето през целия живот. Навлизането на тази технология ще промени изцяло курса на образованието в бъдеще. Но основната пречка пред развитието на VR-а не е хардуерът, а съдържанието – точно както при телевизията. Ако няма хубаво шоу за гледане, защо ти е телевизора.
