Equinix: Искаме да изградим комплекс от центрове за данни в България
За отварянето на втория дейта център на Equinix в страната и бъдещето на колокационния бизнес разговаряме с двама от ръководителите на компанията - Здравко Николов и Владислав Янков
През 2008 г. трима съученици – Здравко Николов, Владислав Янков и Стефан Стефанов, основават независим колокационен изчислителен център за данни в София с финансиране от фонда за рискови инвестиции NEVEQ. Компанията функционира под името 3DC до 2013 г., когато е придобита от английския оператор на центрове за данни TelecityGroup. През 2016 г. глобалният доставчик на взаимосвързаност и центрове за данни Equinix придобива TelecityGroup България и днес компанията функционира под името Equinix България. През пролетта на тази година компанията ще открие втори център за данни в страната ни.
Какво ще се промени след старта му, как еволюира бизнесът с колокационни услуги през годините, пред какви предизвикателства е изправен днес и какво е бъдещето му? По тези и други въпроси разговаряме със Здравко Николов, изпълнителен директор на Equinix България, и с Владислав Янков, търговски директор на компанията.
За зараждането на дейта център бизнеса и развитието му в България
Как се ражда дейта център бизнесът и как се промени с времето? Здравко: Исторически колокационният бизнес се е развил от едно важно решение на американското правителство да започне т.нар. телеком дерегулация. Т.е. да раздели AT&T на различни регионални компании, които да осигуряват достъп до инфраструктурата си на техни конкуренти. В световен мащаб тази тенденция се развива и в Европа, включително и в България. Така са заражда този бизнес. Но много кратко след това са се намерили компании като Equinix, строго профилирани в създаването на неутрални съоръжения, които не са част от телеком. Подобни компании са фокусирани преди всичко върху изграждането на такива съоръжения и експлоатацията им. Понастоящем в топ 10 на операторите за този вид услуги няма нито един телеком, колкото и голям да е той. Дори преди 2 години Equinix придоби колокационния бизнес на Verizon – един от големите оператори в САЩ.
Каква е ситуацията в България и какви са перспективите за развитие? Здравко: Българският пазар е по-различен и на доста по-ранен етап от своето развитие. Въпреки това има неутрален оператор и това сме ние. Има и клиенти, които търсят неутрални комуникационни услуги. В миналото изчислителните центрове се мащабираха на базата на тяхната площ. В началото на 90-те години започна стандартизирането на оборудването в шкафове и към 2000-та година площта беше заместена от плътността, т.е. от киловатите на самите съоръжения. А последните 5 години са белязани във все по-голяма степен от индекса на взаимосвързаност. Т.е. всяко едно такова място е толкова интересно, колкото посоки може да хванеш в света директно към някои от ключовите доставчици. Както всички сериозни анализатори на ИТ пазара очакваха, облачните услуги се развиват постепенно, като дори и най-консервативните и най-големите започват с онези услуги, които не са чак толкова критично важни за тях, регулирани и ограничени. И постепенно, когато се убедят, че изборът им предполага висока информационна сигурност, надеждност, вярна цена, правилен път за миграция, скалируемост и т.н., започват да изваждат и много по-ключови неща. В този процес на преход от ключово значение е и взаимната свързаност. Т.е. до кого физически можеш да се закачиш и кои са онези оператори като брой, количество, скорост и т.н., които може да добиеш на съответно място.
За глобалния бизнес на Equinix и ролята на България
С колко дейта центъра разполага Equinix по света и какви са функциите на българския офис? Владислав: За своите 20 години, откакто съществува Equinix, тя присъства на 53 различни пазара. Към момента разполага с над 200 дейта центъра в цял свят – Северна Америка, Латинска Америка, Европа, Азия, Австралия и т.н. България е една от тези точки.
С годините страната ни се изгради като телекомуникационен хъб на целия регион. В софийския дейта център имаме телекоми от 16 различни държави около нас. От Близкия изток, през Кавказ, Северна Африка, до всичките ни съседни страни. Най-близкият европейски дейта център на Equinix се намира в Мюнхен, но това е страшно далеч от телекомуникационна гледна точка. Фактически ние покриваме регион от 270 милиона потребители заедно с нашите колеги от Турция.
Българският офис е един от най-малките в корпорацията, като към момента сме 15 души. Имаме основно инженерни специалисти, които отговарят за поддръжката и изграждането на инфраструктурата.
Какви са клиентите на Equinix? Владислав: Equinix е започнала своя генезис със свързването на телеком оператори. Но през годините това се промени. Вече големите доставчици на облачни услуги, hyperscaler-ите, както и корпорaтивният сектор са основен фокус. В България от старта на нашата дейност в ранната 2010 година ние сме фокусирани върху големите бизнес клиенти.
Здравко: Практически почти всички големи банки са при нас, повечето застрахователни компании, огромна част от фирмите за софтуерен развой, ютилити компании и др.
За клиентите и ползите от един съвременен дейта център за компаниите
Какво представлява един съвременен център за данни и какви са ползите от него за компаниите? Владислав: Изграждането на надеждна инфраструктура понякога е доста скъпо и отнемащо време мероприятие. В София и в страната се построиха много нови и красиви офис сгради, откриха се много нови производства. Но дейта центърът се превърна в сърцето на един бизнес. Спирането му дори и за минута означава спиране на цялата дейност на компанията. За да съхранява някъде своите ИТ ресурси, една компания трябва да направи големи капиталови инвестиции. Това, което ние успешно правим, е да разбием тази инвестиция в много по-дълъг период от време и на много по-голям мащаб. Напълно нормално е днес компаниите да изнасят част от дейностите си. И дейта център инфраструктурата е една от тези дейности. Ние сме горди, че вече 9 години не сме имали никакъв проблем с нея.
Здравко: Когато през 1998 г. се прибрах да живея отново в България, най-модерното нещо беше човек да започне работа в американска ИТ компания, която продава софтуер и хардуер в областта на информационните технологии – HP, Microsoft, Cisco, Oracle и т.н. Днес най-вълнуващото нещо, което човек, решил да се посвети на информационните технологии, може да направи, не е да започне в такава компания, а в иновативен, креативен и интересен стартиращ бизнес. Хората не знаят много за тях, тъй като те не са създадени с български пари и не работят за българския пазар. Те участват единствено на пазара на ток и на интернет. И хората, които работят в тях, започват да се учат на неща, които тепърва се създават. Това мен много ме радва, защото в България само няколко хиляди души работят в ИТ сектора, а всъщност 8-9% от БВП се създава от тези компании. Това е положителна тенденция и аз съм радостен, че бизнесът, който ние сме стартирали, по някакъв начин осигурява възможност на такива компании да се развиват успешно. Това, че те са избрали да си партнират с такива фирми като нас, ги прави глобални.
За предимствата на ориентираната към взаимосвързаност архитектура
Какви са предимствата на ориентираната към взаимосвързаност архитектура спрямо традиционната ИТ архитектура? Владислав: С еволюцията на интернет еволюират и много от услугите. Едно време беше модерно компанията да е централизирана, всичко да ходи като интернет комуникации и вътрешни мрежи към една точка. В модерния свят обаче приложенията трябва да се намират максимално близо до крайните потребители. И времезакъснението до тях също е много важно. Например ако дейта центровете на един огромен доставчик на облачни услуги от ранга на Microsoft или Amazon се намират в Ирландия, то за българския потребител Ирландия е на 4,5 часа със самолет и повече от 3 хил. километра оптично разстояние. Т.е. времезакъснението за ползването на тези услуги е много голямо и невинаги българските потребители могат да ги ползват много добре. Това, което Equinix вижда като бъдеще на развитие на свързаността, е, че все повече клиенти започват да се свързват взаимно с други свои партньори, за да извършват своята дейност. И се опитват да правят това в максимално близко разстояние в рамките на една метромрежа на една география. Според нашите данни тези взаимовръзки между бизнесите и хората ще задминат съвсем скоро глобалната интернет свързаност като такава. Разбира се, че за вас е много по-удобно да имате достъп до Facebooк тук, локално, и да споделяте съдържание с други български потребители, отколкото за всяко нещо да ходите в Силициевата долина и да се връщате като потребител. Отнема време, ресурси и изживяването на потребителя не е същото.
Защо центровете за данни са важни за реализирането на стратегията за дигитална трансформация? Владислав: Мащабът определя всичко. В модерния свят вече е много трудно всеки да си е самодостатъчен. Повечето компании се опитват максимално да променят начина, по който правят бизнес, и да оптимизират своите дейности. В Equinix ние ползваме над 60 платформи за облачно базирани решения – от човешки ресурси, през предвиждане на продажбите, до автоматизация на фактурирането и всички финансови процеси. Ние сме аутсорснали тези неща в облачно базирани платформи на компании, които се намират в нашата инфраструктура. Модерният бизнес ще се промени и той трябва да се фокусира върху това, в което е най-силен. Било то върху маркетинга и продажбите или съответното производство. ИТ инфраструктурата става все по-сложна и е все по-трудно да бъде поддържана, тъй като защитата ѝ изисква много ресурси и ноу-хау. Това, с което ние можем да помогнем, е да съберем всички тези компании от една екосистема на едно място. Така например по-голяма част от компаниите от автомобилната индустрия живеят някъде в Equinix, лесно се свързват помежду си, оптимизират процесите си и времето, за което стигат до пазара.
Как гарантирате непрекъсваемост на услугата? Владислав: Equinix предоставя физическата инфраструктура и ние осигуряваме на нашите клиенти непрекъсваемост на техните услуги. Ние не предоставяме услуги, свързани с данните на нашите клиенти. Нашите клиенти предоставят тези услуги.
Това, което можем да гарантираме, е, че прецизната климатизация и електрозахранването няма да спрат. Няма никакво значение колко скъпо оборудване някой ще си купи. Много по-важна е планираната и превантивна поддръжка на това оборудване. Нашият екип, който се запази същият след придобиването, влага ежедневни усилия да поддържа десетките системи, които позволяват на един дейта център да работи и клиентите да не разбират, че той съществува.
За втория дейта център на Equinix
В края на миналата година обявихте, че ще отворите втори център за данни в София. На какъв етап е проектът и какво ще се промени след откриването му? Владислав: Когато стартирахме нашата компания през 2008 г., имотният пазар се беше свил. Тогава имахме огромното желание да построим дейта център на зелено, да купим парцел и да изградим цялата инфраструктура. Но не ни стигна времето и тъй като ползвахме венчър финансиране, беше доста по-рисково. Затова закупихме стара телефонна централа, в която се намираме в момента. Но нашата мечта да построим дейта център на зелено остана и е на финала да се сбъдне. Equinix повярва в България и в екипа ни и в момента завършваме първата фаза от нов, изграден с най-модерни технологии дейта център. След откриването му ще имаме пет пъти по-голям мащаб от сегашния и ще може да обслужваме много по-голям брой клиенти от региона. И най-важното – ще свържем българските дейта центрове с дейта центровете на Equinix по цял свят.
Каква е инвестицията? Владислав: Инвестицията в първата фаза на дейта центъра, който ще бъде готов през пролетта, е 19 млн. долара. А в следващите фази – значително по-голяма. Ние сме една от големите американски инвестиции тук.
Какво ще се случи с първия център за данни? Владислав: Първата локация ще продължи да функционира, тя е на 95% заета с клиенти. А новата локация се намира на 900 метра от нея, което не е никак далеч. За Equinix това е един комплекс, който започваме да създаваме тук в страната. Ние вярваме, че нашият регион тепърва ще расте и ние ще успеем да спомогнем за този ръст в ИТ, като увеличаваме все повече нашите дейта центрове.
За бъдещето на колокационните услуги
Какво е бъдещето на колокационните услуги? Здравко: Колокационните центрове са бизнес с недвижими имоти. Т.е. със сигурност е много важно да има достъпно голямо количество енергия, резервиран достъп на оптичен сервитут, отсъствие на промишлени или естествени рискове като магистрали, релси, язовири, летища и т.н. Така че в дългосрочен план тези неща със сигурност ще се развиват. Предстои много голям ръст на данните, които всеки един от нас продуцира с колата си, мобилния си телефон, хладилника и т.н. Това колосално количество данни трябва някъде да се съхранява и обработва, за да предоставя услуги и решения. Така че ръст по отношение на обема със сигурност ще има. Друг е въпросът с възвръщаемостта на този ръст. Когато ние започвахме бизнеса си, сделки от порядъка на 50-80 киловата бяха много голяма възможност. Не само за България, но и в Европа. В момента на масата на старшите мениджъри в такива компании сделки под половин мегават въобще не се разглеждат. Този огромен ръст и голямата динамика в услугите предполагат и сериозен натиск. Защото тези, които купуват в такива количества, са наясно, че са големи и имат очаквания тяхната покупателна сила да се трансферира в по-изгодни цени. При всички положения това е дълга игра, която човек може да играе единствено и само ако е безкрайно фокусиран върху тази дейност. Ако това е част от портфолио от хиляди други неща и разчиташ, че нещото, което виждаш като незабавна възвръщаемост в рамките на година-две, ще се запази в следващото десетилетие, по-вероятно е съвсем скоро да продадеш бизнеса си или той да стане губещ.
За предизвикателствата пред дейта център бизнеса
Кои са най-големите предизвикателства пред дейта център бизнеса? Владислав: Дейта център бизнесът се промени много през последните 20 години. В миналото дейта центърът се мереше в квадратни метри и устройствата използваха много малко електроенергия. Когато през 2009 г. построихме нашия първи дейта център и го пуснахме през 2010 г., ние бяхме заложили максимално 10 киловата на шкаф плътност и външна околна среда от порядъка на 35 градуса през лятото. За тези близо 10 години наблюдаваме сериозна промяна на климата и температурите в глобален мащаб. Затова ние предвиждаме, че температурите в новия център ще са със 7.5 градуса по-високи. Това означава, че в България ще стане доста по-топло и климатът ще бъде много по-променлив с резки отклонения. Това изключително много влияе на дейта центъра, тъй като в сградата ние поддържаме прецизна температура и влажност. Да, влияем се от външните условия и те се променят неизбежно, колкото и да не ни се иска.
От обратната страна на монетата пък компаниите, които произвеждат хардуер, успяват във все по-малко място да сложат все по-големи мощности. И това, което ние виждаме в момента от 10-20 киловата на шкаф, в бъдеще с новите технологии ще може да стига до 30-50 киловата на шкаф. Т.е. най-големите предизвикателства ще бъдат на тема охлаждане, а не толкова захранване на техниката. Ток има достатъчно, ние дори ползваме зелена енергия и от нея тепърва ще има нови инсталирани мощности. Проблемът е с охлаждането. Да, задават се нови технологии, дали ще са квантови компютри или нещо друго, но охлаждането на хардуера, който става изключително високо производителен, ще бъде основен проблем в дейта центровете. И наличието на високоскоростни мрежи до крайния потребител прави възможно централизирането на цялата информация в рамките на един град да става в няколко дейта центъра.
Как тези тенденции ще се отразят на пазара? Владислав: В бъдеще всеки от нас ще произвежда ужасно много данни. Дрехите ни ще мерят нашата температура и физиологическо състояние, лещите ще снимат всичко в огромна разделителна способност... Всеки човек ще бъде движещ се терабайт, два, три... десет на ден и тази информация трябва да се съхранява и обработва някъде. И дейта центровете ще бъдат това място. Ние предвиждаме, че ще има все по-голямо окрупняване на този пазар и все по-малки играчи няма да могат да поддържат ръстовете на големите, тъй като мащабът е изключително важен в този бизнес. Големите компании имат собствени хардуерни платформи, собствени операционни системи и разработки в тази сфера и за тях е много по-лесно да пускат по 10-20 хиляди сървъра на месец. Нещо, което една локална българска компания, дори европейска, занимаваща се с облачни технологии или хостинг, е много трудно да прави.