Промените остават дори когато технологията не се използва
Ново проучване на Stanford разкрива, че добавената реалност сериозно променя поведението на хората в реална среда дори след като използването на технологията бъде преустановено. В анализа са участвали 218 души, които са използвали специални очила. Те са се включили в три различни експеримента, а изследването е ръководено от професор Джереми Мейленсън.
В първия опит участниците са видели реалистичен триизмерен образ на човек. Учените са го нарекли Крис за целите на проучването. Във видеото Крис седи на истински стол в стаята. За разлика от виртуалната реалност, която създава изцяло нов дигитален свят, който не е свързан с реалната заобикаляща среда, добавената реалност надслагва дигитални изображения върху реална среда.
Участниците е трябвало да изпълнят задачи, свързани с анаграма, докато Крис ги е наблюдавал, подобно на присъствието на истински човек в стаята. Наличието на виртуален индивид, наблюдаващ случващото се, е притеснило участниците, правейки задачите за изпълнение по-трудни.
Вторият експеримент е изследвал дали участниците биха седнали на стола, на който Крис е седял. Дори когато Крис не е бил прожектиран, участниците, носещи очилата, са избягвали стола. В същото време 72% от тези, които са свалили очилата, преди да бъдат изправени пред възможността, също са избягвали да седнат на стола и са заели мястото до него.
„Фактът, че участниците избягваха да седнат на мястото, на което бе аватарът, бе изненада за нас. Резултатите показват, че добавената реалност е възприета като физическо пространство и се отразява на начина, по който потребителите взаимодействат със съдържанието. Ефектът остава дори след като очилата бъдат премахнати”, споделя Мейленсън.
В последния експеримент учените са групирали човек с очила за добавена реалност с индивид, който не е снабден с тях. Двамата трябва да проведат разговор. Хората, носещи очилата са споделили, че са изпитали по-малка връзка със събеседника си.
„Открихме, че използването на технология за добавена реалност може да промени посоката на движение на индивида, начина, по който завърта главата си, възможността за приключване на задачи и начина, по който общува с други реални хора”, допълва професорът.