вторник, 12 ноември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2500 прочитания

    Коботи: Made in Bulgaria

    Как България отново започна да произвежда роботи – Георги Арабаджиев, управител на „Гига Аутомата“, пред Economy.bg
    01 ноември 2019, 10:12 a+ a- a

    Догодина на пазара у нас ще се появи първият изцяло български колаборативен робот. Той е дело на компанията „Гига Аутомата“. Ще се предлага на цена от 10 000 евро, която по думите на съоснователя и управител на компанията Георги Арабаджиев е най-ниската на пазара в Европа. Според него към робота им Animoto вече има голям интерес от български фирми, най-вече от хранително-вкусовата промишленост. Макар и опитът на България в роботиката да не е помогнал особено на младите предприемачи, то искрата за възраждането на тази индустрия у нас е запалена от спомена за българските роботи. Арабаджиев си спомня как е виждал роботи в завод „ДЗУ“ в Стара Загора, където е работил баща му. „Тогава си мислех, че всички фабрики са такива – с роботи“, коментира той.
    Георги Арабаджиев е учил в Техническия университет в Дармщат, Германия, но е решил да се върне тук, защото по думите му производството им там би било много по-скъпо и по-трудно. „Далеч по-сложно е това да се направи в Германия“, посочва той. Арабаджиев е оптимист за развитието на пазара на коботи. Позитивните му очаквания се потвърждават и от прогнозите на анализатори, според които пазарът на роботизирани „ръце“ ще достигне 11 млрд. долара до 2030. Предприемачът е оптимист и за мястото на хората във фабриките на бъдещето. Макар все повече да чуваме за заводи изцяло от роботи, Арабаджиев счита, че работните места на хората ще бъдат трансформирани към нещо по-ползотворно и изискващо повече креативност.

    Как България започна отново да произвежда роботи, за какъв бизнес са подходящи те, как ще се развива пазарът на коботи, как ще изглежда фабриката на бъдещето и има ли място за хората в нея – попитахме Георги Арабаджиев, управител на „Гига Аутомата“.

    Георги, произвеждате роботи в България. Как стана възможно това? България има традиции в роботиката. Помогна ли ви това?
    Започнахме производство на роботи преди няколко години и опитахме да направим контакт с хора, които са участвали в развитието на роботиката у нас. Не можахме да намерим такива. Оказа се, че има дупка от 25 години между предишните традиции в роботиката и новите. Никакъв опит не можахме да почерпим. Дали е за добро или лошо, не мога да кажа.

    Как въобще ви хрумна да правите роботи в България?
    Решавайки проблемите, с които се сблъсквахме в нашето производство, започнахме да решаваме и тези на нашите колеги.

    Какво може да прави кобота Animoto, кога излиза на пазара, каква е цената и какви са предимствата му?

    Какво точно представлява вашият робот? Какво може да прави?
    Аnimoto e стандартен колаборативен робот. Способен е да носи до 5 кг на 1 метър разстояние. Нарича се колаборативен, защото може да работи заедно с хора.
    Започнахме с колаборативни роботи, защото вярваме, че това е бъдещето. Смятаме, че те по-масово ще изместват другите роботи, които са специализирани и са затворени зад работни клетки. При тях не може да има оператор човек.

    Това ли е причината да смятате, че ще има ръст в търсенето на коботи?
    От една страна, причината е икономическа, защото коботите са със сходни на другите роботи цени, но от друга, имат по-малко нужда от периферия отстрани, за да бъдат сложени на работно място. За сравнение класическите роботи са затворени зад клетки. Има допълнителни мерки за сигурност, така че оператор да не може да влезе. Мисля, че бизнесът инвестира в тези машини, защото е по-лесно и по-евтино един кобот да се впрегне на работа.

    На какъв етап е вашият робот?
    В прототипна фаза е. Имаме още работа по него до края на годината, след което ще направим серийно производство. Очакваме догодина да произведем роботи за първите ни клиенти. Интересът не е малък. Засега се целим само към българския бизнес. В началото решихме, че ще излезем първо на чуждия пазар, но после се оказа, че в България има достатъчно голям интерес. Известно време ще работим само за местния пазар, докато излезем в чужбина.

    Каква е цената на робота?
    Спрели сме се на цена 10 хил. евро. Това е най-ниската цена в Европа за колаборативен робот. Постигаме я благодарение на това, че сами произвеждаме цялата електроника– сервоконтролери, motion контролери и т.н. Всичко е произведено в България и се гордеем с това.

    Кои индустрии у нас имат интерес или ползват най-често коботи?

    Познава ли българският бизнес коботите и има ли интерес към тях?
    Бих казал, че започва да опознава коботите. Разговорите ни с хора от бизнеса сочат, че те все повече се ориентират към такъв тип решения и са по-склонни да инвестират в колаборативни роботи, отколкото в цели роботизирани халета.
    Другото атрактивно на коботите е, че лесно може да им се смени предназначението. Ако трябва да работят на някаква поточна линия няколко месеца, не е проблем по-късно да се преместят и препрограмират на друго място с друго предназначение.

    Какъв тип бизнес най-често използва коботите у нас и по света?
    Този тип роботи тръгва от автомобилната индустрия още преди много години. Сега коботи основно се търсят там, където има повторяемост на действията и работата е по-рискова от гледна точка на шумово замърсяване или неподходящи работни условия. Роботите работят без грешка и с голяма точност.

    Кои индустрии у нас имат интерес конкретно към вашия робот?
    В хранително-вкусовата индустрия: където се работи на поточни линии, където пакети с готови изделия трябва да бъдат наредени в кашони, а кашоните – на палети. Този тип робот е силен в т.нар. pick-and-place операции. Също така в индустрии, където се сглобяват части, сензори, кабели, по-прецизни операции, като да се вземе и постави сензор в тест машина. Има интерес към кобот, който може да прави това.

    Липсата на работна ръка у нас ще доведе ли до по-голяма автоматизация на производството у нас?

    Как си обяснявате този силен интерес от българския бизнес? По време на представянето на проучване за автоматизацията у нас преди дни чухме, че една от основните причини на бизнеса да ползва роботи е липсата на работна ръка. С прогнозите за демографско развитие у нас, ще се задълбочава ли тази тенденция?
    Да, основният мотив на производителите, които се обръщат към нас, е липсата на работна ръка или нуждата да разширят производството си, но те са свързани. Това, което виждаме, е, че обикновено хората, които досега са вършели работа на машини, са пренасочени към нещо, което изисква повече умения и умствена дейност, т.е. работните им места се трансформират към нещо по-продуктивно и по-ползотворно.

    Значи нямат основания страховете, че роботите ще ни изместят?
    Не, в никакъв случай. Смятам, че голяма част от повторяемите професии просто ще бъдат автоматизирани. Човешката работна ръка обаче е много гъвкава.

    Когато роботите поемат тези повторяеми действия, какво ще се случи с хората?
    Много често хората, които са работили на поточна линия, стават оператори на машини.

    Достатъчно ли са тези позиции? Едва ли всички могат да станат оператори на машини.
    Да, да, не могат всички.

    Значи ще останат хора без работа?
    Обикновено мотивът на производителите да купят роботи е желанието да разширят производството. Досега не се е случвало някой да каже, че иска да уволни 10 души и затова има нужда от наш робот. Смятам, че хората с уменията, които имат в момента, или с някоя дребна преквалификация биха могли да се справят.

    Това обаче е ситуацията в момента. Ако погледнем по-глобално и по-далеч в бъдещето, трябва ли да се върви към преквалификация на хората и в каква посока, за да останат те адекватни на тенденциите на пазара на труда?
    Нуждата от кадри в световен мащаб ще расте. Просто роботите ще допълват това, което правят хората. В никакъв случай няма да ги изместят. Там, където работят хора, те ще продължат да работят. Там, където се проектират нови фабрики и нови производства с автоматизация, ще има по-малко работен персонал и повече роботи.

    Как ще изглежда фабриката на бъдещето у нас и по света и има ли място за хората в нея?

    Виждаме обаче примери от Китай, където има фабрики само от роботи.
    Да, има фабрики само от роботи.

    Така ли изглежда фабриката на бъдещето?
    Смятам, че фабриката на бъдещето до голяма степен е автоматизирана. Роботите ни позволяват да правим повече такива фабрики в бъдеще.

    Какви са предимствата на роботите спрямо хората?
    Предимствата на роботите спрямо хората са, че са доста добри в повторяемите действия. Не се изморяват, не пият кафе, не пушат цигари.

    В интервю неотдавна от ABB коментираха, че България е една от малкото страни, в които бизнесът не използва много роботи заради ниската цена на труда. На фирмите им излиза по-евтино да ползват все още хора, вместо да автоматизират производството си. Какво е мнението Ви?
    До неотдавна големите компании аутосорсваха към нас детайли, изискващи ръчен труд, които не подлежат на автоматизация. Това беше така, защото ни нямаха доверие, че на Балканите можем да произвеждаме. В един момент обаче се доказахме с производство, с качество, с износ. Това е нова тенденция и те вече се опитват да създадат автоматизирани фабрики.

    Имаме ли такива примери?
    Имаме такива примери: „Шнайдер Електрик“ в Пловдив, които произвеждат предпазители. Те имат 80% автоматизация на производството. Друг пример е „Престиж“ Велико Търново, които произвеждат сладки изделия. Те също имат 80-90% автоматизация. Имаме такива примери и те стават все повече.

    Очаквате да вървим към все по-голяма автоматизация на производството у нас?
    Да, бих казал, защото работната ръка вече е заета някъде, няма я на пазара. Много от фабриките са принудени да търсят решения за автоматизация, за да могат да оперират и да се разширяват.

    Кой фактор е по-силен у нас в момента – липсата на работна ръка или ниската все още цена на труда?
    Липсата на работна ръка. Да, цената на труда е ниска спрямо Европа, но все пак тя не е на нивото отпреди 10 години. Вече е доста по-висока и адекватна.

    Учил сте в Германия. Какво Ви накара да се върнете у нас? Не са ли по-големи шансовете за развитие в областта на роботиката в една технологична Германия?
    Да, факт е, че Германия има доста традиции в роботиката. На пръв поглед изглежда, че би било по-лесно там. Аз обаче смятам, че в България е по-лесно да правим това в сравнение с други страни в ЕС. В Германия имат други навици на работа. Те обичат да се придържат тясно към специалността, която имат. Едно подобно начинание би погълнало 15-20 инженери в Германия. Те не допускат че 3-4 души могат да разширят познанията си и да направят даден продукт. Бих казал, че далеч по-сложно е това нещо да се направи в Германия.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    Модис разширява екипа си в Пловдив
    Компанията планира и съвместна работа с висшите учебни заведения и гимназиите, профилирани в изучаването на чужди езици и ИТ
    преди 15 часа
    Великобритания избегна рецесия
    Икономиката на кралството расте с най-ниския си темп от почти 10 години насам
    преди 16 часа
    2020г.: България ще може да доставя втечнен газ от САЩ, Катар, Кипър, Египет, Азербайджан
    Ще се обсъди изграждането на път между Александруполис и Димитровград
    преди 18 часа
    Повече българи са пътували в страната през септември
    Приходите от нощувки на българи се увеличават с над 10%, отчита националната статистика
    преди 19 часа
    Alibaba с продажби за $23 млрд. за 9 часа
    Китайската платформа за електронни продажби отчете нов рекорд в Деня на необвързаните
    преди 19 часа
    Ево Моралес подаде оставка
    След 14 години на поста боливийският президент заяви, че е жертва на „цивилен преврат“